Определение № 2693 от 27.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2693 гр. София, 27.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502855 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274, ал.1,т.1 във вр. с чл.129,ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. И. Г. чрез пълномощника му адв.В. А. против определение №789 от 25.09.2023 г., постановено по гр.д.

№534/2023г. на Окръжен съд - Перник, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и на основание чл.129,ал.3 ГПК е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че производството неправилно е прекратено, тъй като е неправилно определението, с което е отказано същият да бъде освободен от заплащане на държавна такса по предявения иск. Излага доводи, че получава месечно възнаграждение в размер на 2 500 лева, но има банков кредит, по който ежемесечно изплаща погасителни вноски в размер на 240 лева. Има запор върху трудовото възнаграждение от съдебен изпълнител до размер на 1 280 лева месечно. Твърди също, че живее в гр.Перник, но ежедневно пътува до работното си място в гр.София, като транспортните му разходи са в размер на 500 лева месечно. Поради това не е в състояние да заплати указаната му държавна такса от 4 000 лева. Твърди също, че полученото обезщетение от 45 000 лева по предходното дело за неимуществени вреди вследствие на станалото ПТП е изразходил за ремонт на къщата, в която живее с майка си, а освен това по см. на чл.381,ал.1 КЗ застрахователното обезщетение е несеквестируемо. Моли за отмяна на определението като незаконосъобразно, за освобождаването му от държавна такса и отмяна на прекратяването на производството.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото,

1 както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Съдът е бил сезиран с искова молба от С. Е. С. против Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, с която са предявени искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр.с чл.513, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.515, ал.2 т.1 и т.2 от КЗ - за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 100 000 лева застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес, в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 31.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

С разпореждане от 10.08.2023г. съдът е обездивижил исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на съда държавна такса от 4 000 лева.Указал му е последиците от неизпълнение на това задължение.Съобщението е получено от ищеца чрез пълномощника му на 17.08., като на същата дата е депозирана молба, с която ищецът е поискал да бъде освободен от държавна такса. В същата като мотив за това е посочил, че по предходно воденото дело между страните съдът е установил вината на виновния водач за настъпването на ПТП и при установеното увреждане и неговия фактически състав, е уважил иска за обезщетение до размер на 45 000 лева. Затова ищецът твърди, че обвързващата сила на мотивите следва да бъде приравнена по правни последици с влязлата в сила присъда, при наличието на която ищецът не внася държавна такса за този род искове по силата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК.

Съдът е разгледал молбата по чл.83 ГПК и с Разпореждане №928 от 17.08.2023г. я е оставил без уважение. Отново е указал на ищеца да внесе следващата се държавна такса от 4 000 лева, ведно с последиците от неизпълнение на това задължение. Постановил е, че разпореждането не подлежи на обжалване.Разпореждането е получено на 11.09.2023г.

На 12.09.2023г. ищецът е депозирал нова молба по чл.83 ГПК за освобождаване от държавна такса, като е приложил и декларация за материално и гражданско състояние. Посочил е обаче различни мотиви за освобождаването от първоначалната молба – наличие на банков кредит, както и че сумата от присъденото по предходното дело обезщетение е изразходил за ремонт на наследствената къща, в която живее с майка си.

С обжалваното определение №789 от 25.09.2023г. съдът е оставил отново молбата без уважение като от една страна е преповторил мотивите на предходното си разпореждане, че гражданската вина при деликт, установена по силата на влязло в сила съдебно решение по предходно гражданско или търговско дело е различна и не следва да се приравнява като същност, проявни форми и фактически състав от обективна и субективна страна с вината, призната въз основа на влязла в сила осъдителна присъда по НОХД или одобрено от наказателния съд споразумение по НПК, каквото в случая не е налице.От друга страна е приел, че ищецът получава трудово възнаграждение над средното за страната, притежава МПС и наскоро е получил обезщетение от 45 000 лева.Затова е намерил молбата за неоснователна и след като не са изпълнени указанията за внасяне на държавна такса, е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

На първо място, съдът не може с едно определение, едновременно да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса, като откаже такова освобождаване и поради неизпълнение на указанието за внасяне на таксата, да върне исковата молба. И това е така, защото определението по чл.83 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, каквото в случая съдът не е указал на страна. Напротив 2

– постановил е, че определението в тази си част не подлежи на обжалване. След като изтече срокът за обжалване на определението по чл.83 и същото се стабилизира, съдът е длъжен отново да укаже на ищеца да изпълни указанията му, като внесе държавна такса. Едва ако в този срок таксата не бъде внесена, производството следва да бъде прекратено. В конкретния случай определението по чл.83 не е влязло в сила, за да може съдът да постанови прекратяване на производството.Затова обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този случай въззивният съд следва да реши въпроса по същество.

Няма пречка в течение на едно съдебно производството ищецът да сезира съда с повече от една молба за освобождаване от държавна такса, когато тя се основава на различни основания за това и при наличие на нови факти и обстоятелства. Така е и в конкретния случай.Във втората молба от 12.09.2023г. ищецът освен, че е представил декларация по чл.83 ГПК, е посочил и нови основания за освобождаването си от д.т. – наличието на банков кредит, като е изтъкнал невъзможността си да заплати такава. С частната жалба ищецът е представил нови писмени доказателства в подкрепа на затрудненото си материално състояние.

В декларацията по чл.83 ГПК ищецът е отразил под страх от наказателна отговорност, че не е женен, още не е възстановен от травмите след ПТП и провежда медикаментозно лечение. Не притежава недвижимо имущество, а като движимо такова – автомобил марка БМВ-320.Не притежава влогове. Има банков кредит в размер на 20 995 лева за срок от 10 години, по който изплаща анюитетни вноски от 242 лева. Трудовото му възнаграждение е в размер на 2 500 лева. Други доходи не получава. В подадената до САС частна жалба се сочи, че има запор от съдебен изпълнител върху трудовото му възнаграждение до размер на 1 262,25 лева, за което са представени писмени доказателства с ЧЖ.

Според разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

От горното е видно, че разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, която е императивна, предвижда възможност при определени условия и след преценката на посочените обстоятелства съдът да освободи дадено физическо лице от заплащането на държавна такса в производството.

При така установените факти въззивният съд намира, че ищецът действително е в затруднено материално състояние и няма възможност да заплати следващата се държавна такса от 4 000 лева, която е по-висока от месечното му трудово възнаграждение в размер на 2 500лева. Следва да се отчетат кредитните му задължения в размер 242 лева месечно, наложения от ЧСИ рег.№ *** С. Б. запор в размер на 1262,25 лева. Съдът намира, че не следва да обсъжда евентуално полученото обезщетение в резултат на претърпените вреди от ПТП, присъдени по предходно воденото между страните съдебно производство, тъй като от една страна самият закон /КЗ/ в чл.381,ал.1 е предвидил, че същото е несеквестируемо, а освен това, по твърдение на ищеца, вече е разходвано за отремонтиране на къщата, в която живее. Следва да се отчете и здравословното му състояние – същият е декларирал, че не е възстановен от травмите след ПТП и провежда медикаментозно лечение.

При тези данни съдът намира, че има законово основание ищецът да бъде 3 освободен от заплащане на държавна такса в производството и следва да бъде освободен, но не и от съдебни разноски.

При този извод се явява незаконосъобразно определението и в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Това налага отмяна на определението изцяло и след като ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №789 от 25.09.2023 г., постановено по гр.д.

№534/2023г. на Окръжен съд – Перник, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83,ал.2 ГПК ищеца Р. И. Г.,

ЕГН-********** от заплащане на държавна такса в производството.

ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4