Решение № 9374 от 16.07.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2900/2025
- Вид
- Решение № 9374
- Подписан
- 16.07.2026
- Състав
- Елена Янакиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 140, ал. 7 · Закон за устройство на територията
- чл. 196 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- § 1, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- § 21 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 9374
Варна, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20257050702900 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, във връзка с чл. 140, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от А. Д. Б., с [ЕГН], с адрес в гр. Варна, [улица], чрез адв. В. Б. от АК – Варна, срещу Решение № 1/13.11.2025 г., постановено от Гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с което е постановен изричен отказ за издаване на виза за проектиране на строеж: „Възстановяване и основен ремонт на склад с идентификационен номер ***, с административен адрес в гр. Варна, [улица]“.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение поради издаването му при допуснати съществени нарушения на производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че са налице предпоставките за издаването на виза за проектиране, тъй като са спазени законово регламентираните формални и процесуални изисквания. Посочва се, че сградата е законно изградена преди влизане в сила на действащите за имота подробни устройствени планове. Оспорва се изводът на гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, че не може да се установи дали сградата е законна или заварена по смисъла на § 21 от Заключителните разпоредби на ЗУТ. Пояснява, че предметът на визата за проектиране е „Възстановяване и основен ремонт на склад с идентификационен номер ***“, без да се правят нови или да се укрепват съществено носещите конструкции, без да се изменя външното й очертание, както и липсват намеренията да се променя в хоризонтално и вертикално отношение. Отправя искане до съда за отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа изцяло. С писмена защита посочва, че представените от жалбоподателката строителни книжа по категоричен начин доказват, че строежът е законно изграден. Изтъква се, че с оглед задължението на собственика да ползва сградата и да я поддържа в техническо изправно състояние, както и да не допуска опасност за живота и здравето на хората, с оглед разпоредбите на ЗУТ, е налице необходимостта от издаването на виза за проектиране.
Ответникът – Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, чрез старши юрисконсулт П. М., оспорва изцяло жалбата. Счита, че обжалваното решение е обосновано и мотивирано. Отправя искане до съда за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна - адресатът на Решение № 1/13.11.2025 г. на Гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и срещу акт, подлежащ на обжалване по този ред, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката се легитимира пред съда като съсобственик на 166,50 кв.м. идеални части от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, в който е изградена сграда с идентификатор № ***. по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Производството пред ответника е започнало със Заявление рег. № АУ-143366ОД/15.10.2025 г., подадено от А. Д. Б. за издаване на скица на недвижим имот с указан начин на застрояване /виза за проектиране/ с предмет: „Възстановяване и основен ремонт на склад с идентификатор ***“ в имот с административен адрес в гр. Варна, [улица]. Към заявлението са приложени следните документи: Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот № 3, том № 2, рег. № 4786, дело № 186/2025 г., с вх. рег. № 27258/22.08.2025 г.; Скица на поземлен имот № 15-1617363-05.09.2025 г. за поземлен имот с идентификатор № ***; Скица на сграда с идентификатор № ***; Констативен протокол № 4/15.04.2025 г. на техническата експертна комисия за станала авария на 14.04.2025 г. на строеж: „Многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XVII-979, кв. 329, по плана на 9-ти м.р., [улица], гр. Варна, издаден от инж. М. Б. – гл. инспектор при РДНСК - Варна; арх. М. Д. – гл. инспектор при РДНСК - Варна и арх. Ем. Д. – инспектор при РДНСК – Варна; Пълномощно с рег. № 2547/07.05.2025 г.; Протокол от 17.06.2025 г. от извършена процедура по изслушване по реда на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ за имот с административен адрес [улица] гр. Варна.
С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 1/13.11.2025 г. административното производство е финализирано. За да постанови изричен отказ за издаване на виза за проектиране на строеж: „Възстановяване и основен ремонт на склад с идентификатор ***“, гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, е достигнал до извод, че заявлението не съответства на предвижданията на подробния устройствен план. Приел е, че поради липса на строителни книжа, не може да се определи дали сградата е „заварена“ по смисъла на § 21 от ЗР на ЗУТ или е „незаконна“ по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Решението е изпратено по ел. поща на жалбоподателката, чрез представител по пълномощие на 14.11.2025 г. (л. 2 от адм. преписка).
По искане на жалбоподателката е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, от чието заключение се установява, че сградата не е с постоянен устройствен статут. Вещото лице в заключението си посочва, че във времето на ползване на „заварена“ съществуваща сграда са извършвани ремонти и преустройства, приспособяващи сградата за съвременно ползване, като тези изменения са засегнали външния вид – фасадата, покривите и планировката, поради което не може да се твърди, че същата не е претърпяла изменения в хоризонтално и вертикално отношение. Пояснява се, че сградата е изградена в периода между 1930г. и 1937/1938 г., но не може да се направи категоричен извод, че за същата е издадено позволително за строеж. От заключението на вещото лице се установява, че въпреки осъществилата се строителна авария, сградата е в добро състояние и вид. Вещото лице посочва, че носещата конструкция не е компрометирана и след извършване на укрепителни мероприятия и ремонтни дейности ще съответства на действащите нормативни актове.
При образуване на делото, ведно с жалбата, са представени следните документи, формиращи административната преписка: Заявление с вх. рег. № АУ 114366 Од/15.10.2025г. за издаване на скица с указан начин на застрояване (виза за проектиране); Квитанция за платена такса по услуга № 2 за издаване на виза за проектиране № 1724213/15.10.2025г.; Нотариален акт № 3, т. 2, рег. № 4786, д. № 186 от 2025г.; Скица на поземлен имот № 15-1617363-05.09.2025 г. от СГКК – Варна; Скица на поземлен имот № 15-1617995-05.09.2025 г. от СГКК – Варна; Пълномощно рег. № 2547, заверено на 07.05.2025г., от Нотариус с район на действие Районен съд - Варна, вписан в Нотариалната камара с рег. № 382; Констативен протокол, съставен от комисията по чл. 196 от ЗУТ, назначена от Кмета на район „Одесос“ при Община Варна на 14.04.2025 г.; Констативен акт № 4/15.04.2025 г., съставен от РДНСК Варна; Констативен протокол, съставен от служители на район „Одесос" на 14.05.2025 г.; Протокол на техническа експертна комисия (Протокол № 3) на РДНСК – Варна; Протокол по изслушване на комисията по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ; Решение № 1 от 13.11.2025г. на Главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна; Уведомително писмо с рег. № АУ 114366 Од-001 Од/14.11.2025 г. до жалбоподателката, ведно с електронно съобщение до представител по пълномощие на жалбоподателката от 14.11.2025 г.
С Определение № 66/06.01.2026 г., съдът е задължил ответника да представи административната преписка по Решение № 1 от 13.11.2025 г. в цялост, ведно с доказателства за неговата компетентност за постановяване на оспорения индивидуален административен акт. Със същото определение на ответника е указана тежестта за доказване на фактическите основания за постановяване на оспореното решение и за спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Въпреки дадените изрично конкретни указания, преписката не бе представена в цялост и остана непопълнена с доказателства за компетентността на административния орган, издал оспореното в настоящото производство решение.
Гореизложените факти обосновават следните правни изводи:
Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 1 от 13.11.2025 г., с което е постановен отказ от издаване на виза за проектиране за строеж: „Възстановяване и основен ремонт на склад с идентификатор ***“ на Главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна.
Съгласно чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, визата за проектиране се издава от главния архитект на общината, съответно от областния управител, от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Главният архитект на община може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й, по арг. от § 1, ал. 4 от ЗУТ. Тоест, законодателят е предвидил делегация на правомощия. Делегацията, както безспорно установява Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по тъл. д. № 4/2002 г., представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горестоящият орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия.
В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, водещи до нищожност на административните актове. В правната теория и в съдебната практика е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Актът е нищожен, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните последици, към които е насочен. Следователно, нищожност е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като останалите допуснати нарушения с по-ниска степен сочат на унищожаемост на акта. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези, постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност в случаите, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган.
В конкретния случай, обжалваното Решение № 1/13.11.2025 г., съдържащо изричен отказ за издаване на виза за проектиране на строеж: „Възстановяване и основен ремонт на склад с идентификатор ***“, е постановено от гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна. Въпреки конкретно дадените указания на ответника за попълване на административната преписка, от негова страна по делото не бяха представени доказателства, сочещи на делегираната му компетентност. Разпоредбата на чл. 140, ал. 7 от ЗУТ предвижда изричната компетентност на Главния архитект на общината, респективно липсата на делегиране на така установената компетентност на основание § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ по отношение на главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна, обоснова извод за нищожност на оспорения административен акт. Като е постановил отказ по депозираното от А. Д. Б. З. с вх. № АУ143366ОД/15.10.2025 г. с искане за издаване на скица на недвижим имот с указан начин на застрояване /виза за проектиране/, Главният архитект на район „Одесос“ при Община Варна е излязъл извън своята материална компетентност и е постановил нищожен административен акт, който не е породил предвидените в закона правни последици. Съдът следва да прогласи нищожността му, като изпрати преписката на компетентния административен орган - главния архитект на Община Варна за произнасяне при съобразяване на наличните по преписката писмени доказателства, включително и тези събрани в хода на съдебното производство.
Разпечатката съдържа 26 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a1c3926-af43-4c5f-ba08-77c1ecfe7234