Определение № 2252 от 11.08.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2252 гр. Стара Загора, 11.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20265530101716 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г.

П. срещу „Кредирект“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове.

Посочена е цена на трите иска, по които се дължи държавна такса. С разпореждане № 3249/25.05.2026 г. /л. 45 от делото/ съдът е оставил исковата молба без движение с указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението за внасяне на държавна такса в размер на 101,43 евро и представяне на доказателства (вносна бележка) за изпълнение на това процесуално задължение. Със същото разпореждане ищецът е бил предупреден за последиците от неизпълнението на това процесуално задължение. Съобщението е връчено лично на пълномощника на ищеца /адв.

М. М./ на 03.06.2026 г. В дадения срок, който е изтекъл на 10.06.2026 г. /сряда, присъствен ден/, ищецът не е изпълнил указанията на съда. Не е поискано и продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК.

С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че ищецът не е изпълнил указанията на съда и исковата молба трябва да бъде върната на основание чл.129, ал.3 ГПК. При действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало в чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда в срок е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Това е така, защото при констатирана нередовност на исковата молба, 1 съдът дава указание и срок на ищеца да я отстрани, а както се посочи неизпълнението в срок на дадените от съда указания винаги има за последица връщане на исковата молба /така и определение № 162/ 12.04.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1252/2018 г., III г.о./. Освен това срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба /така определение № 17/06.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 724/2010 г., IV г.о., определение № 453/17.09.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 395/2011 г., I II г.о./. Действително на 17.06.2026 г. т.е. след изтичане на преклузивния срок, ищецът е подал молба във връзка с изпълнение на дадените указания в разпореждане № 3249/25.05.2026 г. с приложен платежен документ, удостоверяващ заплатена държавна такса, но това процесуално действие и тези книжа не могат да бъдат взети предвид на основание чл. 64, ал. 1 ГПК, а именно процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.

Дори да се приеме, че държавната такса е била внесена на 01.06.2026 г., то съгласно многобройната практика на ВКС непредставянето на доказателства за внасянето на държавната такса в срока за изпълнение на указанията е достатъчно за връщане на исковата молба:

1/ определение № 2081/04.07.2025 г. на ВКС по ч.т.д. № 205/2025 г. – при твърдение, че след получаване на разпореждането за оставяне на въззивната жалба без движение веднага е внесена дължимата държавна такса, но поради различни ангажименти не е представена молбата за изпълнение на дадените указания, ведно с вносните бележки, ВКС приема, че в посочения от първоинстанционния съд преклузивен срок жалбоподателят не е представил доказателства за внесена държавна такса и по този начин, макар и да е внесъл дължимата такса в срок, не е изпълнил дадените му указания, какъвто е и настоящия случай.

2/ определение № 89/19.02.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 497/2019 г., III г.о. - не може да бъде възприетата тезата на жалбоподателя, че е ирелевантен момента на представяне на доказателствата, след като таксата е внесена в срок. Нередовността, която е констатирана от съда и за която е уведомен, че ще се приложи чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК при несвоевременно изпълнение е представянето на документа, а не внасянето на сумата, 3/ определение № 100/17.03.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 566/2020 г., 2

IV г.о. - надлежното изпълнение на указанията означава жалбоподателката, не само да внесе дължимата държавна такса по сметка на ВКС, а и в посочения й от съда преклузивен срок да представи по делото документа за внасянето.

Поради това, неоснователен е и доводът в частната жалба, че „дефакто“ държавната такса е била внесена в срок,

4/ определение № 435/20.11.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2941/2020 г., IV г.о. - нередовността по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК се счита отстранена не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за внасянето й.

Съдът не е задължен да проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и кога,

5/ определение № 5815/12.12.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4638/2024 г., III г.о. - съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, а съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия; той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Процесуалният ред на обжалване на определения с частна жалба е регламентиран в глава двадесет и първа от ГПК. Нормата на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 261, т. 4 ГПК урежда, че към жалбата се прилага документ за внесена държавна такса, като в случай, че жалбата не отговаря на тези изисквания, съдът съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности – чл.

275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК.

6/ определение № 5613/03.12.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4312/2024 г., III г.о., определение № 480/29.06.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2267/2021 г., III г.о., – изискването за прилагане на документ за внесена такса е спазено, когато е приложен документ за внесена такса по конкретното дело в указания размер и обратно – не е спазено, когато е платил таксата, но не е приложил документ за плащането или е посочил, че прилага вносния документ, без реално такъв да е представен в указания преклузивен законен срок.

Следователно, прилагането на документ за внесена държавна такса е императивно регламентирано изискване за редовност на частните жалби.

Липсата на такъв документ води до нередовност на частната жалба, а 3 неотстраняването й, след надлежно дадените указания в срок е основание за връщане на частната жалба – чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Процесуалните норми изискват не просто внасяне на държавната такса по сметка на съда, но и представяне на доказателства за това, с прилагане на документ за внесената такса. Още повече, че в случая страната е уведомена изрично за правните последици от неотстраняване на нередовността, в дадения й срок.

Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда /чл. 64, ал. 1 ГПК/.

Съгласно приетото в практиката на ВКС нередовността не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането. Ако платежният документ е представен след изтичане на срока, това процесуално действие не може да бъде взето предвид от съда съгласно изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ГПК, като е без значение дали самата държавна такса е внесена в срок.

Без значение е момента на постановяване на настоящото определение спрямо момента на подадената молба от 15.10.2025 г., тъй като по приложението на чл. 64, ал. 1 ГПК е формирана трайна и непротиворечива практика, вкл. на Старозагорски окръжен съд обективирана в следните определения: определение № 4480/06.10.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3197/2025 г., I г.о., определение № 5815/12.12.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4638/2024 г., III г.о., определение № 631/15.03.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 138/2024 г., II т. о., определение № 1046/24.04.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 712/2024 г., II т.о., определение № 62/18.13.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4830/2018 г., II г.о., определение № 349/05.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2856/2017 г., III г.о., определение № 575/24.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 483/2012 г., IV г.о., определение № 170/22.02.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1073/2018 г., определение № 260017/06.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 3419/2020 г., определение № 260079/14.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 3406/2020 г., в която е изяснено, че въпросът: „подлежи ли на връщане въззивна жалба, чиито нередовности са отстранени след изтичане на дадения от съда срок за това, но преди постановяване на разпореждането на съда за връщане на жалбата“, е намерил отговор в чл. 64, ал. 1 ГПК, който гласи, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от 4 съда, поради което няма решаващо значение за редовността на въззивната жалба кога е постановено разпореждането за връщането й; приложението на посочената разпоредба не е поставено в зависимост от момента на произнасянето на администриращия съд по въпроса отстранена ли е констатираната нередовност; основанието за приложение на санкционната последица настъпва с изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, поради което по-късното изпълнение на указанията не санира процесуалното бездействие на страната.

Депозираните една седмица по-късно (след изтичане на преклузивния срок) книжа не могат да бъдат взети предвид, на основание чл.

64, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 128 от ГПК, за да е редовна исковата молба към нея следва да е приложен документ за държавна такса и разноски, а не сумата просто да е платена. Правилото е огледално на това при администрирането на жалбите по чл. 261 т. 4 от ГПК, което също изисква за да е редовна жалбата да е приложен документ за внесена държавна такса.

И по двете разпоредби има формирана трайна и еднопосочна практика на ВКС, която се споделя и от Окръжен съд Стара Загора в цитираните по-горе определения, а именно че непредставянето на документа в указания преклузивен срок (независимо, че е представен по[1]късно) не санира нередовната искова молба. Пренебрегването на това правило би опорочило процеса занапред и освен това ще е в разрез с вече установената практика на съдилищата в страната.

В този смисъл е и Решение № 50265/10.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3517/2021 г., IV г.о., в което се сочи, че ако е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, то касае допустимостта на производството във връзка с това дали последвалото изпълнение на указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК, след преклузивния срок, санира с обратна сила порока на нередовната искова молба. В решението е прието, че плащането на дължимата държавна такса и представяне на платежен документ като приложение на исковата молба е изискване за нейната редовност. Редовната искова молба е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Исковият процес е недопустим, ако не са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването или за упражняването на правото на иск, или ако съществуват процесуалните пречки 5 за съществуването или за упражняване правото на иск.

Съдът няма право да преценява кое от изискванията за редовност на искова молба ще съблюдава и кое – не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ще прилага последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК и за кое - не.

В резултат въззивното съдебно решение е обезсилено. Напр. в определение № 170/22.02.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1073/2018 г. е било постановено едва на 22.02.2018 г., а подадената след преклузивния срок молба (документ за внесена държавна такса) е още на 05.01.2018 г.:

"Внасянето на тази сума по сметка на съда и представянето на удостоверителния за плащането документ е условие за разглеждане на жалбата от въззивния съд. В случая разпореждането на съда не е изпълнено в срок.

Видно от изричното указание на съда, страната е била задължена да представи доказателства за внесена държавна такса, което ще рече, че изпълнението на задължението в срока не се изчерпва с внасянето на сумата по сметката на Окръжния съд, а с прилагането, т. е. физическото представяне по делото на документа, удостоверяващ плащането....Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда - чл.