Решение № 540 от 10.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Добрич, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Х. като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230102372 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е редовна искова молба от Т. С. Д., ЕГН ********** , с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 11, ап. 5, ет. 3, срещу Община Добрич, БУЛСТАТ: 000852932, с адрес: гр. Добрич, ул. „България“ № 12, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000, 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени – болки, страдания, стрес, дискомфорт и неудобства, причинени на 13.05.2022 г. вследствие на спъване в стърчаща арматура на неподдържана настилка на пешеходната зона в град Добрич, между сградата на „Банка ЦКБ“ АД, сградата на Община Добрич и паметника „Седнал мъж на пейка четящ вестник“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 15.08.2022 г., до окончателно плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 13.05.2022 г., около обяд, ищцата е вървяла по ул. „България“, придружавана от лицето В.М.. Сочи се, че в този момент се е спънала в арматура, стърчаща от дупка в настилката на пешеходната зона и е паднала на земята. Инцидентът се е случил на пешеходната зона в град Добрич, между сградата на „Банка ЦКБ“ АД, сградата на Община Добрич и паметника „Седнал мъж на пейка четящ вестник“. Вследствие на падането е получила следните наранявания: травма на лявото коляно и изкълчване на левия глезен, охлузвания и наранявания на дясното коляно, дясната китка, левия лакът, усуквания и травми в областта на 1 пояса и гръбначния стълб. Подчертава се, че свидетели на инцидента са станали и две жени с имена И. и Н.. Една от тях е извикала преминаващи полицаи, които са подали сигнал на тел. 112. В „Бърза помощ“ е бил направен преглед на ищцата и рентгенова снимка. След промивка и превръзка ищцата е била освободена.

Твърди се, че няколко дни по-късно ищцата е подала сигнал в Центъра за обслужване на граждани към Община Добрич, но от там отговорили, че на по-късен етап ще поискат да им бъдат представени документи.

В исковата молба се изтъква, че вследствие на падането ищцата е получила усуквания, разместване на прешлени и възпаление на пояса и кръста. Поради тази причина се е наложило няколко пъти да търси медицинска помощ в МБАЛ Добрич, както и рехабилитатор.

Рехабилитационните процедури продължават и към момента на подаване на исковата молба.

Акцентира се, че ищцата продължава да изпитва болки в гръбнака и пояса и понастоящем. Тези увреждания я възпрепятстват да упражнява професията си на художник и да пътува до Федерална република Германия, чийто гражданин е.

Сочи се, че продължава да изпитва страх, когато излиза на улицата. С амбулаторен лист № 2220940441 FЕ от 28.07.2022 г. е поставена диагноза: увреждания в междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радиколупатия.

Пред първоинстанционния съд ищцата се представлява от адвокат Ю.

М., който поддържа претенцията с аргументи, сходни с тези от исковата молба.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Изтъква се, че за отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да бъде установено виновно противоправно поведение от страна на физическо лице, на което Общината е възложила работа, при и по повод на която е станало увреждането. Сочи се, че в исковата молба липсват твърдения в тази насока.

Заявява се, че липсват доказателства, обосноваващи твърденията в исковата молба относно механизма на увреждането, мястото на увреждането и отговорността на Община Добрич. Според ответната страна, уврежданията са настъпили поради проявено невнимание от ищцата, както и поради дискова херния, от която страда. Допринесла е за настъпване на вредоносния резултат. Алтернативно се сочи, че уврежданият са настъпили вследствие на случайно събитие.

В отговора се излагат твърдения, че болките на ищцата се дължат на дисковата херния и на спинална стеноза (стеснение на гръбначно-мозъчния канал). Сочи се също, че самоволно ползва услугите на рехабилитатор, а не по предписание на лекар. Подчертава се, че в амбулаторния лист не са описани наранявания на крайниците. Няма представени и доказателства за 2 първичен преглед в „Бърза помощ“. Освен това необосновано е и твърдението за усуквания и размествания на прешлени в областта на гръбначния стълб.

Ответната страна счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. В тази връзка се сочи, че липсват доказателства за многократни посещения в МБАЛ Добрич и за специално продължително и допълнително лечение.

Оспорва се твърдението, че уврежданията, получени от падането са повлияли на творческата дейност на ищцата. Не са представени доказателства за наличие на трудови или служебни правоотношения, за участие в културни мероприятия. Сочи се, че ищцата се занимава с грижи за възрастни хора, а не с рисуване. На тази основа се твърди също, че ищцата е подала писмо за съдействие и помощ за организиране на училище с извънкласна форма на обучение, на международен клуб за деца в град Добрич с обучение на четири езика под формата на игри. Според ответната страна, тази молба опровергава твърденията на ищцата за физически и психологични затруднения при упражняване на творческа и обществена дейност.

Прави се искане за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от старши юрисконсулт М. Г., която пледира за отхвърляне на претенцията.

Алтернативно се прави искане за присъждане на обезщетение в справедлив размер.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 49 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД – настъпилите неумуществени вреди (болки, страдания, стрес, дискомфорт и неудобства); тези вреди да са причинени от лице, на което Община Добрич е възложила работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Представен е лист за преглед на пациент № 8269 от 13.05.2022 г., от който се установява, че на 13.05.2022 г., около 13, 50 часа, ищцата е постъпила в Спешно отделение при „МБАЛ – Добрич“ АД с травма на левия глезен. В графа „анамнеза“ по сведения на ищцата е отразено, че изпитва болка в дясна гривнена става и в левия глезен. От прегледа е установено, че не личат фрактури (л. 50).

По делото е приложен и амбулаторен лист № 2220940441 F E от 28.07.2022 г., съставен от д-р Б.И.. В графа „анамнеза“ по сведения на ищцата 3 е отразено, че от 09.06.2022 г. се оплаква от постоянни болки в кръста, излъчващи се към ингвинална област и дясно бедро. От 13.05.2022 г. се оплаква и от болки в левия крак, когато се е спънала и паднала. Като основна диагноза е посочена: „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ (л. 52).

Видно от жалба с вх. 945-00-191/16.05.2022 г., ищцата е уведомила ответника за инцидента от 13.05.2022 г. (л. 22). В отговор на това писмо Община Добрич е изпратила писмо, с което е отрекла отговорността на общината за случилото се на процесната дата.

С отговора на исковата молба са представени и молба с вх. 945-00197/23.05.2022 г. на ищцата до Община Добрич и отговор на общината (л. 2528). От кореспонденцията между страните става ясно, че ищцата е предложила на ответника съдействие за открИ.не на детски клуб с езиково обучение, но Община Добрич е отклонила идеята.

В хода на производството е изготвена съдебно-медицинска експертиза. От заключението и от изслушването на вещото лице стана ясно, че на процесната дата ищцата е получила контузия на лява глезенна става и дясна гривнена става, както и охлузване на дясното коляно. Вещото лице е посочило, че уврежданията на ищцата биха могли да се получат вследствие на спъване в стърчаща арматура на дупка в настилката на пешеходната зона и последващо падане от собствен ръст. Според експерта, установените увреждания са от естество да предизвикат средна по интензитет болка и страдания, чието проявление е с продължителност от няколко часа.

Пострадалата може да чувства болка при стъпване на левия си крак, затруднение при движение за период около 20-25 дни. Връзката между процесното падане и уврежданията на ищцата в гръбначния стълб в поясния и шиен отдел, както и в двете колена, е напълно отречена. Пред съда вещото лице потвърди заключението си, като поясни, че контузията на ищцата е с най-лека степен на увреждане на глезенната става.

Съдът намира заключението за обективно и ясно. Изготвено е от вещо лице с необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на поставените задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при формиране на фактическите си изводи.

По делото се събраха и гласни доказателствени средства. Свидетелят В.М. разказа, че на 13.05.2022 г. е бил заедно с ищцата до сградата на Община Добрич, когато последната се е спънала в дупка и е паднала на земята на лявата си страна. В.М. обясни, че с други две жени са помогнали на ищцата да стане, след което са извикали „Бърза помощ“. Свидетелят заяви, че след 13.05.2022 г. рядко се е виждал с ищцата, но при контактите им му е споделяла, че изпитва болки в левия глезен, коляното и тазобедрената става.

Разказа също, че е правил релаксиращи масажи на цялото тяло и на гръбначния стълб на ищцата.

Свидетелят И. Т. – полицейски служител в Първо РУ Добрич, обясни, 4 че на 13.05.2022 г. е бил на обход с негов колега. В района на общината са забелязали жена с охлузване по крака, която стои на пейка. Същата им казала, че се е спънала в дупка, намираща се в близост, вследствие на което е паднала. Заявила, че много я боли и иска да бъде прегледана, поради което свидетелят се е обадил на тел. 112.

Съдът счита, че показанията на свидетелите са ясни и непротиворечиви в по-голямата си част, поради което ги възприема за достоверни. Не са достоверни единствено показанията на свидетеля М. в частта, в която описва механизма на увреждането. Аргументите в подкрепа на този отрицателен извод са два. При разпита се установи, че свидетелят има проблем със зрението, който му позволява да вижда силуети, но не и лицата на хората. В случая се касае за действия (спъване и падане), чиято динамика ограничава възможността за непосредственото им възприемане от свидетеля М..

Освен това, не може да бъде направен и категоричен извод за присъствието на свидетеля на мястото на инцидента. Съмнения в тази насока поражда заявеното от полицейския служител Т., който отрече в близост до ищцата да е имало други лица. По време на процеса не се установиха и другите две свидетелки И. и Н., които се споменават от ищцата като очевидци. Ето защо, показанията на свидетеля М. не следва да бъдат ползвани при формиране на фактическите изводи в частта, в която описва как е настъпило процесното увреждане.

Въпреки това, съдът счита, че може да бъде направен извод за осъществяване на увреждането по начина, описан в исковата молба. В подкрепа на същия са заключението на вещото лице и показанията на свидетеля Т.. Последният не е очевидец, но е възприел нараняванията на ищцата и местонахождението в близост до процесната дупка, непосредствено след падането. Вещото лице също потвърди, че травматичните увреждания биха могли да бъдат получени по начина, описан в исковата молба. От съвкупния анализ на гласните доказателствени средства и заключението на вещото лице се извежда, че на 13.05.2022 г. ищцата се е спънала в стърчаща арматура на неподдържана настилка на пешеходната зона в град Добрич, между сградата на „Банка ЦКБ“ АД, сградата на Община Добрич и паметника „Седнал мъж на пейка четящ вестник“, вследствие на което е наранила крака си.

По делото не е спорно, че мястото, на което е настъпило процесното увреждане е общинска собственост – чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т.