Решение № 1 от 01.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1 гр. Пловдив, 01.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330111484 по описа за 2021 година

Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.

Исково производство с правно основание в чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 126, иска от съда да постанови решение, с което да осъди Националната здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Кричим „ № 1, ЕИК *********, да й заплати сума от 11584.50 лева, представляващи начислена за период от 09.07.2018г. до 25.11.2020г. законна лихва за забава в плащането на главница от 47 877 лева. Главницата е съставлявала вземане за неплатена надлимитна дейност по клинични пътеки, извършена от болницата за месеците от март, април, май и октомври 2016г.

Според изложените в исковата молба факти , ищцовото дружество е лечебно заведение за болнична помощ и между него и ответната здравноосигурителна каса имало сключен договор № ******** от дата 19.05.2015г. и допълнително споразумение към същия от дата № *** от дата 27.05.2016г. Предмет на договора било заплащане на оказана от ищеца на трети лица медицинска помощ, което ответникът следвало да извършва ежемесечно „ договорената , отчетената и извършената“ отчетна дейност по смисъла на чл. 1 от договора.

За заплащаните обаче от касата стойности , били определени в договора лимити.

За месеците март, април, май и октомври 2016г., ищецът извършил и отчел медицински дейности над договорения лимит на обща стойност от 47877 лева. Ответната каса заплатила 1 тези дейности на дата 26.11.2020г., след като извършената от нея административна проверка установила, че дейностите са били необходими и са действително извършени; между страните било сключено нарочно споразумение , с което вземането било признато. Твърди се обаче, че падежът на това вземане е настъпил най – късно на дата 01.01.2017г, и се иска от съда да осъди ответната каса да заплати на ищеца обезщетение за забава, в размер на 11584.50 лева , начислена за период от 09.07.2018г. до 25.11.2020г. върху главница от 47877 лв., стойност на оказана, но незаплатена извършена над уговорените лимити, но и отчетена болнична медицинска помощ за м. март, април, май и октомври 2016 год., както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, отрича задължение да плаща извършена над лимита медицинска дейност .Отрича и задължение да плати обезщетение за забавата , тъй като в допълнителното споразумение между страните изрично било договорено такива да не се плащат.

По същество:

Хипотезата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите изисква доказване на два факта по смисъла на чл. 153 от ГПК – наличието на вземане у кредитора и плащането на това вземане със забава. И двата елемента са налице.

Не е спорено по делото, че за извършената ( макар и над установените изначално максимални размери ) дейност по опазване на живота и здравето на гражданите, ищцовото лечебно заведение е имало срещу ответника вземане на стойност от 47877 лева, съставляващо отчетена и извършена надлимитна болнична медицинска помощ за м. март, април, май и октомври 2016 година. Съществуването на вземането е имплицитно признато от ответника както в хода на проверката, като са отречени нарушения при извършването на надлимитните дейности ( протокол № 168/18.09.2020г, на л. 101 от делото ) , така и чрез нарочното споразумение за плащането ( л. 104 ) , и най- вече, чрез самото плащане на главницата, настъпило на дата 26.11.2020г. ( платежно нареждане на л. 107) . Плащането на надлимитната дейност се дължи (срв. решение № 152/02.02.2021г. , по търг. дело № 385/2020 , ВКС , ТК , ІІ. т.о., по т.дело № 385 /2020 г. ), а по силата на чл. 86 от ЗЗД , кредиторът има право на обезщетение за забавата, ако такава има.

В споразумението от дата 18.11.2020г. липсва нарочна договорка за предварителен отказ от обезщетение за забава, а и всяка такава би била нищожна поради поради противоречие на закона, в частност - чл. 86 от ЗЗД.

Така, следващият основен въпрос по делото е този , има ли забава на длъжника да плати , респ., от коя дата ответника е изпаднал в такава.

По силата на договорките между страните ( чл. 47 от договора ) „ договорената , извършената и отчетената дейност по чл. 1 ал. 1 от договора „ се заплаща „ежемесечно „ след проверката на документите по чл. 36 от договора- истории на заболяванията , нарочни отчети за целите на договора и издадена от изпълнителя фактура. Тези документи са били налице към датата на отчета за октомври 2016 г. – в протокола на л. 101 от делото се сочат 2 общо 93 истории на заболявания по кличнични пътеки на обща стойност от 47877 лева., фактурата фигурира по делото. Макар и в количества над изначално предвидените , извършените от ищеца дейности са тези по чл. 1 от договора, и затова подлежат на заплащане в срок до „30- то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията , за които е предвиден друг срок в чл. 31 ал. 3 и 4 от договора“.Няма данни, а по делото не се твърди главницата да съставлява плащания за лица от тези, предвидени в чл. 31 ал. 3 и 4 от договора, следователно НЗОК е в забава да плати най – късно на дата 30.11.

2016г.

Искът е основателен в пълния си размер.

Разноските се понасят от ответника.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда Националната здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Кричим „ № 1, ЕИК *********, да заплати на МБАЛ „Тримонциум“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 126, сума от 11584.50 лева, представляващи начислена за период от 09.07.2018г. до 25.11.2020г. законна лихва за забава в плащането на сума от 47 877 лева – главница, вземане за неплатена надлимитна дейност по клинични пътеки, извършена от болницата за месеците от март, април, май и октомври 2016г., както и разноски по делото в размер на 1363.38 лева.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3