Определение № 32 от 01.06.2023, Военен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 01.06.2023 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. Величка З. Влашева при участието на секретаря Виолета В. Драгиева в присъствието на прокурора С. Н. С. като разгледа докладваното от полк. Величка З. Влашева Частно наказателно дело № 20236200200161 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 65, ал. 3 от НПК.

Постъпило е писмено искане от упълномощения защитник на обвиняемия адв. С. П. от АК – Пловдив за изменение на мярка за неотклонение “Задържане под стража”, взета спрямо *** Д. Г. Д., от военно формирование *** – ***.

Досъдебно производство № 13-Рп/2023 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив (ВОП – Пловдив) е образувано от разследващ орган на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставянето на протокола за първото действие по разследването – протокол за претърсване и изземване на 10.03.2023 г. Като за целта е спазен и предвиденият по закон срок q посочен в разпоредбата по реда на чл. 212, ал. 3 от НПК.

С постановление от 11.03.2023 г. е било повдигнато и предявено обвинение за извършено от обв. *** Д. престъпление по реда на чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, видно от л. 34 от ДП № 13-Рп/2023 г. по описа на ВОП – Пловдив. Като от проведения разпит на обв. *** Д., в присъствието на неговия защитникът адв. Д., същият е отказал да дава обяснения, което е негово право по закон.

За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода в размер от ЕДНА до ШЕСТ години лишаване от свобода и глоба от ПЕТ до ДВАДЕСЕТ хиляди лева

С Определение № 4 от 13.03.2023 г. по ЧНД № 47/2023 г. по описа на Военен съд – Пловдив на обв. *** Д. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Определение № 10 от 20.03.2023 г. по ВЧНД № 9/2023 г. по описа на Военно-апелативен съд – София, така взетата мярка за неотклонение “Задържане под стража“ е била потвърдена.

1

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ЗАЩИТАТА поддържа изцяло молбата по изложените в нея съображения като навежда следните доводи:

Като допълнителни съображения защитата се позовава на практиката на ЕСПЧ, че след вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ интензитетът на опасността задържаното лице да извърши ново престъпление или да се укрие е отпаднала. Същата сочи, че няма безспорни и категорични доказателства за съпричастността на обвиняемия, спрямо деянието, за което му е повдигнато обвинение. Няма как същият да се укрие, тъй като има постоянен адрес на, който е живял преди да бъде задържан. Той е лице, което не е осъждано и няма представена криминална регистрация за други противоправни деяния.

Защитата иска от съда мярката за неотклонение на обвиняемия *** Д. да бъде изменена в по-лека такава.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРОКУРОРЪТ е на становище, че молбата е неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение. Предстоят още много процесуално следствени действия да бъдат извършени, поради което обв. Д. е нужен на органите на досъдебното производство. Акцентира върху представените при първоначално вземане на мярката за неотклонение на множеството постановления, за образувани досъдебни производство спрямо обв. Д.. Ако съдът измени взетата мярка за неотклонение спрямо обв. Д., то същият би могъл да въздейства върху свидетелите, които предстои да бъдат разпитани. По отношение на здравословното му състояние, прокурорът посочи, че е уважил искането на предходния защитник на обв. Д., като същият е бил изведен от ареста и му е бил извършен преглед, като не е констатирано заболяване, което да му пречи да пребивава при условията на следствения арест. Поради което моли да не бъде изменена взетата мярка за неотклонение спрямо обв. Д..

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ОБВИНЯЕМИЯТ заявява, че няма намерение да се укрие или да извърши друго престъпление и иска от съда да му бъде изменена мярката за неотклонение. Изразява съжаление за извършеното и иска да се лекува, тъй като здравословното му състояние не е добро.

За да се произнесе, съдът взе предвид становищата на страните и съобрази следните обстоятелства по делото:

В настоящето производство съдът дължи да изследва законността на продължаващото задържане на обвиняемия с мярка за неотклонение “Задържане под стража“, като извърши преценка продължават ли да са налице всички предпоставки обуславящи действието на най-тежката мярка за неотклонение.

Съдът извърши цялостна преценка на събраните до настоящия момент доказателства и формира своите изводи:

Производството по чл. 65 от НПК е производство, при което 2 обвиняемият и неговият защитник, могат по всяко време в хода на ДП да поискат изменение на взетата мярка за неотклонение спрямо обвиняемото лице. Съгласно чл. 65, ал. 4 от НПК съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането. Съдът преди да вземе становище по законността ще следва да обърне внимание на законността на самото обвинение в ДП. Съгласно чл. 212, ал. 1 от НПК, досъдебно производство се образува с постановление на прокурор. В случая настоящото ДП е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК – протокол за претърсване и изземване.

В настоящото производство, което е по реда на чл. 65 от НПК следва да се обсъди въпроса дали е настъпила промяна на обстоятелствата, при условията, при които е била взета МНО “Задържане под стража“, като съдът е длъжен да се съобрази и с кумулативни изисквания на чл. 63, ал. 1 от НПК.

Мярка за неотклонение “Задържане под стража“ се взема когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши и друго престъпление. В настоящото производство съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани с законността на задържането, като това се прецени въз основа на събраните до настоящия момент доказателства, като съдът следва да прецени дали обоснованото предположение за участието на обвиняемия в извършване на престъплението, което му е било повдигнато, при вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража“ се подкрепя или опровергава. От събраните впоследствие доказателства, както и дали към момента е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши и друго престъпление

Съдът счита, че така депозираното искане за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ ще следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради следните доводи:

При първоначалното вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът е обсъдил всички аргументи, свързани с определянето й.

Аргументите на съда са, че при първоначалното вземане на тази мярка за неотклонение съдът е преценил самото деяние, като вид и неговата висока обществена опасност, авторството, самата личност на обвиняемото лице и всички други относими обстоятелства, които и настоящият състав изцяло споделя. Съдът счита, че не са настъпили обстоятелства, които да дадат основание на съда да измени така взетата мярка за неотклонение в по-лека такава, защото спрямо обв. *** Д. Г. Д. е повдигнато обвинение по реда на чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, За него се предвижда наказание лишаване от свобода в размер от ЕДНА до ШЕСТ години лишаване от свобода и глоба от ПЕТ до ДВАДЕСЕТ хиляди лева. От събраните до настоящия момент доказателства може да се направи обоснованото предположение, че обвиняемият може да извърши и друго 3 престъпление, имайки предвид самия него като личност. А и от доказателствата по делото, събрани до настоящият момент, може да се направи обосновано предположение, че той е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. До настоящия момент са извършени множество процесуални следствени действия – разпит на св. А. С. пред съдия – л. 48, том 2 от ДП №13-Рп/2023 г. по описа на ВОП – Пловдив, който свидетелят в показанията си е категоричен, че са били общо осем човека с двама водачи, като вторият водача е бил на разстояние около 400 м. пред тях, с черен автомобил и имали контакт с техния водач на „***а“; св. М. Х. – л. 54 от ДП, разпит пред съдия, който също е бил категоричен, че пред тяхната кола („*** ***“, управляван от обв. Б. ) е имало и друга кола, като между двамата водачи е имало непрекъсната комуникация по телефона, факт потвърден и от разпита на св. М. Б. пред съдия на л. 60, том 2 от ДП, от разпита на св. св.

Ясин Алали, при разпита му пред съдия на л. 66, том 2 от ДП, се установява, че са били осем души мигранти и двама водачи; от разпита пред съдия на св.

А.. на л. 72, том 2 от ДП се потвърди фактът, че пред техния автомобил е имало т.нар. пилотна кола, за наличието на този пилотен автомобил показания е дал и св. Я. А. в показанията му при разпита му пред съдия на л.

78, от том 2 от ДП като той е категоричен, че пред тях се е движила на около 30 м. черна кола, като за тази черна кола, показа и св. С. А., при разпита му пред съдия на л. 84, том 2 от ДП, който е категоричен, че парите, за да ги превозят са ги дали на шофьора на колата, която ги е карала, като те били осем мигранта и двама водачи, тъй като ние сме част от организиран канал за мигранти. Като пред тяхната кола е имало и друга т. нар. пилотна кола, която е била черна на цвят. За наличието на тази черна кола показа и св. Е. А. в показанията си, дадени пред съдия, на л. 90, том 2 от ДП, който е категоричен, че шофьорът на черната кола е подавал знак на сивата кола къде да спира. За наличието на този черен автомобил, който се установи, че е собственост на обв. лице *** Д. по делото е представена справка за собственост на МПС на л. 41, том 3 от ДП № 13-Рп/2023 г. по описа на ВОП – Пловдив. От тази справка е видно, че черната кола марка „*** ***“ с рег. № *** е собственост на обв. Д. като е извършена първа регистрация на същата на 10.01.2008 г. За този автомобил и самият обвиняем ***. Д. не е отрекъл, че не е негов, видно от протокола за претърсване и изземване на л. 11, том 1 от ДП №13-Рп/20023 г.

Безспорен е и фактът, че обв. Д. е бил спрян с управлявания от него черен автомобил марка „*** ***“ с рег. № *** от служителите на реда, видно от показанията на св. Б. на л. 94, том 2 от ДП № 13-Рп/2023 г., като наред с това обв. Д. се легитимирал и с карта на Министерството на отбраната за този факт показа и св. Д. в показанията му, дадени на л. 99, том 2 от ДП № 13Рп/2023 г. по описа на ВОП –Пловдив, св. М., в показанията си, дадени на л.

100, том 2 от същото ДП, който е показал, че при спирането на автомобилите по последователност пръв се е движил автомобил, марка „***“, а на около 200 – 300 м. след него се е движил и „*** ***“, в който се намирали самите 4 мигранти. В подкрепа на горното са и показанията на св. Д. на л. 101, том 2 от ДП № 13-Рп/2023 г. по описа на ВОП – Пловдив и показанията на св. Й. – л.

102, том 2 от същото ДП.

От горното се налага категоричният извод, че обв. Д. е управлявал т.нар. пилотен автомобил, като след него се движел автомобила „*** ***“, за който се установи, видно от протокола за претърсване и изземване, че в него са били мигрантите и, че автомобилът е бил управляван от И. П., като И. П. е вписала лично, че автомобилът е бил предоставен за превозването на 4 бр. непознати мигранти. За това обстоятелство, че в действителност са били превозвани миграните са налице и обяснения на обв. Г. Б. – л. 9, том 2 същото ДП, който е обяснил, че той е шофирал зад автомобила на обв. Д., като са държали видима връзка помежду си както с автомобила, така и по телефоните, като обв. Д. се обаждал по телефона чрез месинджъра и му е казвал какво да прави, и че след като се е изплашил, обв. Б., Д. им е казал да се сменят с И. и тя да управлява колата, като той с „***“-то ги закарал до местото откъдето да вземат мигрантите и след това тръгнали да извозват в миграните, като отново автомобила на обв. Д. бил пилотен такъв. За наличието на пилотен автомобил пред „***а“ по делото са представените и ВДС-та, както видеозапис на водената комуникация от обв. Д. Д., така и ВДС-та – звукозапис на ползвания от Д. Д. мобилен телефонен номер до момента на задържането му. От горното се налага изводът, че доводите на защитата, че не са събрани безспорни и категорични доказателства за съпричастност, съдът не приема за състоятелни. Напротив при този голям набор от гласни и писмени доказателства, по категоричен начин се доказва обоснованото предположение относно авторството на обв. Д..