Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1183 от 17.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2095/2023
Вид
Решение № 1183
Подписан
17.10.2025
В сила
09.12.2025
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 201 от 27.04.2023г., постановено по гр.дело № 445/2023г. по описа на ОС-Перник, е осъдена ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на Л. А. П. на осн. чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна злополука на 07.03.2021г., ведно със следващата се законова лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба-28.07.2022г. до пълното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен.

Със същото решение е осъдена ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на Л. А. П. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3171,43 лв., представляващи направени по делото разноски.

Със същото решение е осъдена Л. А. П. да заплати на ОБЩИНА ПЕРНИК сумата от 1817,71 лв., представляващи направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Л. А. П., с която обжалва съдебно решение № 201 от 27.04.2023г., постановено по гр.дело № 445/2023г. по описа на 1

Пернишкия окръжен съд. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено с оглед критериите за справедливост съгл. разп. на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че при определяне размер ан обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил като критерий за справедливост обществено-икономическите условия в страната към датата на постановяване на решението си, вкл. инфлационните процеси в страната и ръста на минималната работно заплата.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба, ОБЩИНА ПЕРНИК не представя писмен отговор на жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от ОБЩИНА ПЕРНИК, с която се обжалва съдебно решение № 201 от 27.04.2023г., постановено по гр.дело № 445/2023г. по описа на Пернишкия окръжен съд за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Поддържа, че в мотивите на обжалваното решение съдът необосновано и в противоречие с чл. 52 от ЗЗД е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 30 000 лв.

Моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над размера от 15 000 лв. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба, Л. П. е подала отговор на жалбата. Оспорва жалбата. писмен

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК от жалбоподателката Л. П.: представено е ЕР на ТЕЛК, издадено след датата на постановяване на първоинстанционното решение и медицинска документация. Съдът изцяло кредитира представените писмени доказателства.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.49 във 2 вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищцата Л. П. неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. Пред настоящата инстанция искът се поддържа до размера на 50 000 лв.

Ищцата твърди, че на 07.03.2021 г., около 13.00 часа, в гр. Перник, придвижвайки се ул. „Кракра“, в посока центъра, пресякла ул. „Върбица“ срещу магазин „Джулияна“ и стъпвайки на тротоара на ъгъла на детска градина „Миньорче“ се подхлъзнала, паднала и наранила левия си крак, като при падането получила травматична увреда – трималеоларно счупване на лявата глезенна става. Веднага след инцидента била откарана в МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД, с. Доганово, общ. Елин Пелин, където била извършена оперативна интервенция, последвана от още няколко хирургични намеси, поради настъпилите усложнения.

Ищцата твърди, че е задължение на ОБЩИНА ПЕРНИК ремонтирането на улиците и тротоарите, и обезопасяване движението на гражданите по същите и че поради бездействието на общинската администрация, която не е изпълнила тези си задължения е настъпила злополуката.

В законоустановения срок ОБЩИНА ПЕРНИК е подала писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявения иск е неоснователен. Оспорва изложените от ищеца в исковата молба факти, относно настъпване на злополуката, оспорва твърдения в исковата молба механизъм на злополуката и претърпените от ищцата увреди.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между получените от ищеца увреди и противоправни действия или бездействия от страна на Кмета или други служители на Общината.

Твърди, че претендирания размер на обезщетенията е завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че същата има принос над 90%. Прави възражение, че на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“, с което описаните в исковата молба вреди са били изцяло обезщетени преди предявяването на исковете, предмет на настоящото дело.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, че на 07.03.2021г. ищцата е претъпяла злополука, при която е получила горепосочените увреди.

3

По делото е приета СМЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира.

Съгл. същото ищцата е получила трималеоларно счупване на лявата глезенна става, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Проведено било оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на фрактурата и фиксиране на фрагментите с тел, плака и винтове. При такъв вид увреждания следва промяна във физическото състояние, свързано с ненатоварване на увредения крайник за срок от 2 месеца и ходене с помощни средства. При ищцата поради наличието на усложнения ненатоварването на левия крак е продължило 4 месеца. Възстановителният период при такъв вид увреждания е около 6-7 месеца, като при ищцата възстановителният период е протекъл с усложнения, довели до удължаване на срока за възстановяване и допълнителни болки и страдания, вследствие на проведените оперативни интервенции. При извършения преглед на пострадалата е установен ограничен обем на движение на лява глезенна става, койт ще остане за постоянно.

Установено е и наличие на надлъжен оперативен белег от вътрешната страна на лява глезенна става с дължина 13 см. на нивото на околната кожа, без патологични промени. Установен е и ограничен обем на движение в лява глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса при норма 20 градуса и при сваляне на ходилото надолу от 40 градуса при норма 45 градуса, както и намалена чувствителност по горната страна на ходилото. Не са установени данни за проблеми в психическото здраве на ищцата, нито данни за предишни заболявания на опорно двигателния апарат и нарушения в двигателната й активност.Удълженият срок на възстановяването при ищцата е бил вследствие на настъпилото усложнение в зоната на оперативната интервенция, което е довело до още няколко постъпвания с цел почистване на оперативната рана и мъртвите тъкани, което е удължило срока.

По делото са разпитани четирима свидетели относно механизма на злополуката и търпените от ищцата болки и страдания: свидетеля Р. К. Ц., без родство, очевидец на инцидента, Г. И. Ц., без родство, очевидец на инцидента и съсед на ищцата, Д. П. П., син на ищцата и Ц. П. П., дъщеря на ищцата/, чиито показания съдът изцяло кредитира, вкл. и като съобразява разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от 4

ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на Л. А. П.

ОСНОВАТЕЛНА. е ЧАСТИЧНО

Пред първоинстанционият съд е предявен иск с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД

Съгл. разп. на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгл. разп. на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани действия.

И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29.XII.1958 г.

Или, за да бъде осъществен ФС на разп. ка чл.49 от ЗЗД е необходимо да 5 бъде осъществен ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се осъществят определени действия.

Предвид събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, вкл. и събраните свидетелски показания, и съгл. разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП и ЗП и ППЗП, ЗУЗСО и Наредба № РД-02- 2019/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата (в редакцията им към датата на процесния деликт), съдът приема, че служителите, в чиито преки задължения се е включвало поддържането на процесната улица в гр.

Перник, отговарящо на нормативните изисквания за безопасност при движение по него са били служителите на ОБЩИНА ПЕРНИК.

Изцяло кредитирайки събраните гласни доказателства, съдът приема за доказано, че процесната злополука е настъпила при движение на ищцата в гр.

Перник, ул. „Кракра“, в посока центъра, пресякла ул. „Върбица“ срещу магазин „Джулияна“ и стъпвайки на тротоара на ъгъла на детска градина „Миньорче“ се подхлъзнала, паднала и наранила левия си крак. Съдът, приема за доказано твърдяното от ищцата обстоятелство, че в горепосочения участък към датата на злополуката са съществували такива неравности и дупки и на повърхността на тротоарното платно, които са били в отклонение от изискванията на нормите по ТСУ за поддържане на платното в състояние, годно за безопасно придвижване на пешеходците. Тези обстоятелства се доказват и от свидетелските показания, които съдът кредитира.

В случая, настоящата съдебна инстанция намира, че са изпълнени предпоставките на ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД.

Деликтната отговорност (отговорността от непозволено увреждане) възниква, когато не се изпълни дадена правна норма, изискваща определено поведение, или когато се осъществи конкретно забранено поведение (напрм. при нарушаване на абсолютните права).