Решение № 6287 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6287 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100504341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20110490 от 08.12.2023 г., постановено по гр. дело № 59346/2019 г. по описа на СРС, 70-ти състав, изменено в частта за разноските с Определение № 20115892 от 14.02.2024 г., постановено по гр. дело № 59346/2019 г. по описа на СРС, 70-ти състав, е отхвърлен предявеният от А. И. Й. срещу “Енерго Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК за признаване за установено, че А. И. Й. не дължи на ответника сумата от 22615, 00 лв. по фактура № 0284396252/23.08.2019 г.

Със същото решение, изменено с определението от 14.02.2024 г., А. И. Й. е осъдена да заплати на “Енерго Про Продажби“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1500, 00 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от А. И. Й., чрез пълномощника й – адв. Р. Д., с надлежно учредена представителна власт с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че от представените по делото доказателства не се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по спора, по силата на което ищцата да е придобила качеството на “битов клиент“, както и че липсват доказателства, от които да се установява, че е собственик на процесния имот – ап. 45, находящ се в гр. Варна, 1 ул. ********. Навежда оплаквания относно липсата на произнА.не по въпроса за надлежното уведомяване на ищцата, като част от дължимото съдържание на корекционната процедура по ЗЕ. Счита за неправилно определен приложимият материален закон – Правила за измерване колечството елекрическа енергия, ДВ, бр. 35 от 30 Април 2019 г., които са в сила от 04.05.2019 г. и са неотносими към момента на извършване на проверка – 18.09.2018 г., към който не са съществували действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия. Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в конкретния случай, с оглед на което поддържа и че извършената корекция се явява незаконосъобразна, доколкото не е установено неправомерно въздействие върху СТЕ от страна на потребителя и не е доказан периодът на неточно отчитане. Наред с това сочи, че неправилно е определен размерът на консумираната, но неотчетена електрическа енергия.

Навежда оплаквания и за неправилно кредитиране на заключението на вещото лице по т. 3, където последният е дал правен отговор, какъвто се дължи от съда. Поддържа още и че съдът не се е произнесъл по наведеното твърдение за погА.ване на вземането по давност. По изложените съображения моли решението да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Въззиваемият – ответникът “Енерго – Про Продажби“ АД чрез процесуалния си представител – адв. А. Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Сочи, че ищецът е направил признание на факта, че е ползвател на електропреносната мрежа, в каквато насока са и събраните по делото преки и косвени доказателства, поради което и оплакването за липса на облигационни правоотношения между страните е неоснователно. Поддържа, че процесната корекция е извършена в съответствие с разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ и при наличие на предвидените в тях предпоставки /приети и обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., отм./, които разпоредби са били в сила към момента на съставяне на констативния протокол от 18.09.2018 г. При условията на евентуалност поддържа, че дори и в хипотезата, в която посочените правни норми не са действали към датата на извършване на техническата проверка, то съществуващата празнота следва да бъде запълнена при съобразяване на разпоредбата на чл.

183 ГПК и забраната за неоснователно обогатяване. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. И. Й. срещу “Енерго Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 22615,00 лв. с ДДС, претендирана като цена за електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. ********, ап. 145, служебно начислена за периода от 19.09.2017 г. до 18.09.2018 г., и за която сума е издадена № 0284396252/23.08.2019 г. В исковата молба на ищцата са изложени фактически твърдения за недължимост на процесната сума поради произволното й начисляване от страна на ответника – без правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на електрическа енергия. Наведени са твърдения за нищожност на правните норми и на общите условия на ответника, въз основа на които е извършена корекционната процедура, които доводи са въведени и във въззивната жалба.

По делото страните не спорят, че ответното дружество едностранно е извършило корекция на доставена електрическа енергия за битови нужди по партида с клиентски номер ******** за обект в гр. Варна, ж.к. ********, ап. 145, служебно начислена за периода от 19.09.2017 г. до 18.09.2018 г., за което е бил съставен констативен протокол № 1105021 и издадена фактура № 0284396252/23.08.2019 г.

По конкретно наведеното във въззивната жалба оплакване за липса на облигационно правоотношение, въз основа на което и при наличието на предвидените в нормативната уредба предпоставки, за ответното дружество да е възникнало право да извърши корекция на доставената електрическа енергия, следва да бъде посочено, че още с депозираната искова молба ищцата – въззивник в настоящото производство е навела твърдения и в този смисъл е признал факта, че се намира в договорни отношения с ответното дружество, по силата на което последното продава електрическа енергия, а ищцата е потребител на електрическа енергия, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 153 ГПК за този признат от ищеца факт ответното дружество не е имало процесуално задължение да го доказва. Ето защо съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника за липса на проведено доказване от страна на ответното дружество за възникнало облигационно правоотношение, което да обвързва страните, доколкото същото обстоятелство не е било спорно и не попада в 3 предмета на доказване. В допълнение на това, наличието на облигационно правоотношение между страните се установява и от представената по делото декларация, депозирана от ищцата пред ответното дружество на 15.10.2019 г., с която същата в качеството на клиент на ответника е посочила актуални данни за контакт и която декларация е подадена чрез пълнономощник, който и разполагал с валидно учредена представителна власт към момента на подаването й.

При предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е продал на ищеца електроенергия, с което е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество електроенергия, поради което и за ищеца да е възникнало изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му. Съгласно чл. 91, ал. 1 вр. чл. 92, т.

4 и чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 от Закона за енергетиката продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и потребителя.

Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена, като не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални условия.

От представените от ответника писмени доказателствени средства се установява, че ответникът е изпълнил предвиденото в закона задължение за публикуването на общите условия в един местен всекидневник. Поради което и неоснователно е наведеното във въззивната жалба оплакване за липса на проведено доказване за наличие на облигационно правоотношение между страните по спора.

На следващо място следва да бъде обсъдено наведеното във въззивната жалба оплакване относно липсата на нормативно предвидени правила, по силата на които ответникът да извърши едностранна корекция на сметката на клиент. Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, от компетентен орган – ДКЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт. В разпоредбите на чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ /отм./ е предвидена безвиновна отговорност, като ангажирането й не предпоставя виновно поведение на крайния потребител, а предвижда своеобразна обективна негова отговорност в случай, че бъде констатирано неправилно/неточно измерване или неизмерване на количеството потребена електроенергия.

В чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ /отм./ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, 4 неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и втората хипотеза е при субективно въздействие върху измервателната система. Втората посочена група обхваща случаите, при които при извършената проверка е установено нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент.

Тези обстоятелства предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на свързване. Тази промяна води до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.

Със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В случая в чл. 37 от Общите условия са регламентирани правилата, които следва да намерят приложение при изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия.