Решение № 1228 от 25.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1228 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100508917 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Д. И. Б. и А. С. Б., ищци в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Р.

М. срещу решение № 20116528/21.02.2024 г. на СРС, 127 състав, постановено по гр.д. 34 037/2017 г., с което са отхвърлени предявените им искове срещу Т.

Т. С. и С. Е. С. с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че са собственици на реална част от ПИ с идентификатор *** с площ от 115 кв.м., заснета погрешно в КККР на с. Лозен, район „Панчарево“, одобрени със заповед РД-18-46/18.08.2011 г. на ИД на АГКК като част от имот с идентификатор ***, притежаван от ответниците, както и за осъждането на същите да предат на ищците владението върху посочената реална част.

Със същото решение са отхвърлени и заявените от ищците – въззивници искове срещу Л. Л. Б. и С. Л. Ц. с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че са собственици на реална част от ПИ с идентификатор *** с площ от 40 кв.м., заснета погрешно в КККР 1 на с. Лозен, район „Панчарево“, одобрени със заповед РД-18-46/18.08.2011 г. на ИД на АГКК като част от имот с идентификатор ***, притежаван от ответниците, както и за осъждането на същите да предат на ищците владението върху посочената реална част.

В жалбата се твърди, че с оглед установената по делото фактическа обстановка, изводите на СРС относно границите на процесния имот са неправилни. Изложени са твърдения, че имот с пл.№ 2323 не е обект на земеделска реституция като към датата на изготвяне на КВС същият е застроен, които факти изключват възможността същият да е включен в КВС като с последния план да бъдат променяни границите му при вече реализирано строителство в същия. Твърди се наличие на противоречие между КВС и окончателния застроителен и регулационен план на с. Лозен, досежно границите на имот с пл. № 2323, което се потвърждавало от изводите на СТЕ. Твърди се и че изменението на кадастралната основа въз основа на протокол по гр.д. 11327/94 г. по описа на СРС, 54 състав не можело да породи действие досежно имотът на ищците – въззивници доколкото същите не били страни по делото, което било с предмет – делба на съседен имот.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което заявените претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците в първоинстанционното производство Т. Т. С. и С. Е. С., чрез процесуален представител адв. С. А., в който са наведени съображения относно правилността на решението и искане за неговото потвърждаване.

Въззиваемата страна – ответник в първоинстанционото производство Л.

Л. Б. и С. Л. Ц. не заявяват отговор в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Исковете са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

2

Предмет на първоинстанционното производство съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС. са субективно

За успешното провеждане на иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде установено наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; тя да се намира във владение на ответника, и последният да я държи без правно основание т.е. същият съдържа в предметния си обхват и установителен иск за собственост.

В рамките на исковата молба и последващите уточнителни молби са изложени последователни твърдения, че имотът е нанесен в КККР като имот с площ от 594 кв.м, а не 600 кв.м., както е закупен. Твърди се, че реална част от него в размер на 115 кв.м. е нанесен в КККР като част от имот с идентификатор ***, а друга реална част от него от 40 кв.м. е нанесен в КККР като част от имот с идентификатор ***, които реални части са предмет на заявената ищцова претенция. Допустимостта на исковете за собственост на реална част от ПИ, неправилно заснета в кадастралния план или кадастралната карта като част от съседен имот е установена, предвид задължителните разяснения, дадени с т. 4 от ТР 8/23.02.2016 г. по тълк. д. 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Следва да се има предвид, че и ндивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство, като площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана / в този смисъл решение № 33/26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2020 г., решение № 206/14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2007 г., решение № 1171/22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., решение № 389/10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г., решение № 1/31.01.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 4495/2013 г. и др./. Поради което не могат да бъдат споделени възраженията, поддържани и във въззивната жалба, че имотът е нанесен в КККР с площ от 594 кв.м., вместо закупените по нотариален акт 600 кв.м. доколкото разликата от 6 кв.м., попада в приложното поле на чл. 20 ал.2 от Н а р е д б а РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР като допустима такава.

3

Ищците се легитимират като собственици на имот, представляващ незастроено дворно място /бивша нива/, находящо се в землището на с. Горни Лозен – София, местността „Край село“, с площ от 600 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 29, нанесен в кадастрален лист № Г-10-8-Б по плана на с.

Лозен, местност „Край село“ от 1981 г., целият имот от 970 кв.м., при съседи на тази част по нотариален акт: улица, В.Д., Л.Т. и Г.Т.. Това се установява от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, дело 23014/94 г. на Нотариус в НС при СРС. Имотът е закупен от ищците – въззивници по време, когато са в брачно правоотношение, видно от представеното удостоверение за граждански брак № 104008 на НС – „Васил Левски“, поради което имотът е статут на СИО.

Ответниците Л. Б. и С. Ц. се легитимират като собственици на имот пл.

№ 3014 по плана на землището на с. Горни Лозен на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство, представляващ ПИ с идентификатор ***, съобразно скицата на АГКК, приета като доказателство по делото. Видно от приложения нотариален акт № 72, дело 395/99 г. на нотариус 271 – В.И. с район на действие – СРС, правото на собственост върху имота е възстановено с решение на ПК /сега ОСЗГ/ с.Лозен по реда на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ на техния наследодател Л.Т..

Сочените придобивни основания са годни такива по смисъла на чл. 77 от ЗС, тъй като решенията на ОСЗГ по чл. 18ж, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие и определят пространствените предели на правото на собственост на обекта на реституция. Видно от заключенията на вещите лица по изслушаните СТЕ /основно и допълнително/ пред СРС имотът е включен в картата на възстановената собственост. Същата обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ по арг. на чл. 1 ал.2 от Наредба 49/05.11.2004 г. за поддържане на КВС. Поради което именно тя определя актуалното графично изображение на имота и това са актуалните предели на правото на собственост на тези ответници / в този смисъл решение 734/02.11.2010 г. по гр.д. 1631/09 г. на Първо ГО на ВКС, на което се е позовал и състава на СРС/.

Видно от комбинираните скици, изготвени и от двете вещи лица, 4 изслушани пред СРС, съобразно картата на възстановена собственост границата между имотът, собствен за въззивниците и тази въззиваема страна е по оста 7-6-5 /комбинираната скица на ВЛ – Г. – стр. 226 в делото на СРС/ респ. очертана е със зелен цвят /на комбинираната скица на ВЛ – Стоянов – стр. 285/ като и на двете скици спорната по делото реална част от 40 кв.м. е част от имота, собствен за тези ответници.

Нещо повече, видно от заключението на първоначалната СТЕ, изготвено от инж. Г. южната граница на имота е съвместена на границите на имотите по КВС и в тези граници имота е нанесен и в одобрената КККР, което отговаря и на изискванията на чл. 41 ал.1 т.1 от ЗКИР. Извод в идентичен смисъл може да се направи и от комбинираната скица, представляваща приложение 2 на вещото лице инж. Стоянов /стр. 286 в делото на СРС/.

Ответниците – въззиваема страна Т. С. и С. С. се легитимират като собственици на имот с пл. № 2109, представляващ имот с идентификатор *** на основание договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 57, дело 4254/95 г. на Първи нотариус при СНС на СРС. Същият е съседен на имота, собствен за ищците с обща северна граница между двата.

Видно от комбинираните скици, изготвени и от двете вещи лица, изслушани пред СРС, съобразно картата на възстановена собственост границата между имотът, собствен за въззивниците и тази въззиваема страна е по оста 2-3-4 /комбинираната скица на ВЛ – Г. – стр. 226 в делото на СРС/ респ. очертана е със зелен цвят /на комбинираната скица на ВЛ – Стоянов – стр. 285/ като и на двете скици спорната по делото реална част от 115 кв.м. е част от имота, собствен за тези ответници.

Видно от данните по делото двата съседни на ищеца имота попадат в територии по чл. 18г ал.1 от ППЗСПЗЗ, поради което е проведена административната процедура по чл. 18д от ППЗСПЗЗ. Самите въззивници признават във въззивната жалба, че КВС е обнародвана в ДВ бр. 84/24.09.1999 г. респ. е посочено в заключението на ВЛ –Г.. Влязлата в сила КВС няма вещно отчуждително действие, но отразява актуалното състояние на пространствените предели на собствеността поне до опровергаване на доказателствената й сила, като официален документ. Съгласно разпоредбата на чл. 17 ал.8 от ЗСПЗЗ влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената 5 карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и горите или на упълномощено от него лице. Процедурата по издаване на такава заповед е административна и е уредена в чл. 26 от ППЗСПЗЗ респ. няма данни такава да е инициирана или проведена, за да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба доколкото същите са относими в горецитираната административна процедура.

С оглед изрично установената в ЗСПЗЗ процедура, гражданският съд не може да определя граници в неурегулирани имоти, каквито са съображенията, заявени във въззивната жалба / решение 2546/15.12.2005 г. по гр.д. 1723/2004 г. на Четвърто ГО на ВКС/.

Позоваването на регулационния план от 1990 г. е неотносимо, доколкото видно от доказателствата по делото не касае процесния по делото имот, доколкото същият е неурегулиран.

Поради което и при тези ангажирани доказателства от страните, настоящият съдебен състав намира, че ищците при тяхна доказателствена тежест не установяват да са собственици на спорните реални части, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки на нормата на чл. 108 от ЗС.

При липсата на други заявени възражения и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено.