Решение № 301 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.ова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. С.а в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Аделина И.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600579 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 18.10.2024г., СРС 1-ви състав е постановил по НОХД № 13084/21г. присъда, с която е признал подс.Р. С. С. за виновен в това, че на 12.08.2016г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у В.

В. М., че ще извърши тунинг – редизайн на л.а.Мерцедес, модел ЦЛК 200 с рама № WDB2083451F098843, с което на 13.08.2016г. в гр.София му причинил имотна вреда в размер на 5 000лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което наказание на осн.чл.66 ал.1 НК е отложил за срок от 3 години.

С горепосочената присъда и на осн. чл.189 ал.3 НПК подс.Р. С. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 414,71лв. по сметка на СДВР и в размер на 200лв. по сметка на СРС, както и държавна такса от 10 лв. за служебно издаване на изпълнителни листове.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.М., защитник на подс.С., с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, по силата на която подсъдимият да бъде признат за невиновен в осъществяване на вменената му престъпна деятелност.В подаденото в срока по чл.320 ал.4 НПК Допълнение към депозираната жалба се отправя и алтернативно искане за намаление размера на наложеното наказание до 1 предвидения законов минимум. В подкрепа на горните искания защитата навежда подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда, изразяваща се в нарушение на материалния и на процесуалния закон.В тази вр. и след изложен доказателствен коментар се изтъкват конкретни аргументи, касаещи липса на обективна и субективна съставомерност в поведението на подсъдимото лице – в частност защитата се позовава на факта на извършвана от подс.С. дейност по предоставяне на услуги за тунинг и редизайн на автомобили, отпочната много преди инкриминираната дата, като в случая действително е налице неизпълнение на такава услуга, дължащо се обаче на обективни обстоятелства, изключващи наличие на пряк умисъл за измамливо поведение.Касателно алтернативното искане за намаление срока на наложеното наказание се излага аргумент за изключително дългия срок на процеса и наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (без обаче последните да са конкретизирани).

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.

Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесния иницииращ въззивното производство документ не се излагат искания за събиране на нови доказателства, а и въззивният съд не намери за нужно служебно да събира допълнителни доказателства.

В с.з. пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия – адв. М. поддържа подадената жалба и отправените с нея искания, акцентирайки на факта, че именно пострадалият е инициатор на сключената с подсъдимия договорка и отбелязва наличието на дадени от св.В.М. определени противоречиви данни касателно съдържанието на инкриминираното заблуждение, в частност самите параметри на договорката относно конкретните дейности по редизайн.В този контекст е развита тезата за неизпълнение от страна на подс.С. на едно договорно задължение, което обаче не се ползва с обективните характеристики на престъплението измама.

В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител изразява мнение за законосъобразност на постановената присъда, тъй като от събраните доказателства се установява реализирано от подс.С. поведение, обективиращо както първоначалния умисъл за измамлива деятелност, така и последваща такава, доколкото не е изпълнил постигнатата договорка.

Участващият по делото прокурор също приема за правилна, обоснована и законосъобразна атакуваната присъда и в тази насока съвсем лаконично изтъква липсата на допуснати от първостепенния съд нарушения на правилата по чл.13 и чл.14 НПК, които биха обуслоВ. нейната отмяна.

Подсъдимият Р.С. в своя лична защита и в предоставеното му право на последна дума се придържа към доводите, изложени от защитата, а в допълнение подчертава факта на притежаван дългогодишен опит в извършване на дейност по тунинг и редизайн на автомобили.

2

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд.По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което е същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимият Р. С. С. е със изяснена и снета самоличност.

През лятото на 2016г. ЧО В.М. искал да закупи лек автомобил и да промени външния му вид посредством редизайн.За целта той посетил гр.София и със съдействието на своя приятел св.В.М. се запознал с подс.С., който имал работилница/хале в гр.София ул. ******** № 10.Още в този начален момент подсъдимият разказал подробно, че се занимава с тунинг и външен редизайн на автомобили и в течение на проведени между тях срещи показал на пострадалия снимки на ремонтирани от него автомобили и дори го завел на „второ работно място“, където бил започнал подобна дейност върху автомобил марка Мазерати.Към този момент в сервиза на подсъдимия се намирал л.а. Мерцедес, модел „ЦЛК 200“ с рама № WDB2083451F098843 и при поредната си среща с пострадалия на 12.08.16г. му обяснил, че превозното средство му е оставено за тунинг от друг клиент, който обаче искал да се откаже и поради това, му предложил да го закупи и след това да извърши редизайн на автомобила.Пострадалият се съгласил с горното предложение и още същия ден подс.С. се обадил на собственика и го запознал със св.В.М..На 12.08.16г. била сключена сделката по покупко-продажба на л.а., който бил в изправност.След изповядване на сделката ЧО посетил отново сервиза на подсъдимия и се договорили за извършване на редизайн на МПС, като уточнили самите параметри на ремонта и промяната на външния вид;

„трябваше автомобилът да изглежда много по-нов, специална серия … трябваше от много евтин автомобил да изглежда много по-скъп, като подсъдимият трябваше да вложи негови материали, да сложи фарове, стопове … подсъдимият ми показа снимки как трябва да изглежда автомобила след редизайна … показа ми чертежи“. В действителност подс.С. не възнамерявал да извършва каквито и да било дейности, тъй като не разполагал с техническите и финансови възможности.След като подс.С. успял да създаде неверни представи у ЧО М. за възможността и намерението си лично да извърши множество промени във външния вид на процесния автомобил, то последният взел решение да му възложи извършването на горната дейност.Двамата постигнали съгласие относно цена и срок на изпълнение на 3 сделката – уговореният срок бил 2 месеца при крайна цена от 8 000лв., от които още на 13.08.16г. в гр.София пострадалият заплатил на подсъдимия 5 000лв. първоначална вноска.МПС било оставено в двора на сервиза, ползван от подс.С., който обаче в продължение на няколко месеца не предприел никакви в изпълнение на поетото задължение.Това провокирало свидетелите В. М., П. М. и В. М. многократно да търсят контакт с подсъдимия, като при проведените разговори той винаги намирал извинителни оправдания за липсата на извършени дейности по автомобила, а известно време след това престанал да отговаря на обажданията им.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.

Гореизложената фактическа обстановка се приема за установена от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.

По делото, от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното му решаване.Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати груби логически грешки.Съдът е анализирал доказателствените източници и подробно е обосновал съображенията си за тяхната съотносимост към процесния спор и правдивост на описаните факти.Инкорпорираният доказателствен материал обхваща обясненията на подс.С., дадени пред първостепенния съд; показанията на свидетелите В.М., П. М., В.М., Д.Ч., Т.А., Ст.Г., А.Т. и В. М.

(последните приобщени изцяло по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК); заключенията по назначени и приети експертни заключения, редица писмени доказателства и писмени доказателствени средства. СГС оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна инстанция доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на информация. В съответствие с разп. на чл.305 ал.3 НПК в мотивите към присъдата подробно са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.По мнение на въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството на извършената инкриминирана деятелност.В тази вр. въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на прецизен и правилен анализ на събрания доказателствен материал, като изцяло споделя доводите и съображенията, отразени в мотивите към оспорваната присъда. При тези съображения напълно ненужно се явява осъществяването на подробен анализ на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.

4

Нещо повече – видно от наведените във въззивната жалба аргументи, се оспорва само и единствено наличието на формирано у подсъдимия измамливо намерение, като досежно установените факти въобще не се спори между процесните страни; респ. защитата не оспорва обстоятелството на местонахождение на ползвания към инкриминираната дата от подс.С. сервиз, като към този момент в същия действително се извършват определени авторемонтни дейности и в него се намират два автомобила, един от които е именно процесният такъв; не се оспорва и обстоятелството на действително закупен от пострадалия М. л.а. Мерцедес с индивидуализиращи го характеристики, идентични с тези по повдигнатото обвинение; не се спори и касателно фактите на действително сключен устен договор между подс.С. и ЧО М. за извършване на редизайн на визирания по-горе автомобил, на заплащане от страна на последния в полза на дееца и то на инкриминираната дата и място на сумата от 5 000лв. и на липса на реално изпълнение на поетото от подсъдимия задължение.В контекста на горното събраният доказателствен материал е напълно еднопосочен и взаимоподкрепящ се, поради което и правилно е оценен от СРС за достоверен източник на доказателствена информация.Тук единствено в допълнение на изложения извод се подчертава дебело, че една значителна част от доказателствените източници се явяват преки такива, тъй като са базирани на непосредствени и лични възприятия на разпитаните свидетели, поради което се ползват и с висока степен на доказателствена стойност – за такива се оценяват показанията на пострадалия свидетел В.М. и то за всички съставомерни елементи; пряк доказателствен източник са и показанията на свидетелите П.М. и Д.Ч., лично присъстващи на постигната договорка и на предаване на паричната сума от 5 000лв.; св.В.М. лично присъства на проведени между ЧО и подсъдимия срещи, по време на които последният ги запознава със своята работа, показвайки им изработени от него превозни средства, т.е. присъства при създаване на заблудителните представи; за пряк доказателствен източни се оценяват и показанията на свидетелите А.Т. и Ст.Г., но само и единствено в частта им относно извършвана от подс.С. дейност по тунинг на автомобили и притежавани в тази вр. инструменти и в частта им относно действително държане на процесния автомобил Мерцедес към инкриминираните дати, но показанията на тези двама свидетели не касаят процесните съставомерни елементи.Обясненията на подс.С. също носят характеристиките на пряк доказателствен източник на информация, но същите ще бъдат детайлно обсъдени по-долу в настоящото решение.