Решение № 251 от 16.07.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. гр.Велинград, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20255210100963 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 26 и чл. 55 ЗЗД.

Предявени са от Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул.“****“, № 7, против "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Зографски манастир" № 15, вх. Г, ет. 6, с представители Л.О.Т. и З.К.Я., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 21 вр. с чл. 23 вр. с чл. 10а от ЗПК, с които се иска да се обяви, че уговорката за „такса за оценка на риска“, в размер на 231.22 лева по Договор 100618596/ 02.06.2023г. за потребителски кредит тип кредитна линия КЕШИО, е нищожна и иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, с който ищцата иска ответника да бъде осъден да й заплати сума в размер на 231.22 лева, представляваща недължимо платено по недействителна клауза такса за оценка на риска по Договор 100618596/ 02.06.2023г. за потребителски кредит тип кредитна линия – КЕШИО, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 09.10.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че е страна по Договор 100618596/ 02.06.2023г. за потребителски кредит тип кредитна линия – КЕШИО сключен с ответното дружество. Сочи, че съгласно договора трябва да върне сумата от 2855.28 лева, при отпуснат кредит в размер на 1926.81 лева, и еднократна такса оценка на риска от 231.22 лева, при срок на кредита от 24 месеца.

Твърди, че е погасила задълженията по процесния договор, включително процесната сума от 231.22 лева за еднократна такса оценка на риска.

Поддържа, че таксата „оценка на риска“ е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП и в противоречие с разпоредбата на 1 чл.10а, ал.2 ЗПК, която не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че таксата за разглеждане в размер на 231.22 лева е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, както и че е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Твърди, че е нарушен чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Поради изложено моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество, депозира отговор, с който оспорва исковете изцяло по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит тип Кредитна линия - КЕШИО № 100618596 на 02.06.2023 г., по силата, на който ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 1 926.81 лв., с лихвен процент по кредита 31,97 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.54 %, който е следвало да се погаси на 24 месечни вноски, всяка в размер на 119,32 лв.. Оспорва задълженията по него да са погасени изцяло, като твърди, че са погасени 7 вноски, последната от които на дата 22.01.2024г. или в общ размер от 835.24 лв.. Твърди, че Договорът съдържа всички, предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити и отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство. Поддържа, че таксата за оценка на риска, не е свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита, поради което не попада в ограничението предвидено в чл. 10а от ЗПК. Твърди, че процесната клауза няма характера на неустойка и е неприложима разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Предвид изложеното моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 265 от 24.03.2026 г., съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства между страните, а именно: между страните е сключен Договор за потребителски кредит тип Кредитна линия - КЕШИО № 100618596 на 02.06.2023 г., по силата, на който ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 1 926.81 лв., с лихвен процент по кредита 31,97 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.54 % и еднократна такса оценка на риска от в размер на 231.22 лева.

Кредитът е следвало да се погаси на 24 месечни вноски, всяка в размер на 119,32 лв., тези обстоятелства се доказват и от представените по делото писмени доказателства, а именно Договор за потребителски кредит тип Кредитна линия - КЕШИО № 100618596 на 02.06.2023 г..

С Определение № 265 от 24.03.2026 г., съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК ответното дружество да представи по делото в едноседмичен срок от получаване на определението, справка за извършени от ищцата 2 плащания по Договор 100618596/ 02.06.2023г. за потребителски кредит тип кредитна линия КЕШИО, като му е указал, че при непредставяне на посочени документи в указания срок съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

От представената с молба вх. № 2873/21.04.2026 г., справка за извършени плащания по договор за потребителски кредит, се установява, че ищцата е заплатила на ответното дружество, сумата в общ размер на 427,07 евро, от която 259,48 евро- главница и 167,59 евро- лихва, което обстоятелство е обявено от съда за безспорно с Протоколно определение № 386/02.06.2026 г..

По иска с правна квалификация чл. 26 ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже фактите и обстоятелствата твърдени от него, от които произтича и на които основава претенциите си, а именно да е сключен договор за потребителски кредит, който съдържа оспорената клауза , алтернативно договора да е в противоречие със закона или добрите нрави, респективно да са налице условията за обявяването му за нищожен, като противоречащ на изискванията на ЗЗП и/или ЗПК, а в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата твърдени от него, респективно, че е налице индивидуално договаряне, алтернативно, че договорът не е сключен при общи условия.

Сключения договор за потребителски кредит е потребителски, поради което намират своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.

9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност, преценката относно действителността на процесн ата клауза от договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договора. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК.

Съгласно чл. 1, ал. 3, т. 3 от договора, кредитора предоставя на кредитополучателя потребителски кредит тип „Кредитна линия – КЕШИО“ при заплащане на такса за оценка на риска в размер на 231,22 л, дължима еднократно, в деня на подписване на договора за кредит, като същата се 3 финансира от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно Погасителния план, като се включва в общия размер на усвоената главница по кредита.

В чл. 9 от договора е уговорено между страните, че в случай на частично плащане, първо се погасяват дължимите разноски, лихви по кредита и накраяглавницата по кредита.

С оглед съдържанието на клаузата на чл. 1, ал. 3, т. 3 от договора, съдът намира, че същата е установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разходите за оценка на риска, представляват разходи, свързани с усвояване на кредита, доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора.

Нещо повече – задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие с добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие на страните.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за оценка на риска, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената норма и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.

Предвид изложеното, съдът намира, че посочената клауза не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което искът с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 21 вр. с чл. 23 вр. с чл. 10а от ЗПК, с които се иска да се обяви, че уговорката за „такса за оценка на риска“, в размер на 231.22 лева по Договор 100618596/ 02.06.2023г. за потребителски кредит тип кредитна линия КЕШИО, е нищожна, се явява основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правна квалификация чл. 55 ЗЗД.

Ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно доказване плащане на процесните суми, респективно получаването им от ответното дружество, а в тежест на последното,е да докаже че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

По делото е установено, че ищцата е заплатила по кредита сума в общ размер на 835,28 лева (427,07 евро), от която 507,50 лева (259,48 евро)главница и 327,78 лева (167,59 евро)- лихва. По реда на чл. 162 ГПК, съдът определи, че от сумата в размер на 507,50 лева (259,48 евро), с която ищцата е 4 погасила общо опредЕ.та главница по договора, която включва и процесната такса, сумата в размер на 54,38 лева (27,80 евро) се явява недължимо платена.

По същия начин от сумата в размер на 327,78 лева (167,59 евро), с която ищцата е погасила лихвата, опредЕ. общо върху дължимата по договора главница, която включва и сумата по неравноправната клауза, сумата в размер на 35,12 лева (17,96 евро) се явявя недължимо начислена и платена лихва.

Следователно искът се явява основателен до сумата в общ размер на 89,50 лева (45,76 евро), представляваща недължимо платено главница за такса и начислена лихва върху нея и искът следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 231.22 лева (118,22 евро), следва да бъде отхвърлен като недоказан.