Решение № 505 от 14.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20221100900677 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ.

Ищцата Л. Н. Г., ЕГН **********, твърди, че е съдружник в „Г.Т.“ ООД, ЕИК ****, като притежава 100 дяла от дружествения капитал или 33,3% от него, а другите дялове са притежание на Л.Й.С., ЕГН ********** и С.Р.Х., ЕГН **********. Сочи, че управлението и представителството на дружеството се осъществява от Л. Н. Г. и Л.Й.С., заедно и поотделно.

Поддържа, че при направена справка в Агенцията по вписвания установила, че е освободена като управител и представител на дружеството без да е спазена законовата процедура - не е получила покана за свикване на Общо събрание и не е бил спазен законоустновеният срок от 30 дни. Счита, че е налице грубо нарушаване на процедурата по провеждане и вземане на решения от Общото събрание.

Излага твърдения, че е подложена на тормоз от страна на Л.Й.С., изразяващ се в обвинения за злоупотреби и набедяване за престъпни деяния, съставомерни по НК.

Намира, че Общото събрание от 25.03.2022 г. е проведено при нарушаване на правото й на участие в заседанието. Сочи, че същото се отнася и до поканата за свикване на Общо събрание от 15.03.2022 г., където подписът й липсва. Поддържа, че възникналите недоразумения не са могли да бъдат изгладени и е била заплашена пред свидетели да не търси правата си по легален път.

С писмена молба уточнява, че правата й като съдружник в „Г.Т.“ ООД са нарушени, като:

- е отстранена като управител без предоставяне на нужните документи;

- достъпът й до склада на дружеството е ограничен след анулирането на кода й за достъп 1 към СОТ-161;

- ограничен е достъпът й до фирмените сметки и няма информация за движението на паричния поток;

- физически е заплашвана от Л.С. в присъствието на свидетелите адв.О. Т. и Р.Ф.;

- набедена е от Л.С. за несъществуващи кражби, за което е била разпитвана в 4-то РПУ, с номер на преписка 6878 от 2022 г. на СРП, като е предоставила счетоводни доказателства за неговите лъжи;

- чрез уведомление, предоставено на счетоводството на дружеството, Л.С. и С.Х. й съобщили, че й налагат ограничения в представителната власт;

- обидите от страна на Л.С. са били ежедневни;

- подложена е системно на психически тормоз, целящ уронване на престижа й;

- поради невъзможността й да наблюдава дейността на дружеството, има съмнения, че всичките действия срещу нея са с цел извършване на икономически престъпления.

При тези твърдения, моли дружеството да бъде прекратено поради наличие на важни причини и да бъде открита процедура по ликвидация на „Г.Т.” ООД, като бъде назначена за ликвидатор.

С отговора на исковата молба ответникът „Г.Т.“ ООД, ЕИК **** оспорва предявения иск.

Излага твърдения, че на 15.03.2022 г. на съдружника Л. Н. Г. е била изпратена покана за общо събрание, чрез пощенски куриер Еконт, с обратен документ, върната на 16.03.2022 г., с осъществено връчване и положен подпис от самата Л. Н. Г.. Поддържа, че се е наложило поканата да бъде връчена чрез пощенски куриер, тъй като Л. Н. Г. се била дезинтересирала от дейността на дружеството от м.януари 2022 г., тъй като е била заподозряна от съдружниците в злоупотреби с материални и парични активи - ползване на дебитна карта на дружеството за лични разходи, теглене на пари в брой в тъмната част на денонощието в непосредствена близост до казино, което било установено от банкови извлечения. Сочи, че са били получени сигнали, че нейният приятел Р.Ф. е посещавал клиенти на дружеството и е събирал пари в брой от името на „Г.Т.“ ООД.

Ответникът твърди, че на 25.03.2022 г. е било проведено Общо събрание на дружеството с посочен в поканата дневен ред, както и че е бил направен анализ по счетоводни данни и отчетни документи, съгласно който не са били събрани суми от клиенти в размер на 58 249,56 лева за периода м.юни 2021г. до януари 2022г., разисквана е била инвентаризация на стоки, проведена на 14.03.2022 г., за която управителят и съдружник Л. Н. Г. е била уведомена надлежно, като е получила документите, но не се е явила и не е проявила интерес относно финансовия резултат.

Сочи, че са били установени липси при проведената инвентаризация, поради което съдружниците Л.Й.С. и С.Р.Х. са се усъмнили, че Л. Н. Г. е извършвала финансови злоупотреби с парични средства и стоки на дружеството. Излага, че е бил подаден сигнали в 4 РУ на СДВР и са представени документи за злоупотребите на ищцата.

2

Твърди, че от м.януари 2022 г. Л. Н. Г. се дезинтересирала относно оперативната работа на дружеството. Сочи, че поради посочените обстоятелства е било взето решение за прекратяване договора за управление на Л. Н. Г. и уведомяване на банката, обслужваща „Г.Т.“ ООД за прекратяване на представителната й власт, както и заличаването ѝ в ТРРЮЛНЦ в качеството ѝ на управител.

Оспорва като неверни твърденията на Л. Н. Г., че е била заплашвана физически, както и че е била възпрепятствана със заплаха да си търси правата по легален път.

Счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на дружеството, което продължавало да работи и да се опитва да покрива загуби от злоупотребите на управителя и съдружник Л.

Н. Г., извършени от м.юни 2021г. до края на м.януари 2022 г.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва като неверни твърденията на ответника в отговора.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който оспорва изложеното в допълнителната искова молба и пояснява и допълва отговора си във връзка с твърденията за злоупотреби с имущество на дружество, извършени от ищцата.

Поддържа, че са спазени всички изисквания на закона за отстраняване на Л. Г. в качеството ѝ на управител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно вписването в ТР ищцата е съдружник в дружеството, като дяловото й участие е 1000 лв., при общ размер на капитала 3 000 лв.

Видно от приложена по делото покана за свикване на ОС на дружеството на 25.03.2022 г., ищцата лично е получила документа, който факт е удостоверила със саморъчния си подпис.

Депозиран е нотариален констативен протокол от 25.03.2022 г., установяващ неявяване на ищцата на посочената датата на в 15 чл. на адреса да провеждане на събранието.

Представени са и други документи, неосносими към предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 155, т.1 от ТЗ, по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала.

"Важни причини" за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, по смисъла на разпоредбата, могат да бъдат разнообразни по съдържание факти и обстоятелства, поради което наличието им се преценява конкретно, във всеки отделен случай, но в рамките на следните общи параметри: 1/ преценката следва да изхожда винаги от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник и 2/ причините следва да съставляват непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството. Индиция за "важна причина", по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ може да е продължителен период на 3 неосъществяване на търговската дейност, за която дружеството е регистрирано, в който случай, обаче, са от значение причините за това бездействие - липса на воля или тенденциозно поведение на мнозинството / или блокиращата квота / съдружници, в този смисъл съставляващо непреодолимо нелоялно поведение. Трайната нерентабилност и тенденцията към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функционирането на дружеството и опасност за интересите на кредиторите, са само външни белези на разстройство в дейността на дружеството / така реш. № 159 по т.д.

№ 389/2009 г. на І т.о. на ВКС /, но сами по себе си не обуславят непреодолим характер, тъй като не свидетелстват за причината за това. В реш. № 21 по т.д. № 471/2009 г. на І т.о. на ВКС, за да отрече наличието на предпоставки за прекратяване на дружеството, на основание чл. 155, т. 1 ТЗ, съдът е преценил, че влошеното му финансово състояние не е резултат от бездействието на съдружниците, дезинтересирането им или липса на перспектива.

Наличието на съдружник с блокираща квота, респ. съществуваща възможност същият да предопределя решенията на ОС на дружеството, не се извежда самостоятелно като "важна причина" по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, а тази опасност се съобразява на фона на доказано влошени отношения между съдружниците, на " сериозен разрив в отношенията помежду им " / така в реш. № 226 по т.д. № 1012/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС /. При това се акцентира на причината за "влошените отношения" и доколко същите са се формирали при и по повод осъществяването на търговската дейност, свързани са с непреодолимо разногласие относно начина и средствата за осъществяването й, а не са резултат на паралелни взаимоотношения между съдружниците / така в реш. № 120 по гр. д. № 932/2001 г. /. В същото решение е анализирано съдържанието на взаимоотношенията между съдружниците, като предпоставка за накърняване на дружествените цели и интереси, подронване престижа на дружеството, липса на рентабилност и просперитет. Съдържанието на отношенията между съдружниците, като последица от нарушаване задължението за лоялност на един от тях и предприета от него конкурентна на дружеството дейност, е възприето като " важна причина" в решение № 663 по т.д. № 2270/2006 г. на І т.о. на ВКС, но не самия факт на разпореждане с имуществото на дружеството в полза на друго - свързано лице, извън начина по който е рефлектирал върху тези отношения. Влошените отношения сами по себе си не са достатъчно основание, ако не са довели до фактическа невъзможност за функциониране органите на управление на дружеството / така в реш. № № 30 по т.д. № 320/2009 г. и реш. № 662 по т.д.

№ 86/2006 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Нежеланието на някой от съдружниците за участие в стопанския живот чрез дружеството, не е законово основание за прекратяването му, както е прието в реш. № 532 по т.д. № 258/2008 г. на І т.о. на ВКС. Точно поради това, само бездействието на съдружник, при недоказано поведение на същия, обективно препятстващо активността на останалите и възможността им да организират дейността на дружеството, не би обусловило " важна причина " за прекратяването му(така РЕШЕНИЕ № 74 ОТ 24.06.2019 Г. ПО Т. Д. № 2452/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).

Притежавания от ищцата дял в капитала на дружеството е 1/3, т.е. в рамките на нормативно определения минимум за упражняване на правото на иск - по-вече от 1/5, налагащо извода 4 за допустимост на търсената защита.

В тежест на ищцата е да установи фактите, представляващи, според нея, важни причини за прекратяване на дружеството.

По делото липсват доказателства относно наличие на релевираните с исковата молба факти, които да бъдат преценени от съда в контекста на посочените по-горе критерии.

Съгласно представената покана, ищцата е била поканена на събранието на съдружниците на 25.03.2022 г., на което тя е не е присъствала.

Законосъобразността на приетите от общото събрание решения не са предмет на настоящото производство.

Горното налага извода за неоснователност на предявения иск.

Воден от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Н. Г., ЕГН ********** срещу „Г.Т.“ ООД, ЕИК **** иск с правно основание чл. чл.155, т.1 ТЗ за прекратяване на „Г.Т.“ ООД, ЕИК ****.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5