Решение № 1296 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110200211 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ЕООД, ЕИК ,,***'', представлявано от управителя Д.С.Й.М., чрез упълномощен представител – адвокат С. Д. С. от САК, срещу електронен фиш (ЕФ) № 8506900868, на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Посочва се решение на Съда на Европейския съюз, с което е прието, че чл.

9а от Директива 1999/62/ЕО следва да бъде тълкуван в смисъл, че предвиденото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на „глоба“ или на „имуществена санкция“ във фиксиран размер при допуснати нарушения на правилата, уреждащи задължението за предварително заплащане на такса, дължима при ползване на пътна инфраструктура, включително и когато е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща налагането на имуществена санкция в абсолютен размер от 2500.00 лв., противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, тъй като законодателят не е оставил възможност имуществената санкция да бъде индивидуализирана, като бъдат отчетени характера и тежестта на нарушението, както и всички други обстоятелства, които повишават, респективно намаляват, обществената опасност на деянието. Поддържа се, че предвид констатираното противоречие разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не следва да бъде прилагана и издаденият електронен фиш следва да бъде отменен. В подкрепа на тази претенция се сочи решение на Съда на Европейския съюз, в което, СЕС приема, че националните съдилища на държавитечленки са длъжни да не прилагат националното законодателство, което създава пречки за пълната ефективност на общностното право. Твърди се и това, че в посоченото решение 1

СЕС е приел, че националните съдилища на държавите-членки са длъжни да прилагат общностното право в неговата цялост и да защитават правата, които то предоставя на частноправните субекти. В заключение се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на принципа за съразмерност на наказанията, въведен в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В подкрепа на заключението се цитира съдебна практика на националните съдилища. По изложените съображения се моли за отмяна на атакувания електронен фиш.

Претендира се присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, чрез адвокат С. С., не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт – С.Ю.Г., който моли съда да постанови съдебно решение, с което обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Юрисконсулт Г. поддържа, че електронният фиш отговаря на всички нормативни изисквания, съдържа изискуемите реквизити, издаден е в срок и от компетентен орган, като е съставен в съответствие със законовоутвърдения образец.

Юрисконсулт Г. поддържа и това, че нарушението, за което е бил издаден атакувания акт, е установено и е квалифицирано правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че електронният фиш бъде отменен, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.01.2024 г. в 14:33 часа, пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил ,,***'', с рег. №,,***'', с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 60+705, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че за посоченото по-горе ППС не била заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за неговото преминаване била подадена тол декларация, но платената категория била по-малка от измерената – тол такса била заплатена само за товарния автомобил, но не и за ремаркето. Нарушението е установено с устройство № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че собственик и ползвател на заснетото превозно средство е дружеството „,,***''“ЕООД, ЕИК ,,***'', със законен представител Д.С.Й.М..

Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш №8506900868, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението 0E4442786ECB6979E063041F160ACF44, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и 2 местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършеното на нарушението. Видно от изготвения доклад, за преминаването през процесния участък е била подадена декларация, но платената категория е била по-малка от измерената. Причините за това са ирелевантни и са вън от обективната съставомерност на нарушението.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като инстанция по същество, в производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. с чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на процесното ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени на л. 12-15 по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.

Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платена пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.

10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2500.00 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лева.

В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 05.01.2024 г., в 14:33 часа, пътното превозно средство, представляващо товарен 3 автомобил МАН ТГХ 18.360 4х2 ЛЛ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична, се движило по път А-6, като пътният участък при на км 60+705, с посока нарастващ километър, е включен в обхвата на националната платена пътна мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения и от приобщеното по делото становище от отдел „Управление на информационна система с инфраструктура“ при АПИ с приложена към същото таблица с данни за движение на ППС, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък, за което тол декларация била подадена, но платената категория била по-малка от измерената – тол такса била заплатена само за товарния автомобил, но не и за ремаркето.