Определение № 6033 от 14.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6033 гр. София, 14.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110136817 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 917/202 г. по описа на СРС, 36 с-в.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи изп.д. № ........ по описа на Ч. П. е неоснователно, доколкото същото е представено с отговора на исковата молба.

Искането на ответника за снабдяване със съдебно удостоверение е основателно и следва да бъде уважено.

Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице - помагач по делото – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че последното е застраховател на ответника по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“, като в случай на уважаване на настоящите искове, за ответника се поражда правен интерес да търси обезщетение от застрахователя си. Направеното искане е основателно и следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира момента, от който претендира законна лихва за забава върху главницата, като има предвид, че доколкото в заповедта за изпълнение е посочена дата 11.01.2022 г., а в исковата молба – 24.12.2021 г., е налице несответствие, което следва да бъде отстранено, доколкото искът по чл. 422 ГПК изисква пълно съответствие между издадената заповед за изпълнение и заявеният петитум в исковото производство, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок следва връщане на исковата молба в тази 1 част.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ЗК „ЛЕВ ИНС” АД като трето лице-помагач на страната на ответника, с посочен в отговора на исковата молба седалище и адрес на управление.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 917/202 г. по описа на СРС, 36 с-в.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да му послужи пред НАП за снабдяване с посочената в отговора на исковата молба информация.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи изп.д. № ........ по описа на Ч. П..

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.03.2023 г., 11:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 17 622,76 лева (седемнадесет хиляди шестстотин двадесет и два лева и 76 стотинки), представляваща неправомерно събрана пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № ........ по описа на Ч. П., подлежаща на връщане, ведно със законна лихва за период от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5 390,06 лева (пет хиляди триста и деветдесет лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 19.12.2018 г. до 23.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2022 г. по ч.гр.д. № 917/2022 г. на СРС, 36 с-в.

Ищецът – „КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН“ ЕАД, твърди, че срещу него на 29.05.2018 г. било образувано изп.д. № ........ по описа на Ч. П. за събиране на сумите по изпълнителен лист от 19.06.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 30771/2017 г. по описа на СРС, 88 с-в, като на 28.08.2018 г. държавата е била присъединена като взискател за сумата от 573 281,72 лв. Твърди, че ответникът не е извършил действия за принудително събиране на посочената от НАП сума, като на 18.12.2018 г. старши публичен изпълнител Кр. М. със съобщение с изх. № ........... е уведомила ответника, че публичните задължения на ищеца са изцяло обезпечени. Твърди, че на 19.12.2018 г. е заплатил по сметка на ЧСИ П. сумата в размер на 17 622,76 лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена на база материалния интерес от 573 281,72 лв. Счита, че посочената такса е събрана незаконосъобразно, тъй като за вземанията на държавата не се е държала пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото ЧСИ не е събрал суми за погасяването на публичните вземания на държавата. Сочи, че с тези действия ответникът е причинил на ищеца имуществени вреди в размер на сумата от 17 622,76 лв., представляваща незаконосъобразно събрана пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за вземанията на държавата в размер на 573 281,72 лв. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника да му 2 заплати посочената сума, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава за периода от 19.12.2018 г. до 23.12.2021 г.

Претендира разноски по производството.

Ответникът – Ч. Х. П., оспорва предявените искове. Твърди, че за вземанията на държавата е било образувано изпълнително дело през 2014 г., като периодично са били налагани обезпечителни мерки и че не са били предприемани изпълнителни действия.

Твърди, че вземанията на държавата са погасени именно чрез предприетите от ответника действия по изпълнението. Счита, че доколкото ищецът не е упражнил правото си на жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, се е преклудирало правото му да оспорва процесната такса по съдебен ред. Твърди, че законосъобразно е събрал процесната такса, доколкото плащането от страна на ищеца директно по сметка на държавата, не го освобождавало от задължението за плащане на таксите по изпълнителното дело. Оспорва да е налице противоправно поведение и вина от негова страна, както и наличието на причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира разноски по производството.

Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, а именно: че на 29.05.2018 г. е било образувано изп.д. № ........ по описа на Ч. П. за събиране на сумите по изпълнителен лист от 19.06.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 30771/2017 г. по описа на СРС, 88 с-в, като на 28.08.2018 г. държавата е била присъединена като взискател за сумата от 573 281,72 лв.; че на 19.12.2018 г. ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ П. сумата в размер на 17 622,76 лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл.

45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните предпоставки, а именно – 1) противоправно деяние на ЧСИ, осъществено при и по повод изпълнение на служебните му задължения, 2) реално причинени вреди на ищеца, 3) причинна връзка между настъпилата вреда и деянието, както и вземанията си по размер. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

В тежест на ответника е да докаже плащане, както и своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3