Акт № 1502 от 02.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в заседание при закрити врати на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20261100901859 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба от „ЛЮЛИН 2012“ ООД, ЕИК: ********* с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, която аргументира с това, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми и безспорни парични публично правни задължения, както и в невъзможност да посреща текущите такива, свързани с търговската му дейност. Сочи като начална дата на неплатежоспособност 02.04.2026г. Молителя поддържа в условията на евентуалност и че е свръхзадължен.

Твърди се, че няма никакви активи, няма вземания от клиенти, не разполага с парични средства в банка или на каса, а към момента има непогасени задължения към НАП в общ размер от 1 547 802,50евро, която сума е и общият размер на задълженията на дружеството. Твърди, че търговската дейност му е преустановена и не са налице очаквания за нейното възобновяване, постъпване на извънредни приходи или имущество, водещо до възможност за погасяване на задълженията. Твърди, че не са налице финансови средства и приходи от дейност за покриване на ликвидните и изискуеми вземания на кредиторите.

Твърди, че началната дата на неплатежоспособността, евентуално на свръхзадължеността, е 02.04.2026г., на която дата търговецът е спрял плащанията.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по несъстоятелност, да бъде обявена неплатежоспособността, а при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, и да бъде определена начална датата, да се обяви длъжника в несъстоятелност с всички произтичащи от закона последици.

Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства - писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.

1

„ЛЮЛИН 2012“ ООД е дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Към настоящия момент търговецът има следните задължения - към НАП 1 547 802,50евро.

От представената справка от НАП ТД София се установява, че има наложени обезпечителни мерки върху имущество на търговеца по реда на ДОПК, а именно: наложени с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240022-023- 0002639/11.09.2024г., постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. №С260022-139-0000021/08.01.2026г., постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С240022-023- 0001237/18.04.2024г., постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. №С240022-139-000286/13.06.2024г., постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240022-023- 0001293/23.04.2024г., постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. №С240022-139-0001340/19.06.2024г. издадени от главния публичен изпълнител в ТД на НАП.

По делото е допусната и назначена СФИЕ. Вещото лице посочва, че за изследвания период 2023г.-2026г. се наблюдава значително намаление на балансовата стойност на имуществото – от 1 818хил.евро към 31.12.2023г. до 267 хил.евро към 31.08.2026г. или с 1 551 хил.евро, което представлява намаление с около 85%. През 2023г.-2025г. дружеството е разполагало с материални запаси, вземания, дълготрайни материални активи, а през 2023г. и със значителни дългосрочни финансови активи. Към 31.08.2026г. тези позиции вече не са отчетени, като 266 хил.евро от общ актив 267хил.евро са представени като разходи за бъдещи периоди, а паричните средства са само 1хил.евро. към тази дата имуществената структура показва не само значително намаление на общата стойност на активите, но и практически липса на текущо реализируеми активи с изключение на отчетените 1 хил.евро парични средства. Уточнява се, че през 2023 – 2025г. размерът на задълженията последователно намалява от 1 593 хил.евро до 514 хил.евро, а относителният дял на собствения капитал се увеличава от 12% на 29%. Сочи се, че макар дружеството да остава преимуществено финансирано с привлечен капитал до края на 2025г. балансовата структура показва положителен собствен капитал. Към 31.08.2026г. тази тенденция се обръща изцяло.

Задълженията нарастват до 1 548хил.евро, докато собствения капитал става отрицателен – минус 1 281 хил.евро. Структурата на привлечения капитал се променя от преобладаващо дългосрочни задължения през 2023-2025г. към изцяло краткосрочни задължения към 31.08.2026г., когато структурата на дружеството се характеризира с отрицателен собствен капитал, висока степен на зависимост от привлечен капитал и концентрация на задълженията в краткосрочен хоризонт, което представлява съществено влошаване спрямо предходните отчетни периоди.

Вещото лице пояснява, че през 2023 г. коефициентът на обща ликвидност и коефициентът на бърза ликвидност са над препоръчителните стойности, което е индикация за временна платежоспособност. Означава, че краткотрайните и бързоликвидни активи многократно превишават краткосрочните задължения. Обобщено е, че към края на 2023г. дружеството е разполагало с достатъчен размер краткотрайни активи за покриване на текущите си задължения, но част от тази ликвидност е формирана от вземания и материални запаси, а не само от парични средства. За 2024г. и 2025г., вещото лице е посочило, че коефициентите за ликвидност не могат да бъдат математически изчислени, тъй като не са били отчетени краткосрочни задължения по представените счетоводни баланси. Към 31.08.2026г. финансовото състояние е значително променено. След прекласифициране на установените задължения в размер на 1 548хил.евро като краткосрочни, дружеството разполага с текущи активи само 1 хил.евро, представляващи парични средства. Поради липса на материални запаси, вземания и краткосрочни финансови активи, четирите коефициента за ликвидност практически се изравняват и възлизат на около 0,0006, което е многократно под препоръчителните граници и показват, че към 31.08.2026г. дружеството 2 вече не разполага с краткотрайни и непосредствено ликвидни активи, с които да покрие текущите си задължения. Наличните средства са незначителна част от размера на краткосрочните задължения. Вещото лице обобщава, че към 31.08.2026г. всички показатели за ликвидност рязко се влошават и трайно остават под нормативните граници. Това, според експерта, показва липса на достатъчни краткотрайни активи за покриване на текущите задължения и невъзможност дружеството да обслужва изискуемите си задължения.

Вещото лице уточнява още, че показателите за финансова автономност и задлъжнялост към 31.08.2026г. се влошават съществено – собственият капитал става отрицателен, като показателите свидетелстват за декапитализация и пълна зависимост от привлечен капитал.

Вещото лице посочва, че към 31.08.2026г. дружеството има изискуеми публични задължения към НАП в общ размер на 1 547 802,50евро. Допълнително се уточнява, че последното плащане по търговска сделка е извършено на 22.06.2026г., след което не са осъществявани плащания към кредитори.

Тези обстоятелства се установиха по делото и чрез представените и служебно събрани от съда писмени документи, от които справки от Агенция по вписвания, СДВР, ТД на НАП.

В обобщение вещото лице достига до извода, че считано от 2024г. финансовото състояние на „ЛЮЛИН 2012“ ООД трайно и необратимо се влошава, като към 31.08.2026г. дружеството не разполага с достатъчни активи и ликвидни средства за покриване на изискуемите си задължения, което обосновава състояние на неплатежоспособност по смисъла на Търговския закон.

Следователно, след съвкупната преценка на данните, към датата на която е прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания, сочи на извод за трайно влошено финансово - икономическо състояние, съответно - състояние на неплатежоспособност, което е и обективният фактор търговецът да спре своите плащания - липса на средства. По делото няма доказателства за това до края на устните състезания дружеството да е придобило други бързо ликвидни активи или да е намалило своите краткосрочни задължения. Липсата на извършвана стопанска дейност, доказани свободни налични средства по банковите сметки на търговеца или друго бързоликвидно (или каквото и да е) имущество също е индиция за лошото финансовото състояние. При горните мотиви, съдът намира, че дружеството вече не е финансово автономно и е изпаднало в състояние на зависимост от свои кредитори, което състояние не е временно.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 06.10.2026 г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 5 000 евро, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя като длъжник, нито от кредитор на дружеството.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл.607а, ал.1 ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице и всички материалноправни предпоставки установени в разпоредбите на чл. 608 в вр. с чл. 607а вр. с чл. 608 или чл. 742 ТЗ, като в случая длъжникът се позовава на свръхзадълженост при условията на евентуалност.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл. 608 ал. 1 ТЗ.

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи 3 извода, че молителят е неплатежоспособен. Изпаднал е в състояние на неплатежоспособност, не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може да ги покрие със заемни средства или по друг начин. Същевременно затрудненията в обслужването на задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, което прави молбата основателна.

Производството по несъстоятелност следва да се открие поради доказана неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност (задължения към ТД на НАП в значителен размер). Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособността му (чл. 608, ал. 1, изр. 1 ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията – краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Установи се единствено от счетоводството на търговеца, че има в наличност сума около 967,19евро в каса и 180,97евро по разплащателна сметка, която да послужи единствено за разноски във връзка с производството по несъстоятелност.

С молбата си по чл. 625 ТЗ молителят е навел двете основания за откриване на производството по несъстоятелност – поради неплатежоспособността, а при условията на евентуалност поради свръхзадължеността на търговското дружество. Предвид, че по делото се доказа, че е налице първото основание – неплатежоспособността на търговеца, и поради несбъдване на процесуалното условие за произнасяне по наведеното в условията на евентуалност основание за откриване на производството по несъстоятелност, съдът не дължи произнасяне по въпроса относно свръхзадължеността на търговеца. При съединяването при условията на евентуалност поредността на разглеждане на основанията се определя от волята на сезиралата съда страна. Ако така определената поредност бъде служебно променена от съда, който се произнесе и по двете основания кумулативно, това ще бъде нарушение на диспозитивното начало. В този смисъл е решение № 201 от 11.12.2014г. по т.д. № 659/2014 г. на ВКС, I т.о.