Решение № 673 от 31.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20225330200874 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

О бжалвано е Наказателно постановление №21-1030-012615 от 11.01.2022г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н.А.Д., ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издаденото срещу него наказателно постановление /НП/, като незаконосъобразно и неправилно. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуалния му представител – адв. Т., като жалбата се поддържа и се прави същото искане. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В изпратеното по делото молба-становище, Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до 1 минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 05.02.2021г. в 19:11ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ до №83, в посока на движение от север към юг, жалбоподателят Н.А.Д. управлявал лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. №***, със скорост от 103 км/ч, при максимално разрешена скорост на движение в населено място от 50 км/ч. Посочената скорост била по – ниска с 4 км/ч от отчетената от автоматизираното техническо средство /107 км/ч/, след отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост в полза на водача. Нарушението, изразяващо се в превишаване на максимално разрешената скорост в населено място, било установено и заснето с мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип „CORDON M2“ №MD1196.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „***, ЕИК:***, чийто управител Р.Б.Г. попълнил на 17.12.2020г. декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП.

С декларацията Г. декларирал, че на датата на нарушението, процесният лек автомобил бил управляван от жалбоподателя Н.Д..

Във връзка с направените констатации, на 29.12.2021г. от свид. З.Н.Г., ***, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №98762/29.12.2021г. за извършено от Н.А.Д. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от него на същата дата.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били представени писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното НП.

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява от 2 показанията на свид. З.Н.Г. – актосъставител, както и от писмените доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта са издадени от компетентни лица, оправомощени съобразно ЗДвП и приложената по преписката Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление ясно са посочени конкретните факти, които съставляват описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на акта са очертани фактическите рамки на административнонаказателното производство, а с посочването им в постановлението, административно наказващият орган ги е приел за установени и за съставомерни за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно и своевременно правото си на защита.

Неоснователно според съда е възражението на жалбоподателя за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от

ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 05.02.2021г. В този момент, чрез заснетия видеоклип на административнонаказващия орган са били известни елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че тримесечния срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория, тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона 3 процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на нарочна декларация от страна на собственика на МПС от дата 17.12.2021г., от който момент следва да се приеме, че нарушителя е бил известен. АУАН е съставен на 29.12.2021г. и според изложените съображения тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН, броен от откриване на нарушителя, а нарушителят е открит след попълване на декларацията, че той е управлявал МПС, е спазен.

Същевременно актът е бил съставен в едногодишния срок от извършване на нарушението, а НП в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът намира за категорично и безспорно доказано извършено от жалбоподателя Д. административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 05.02.2021г. в 19:11ч. в гр.Пловдив същият се е движил с установена скорост от 103 км/ч, след отчетен толеранс на измерената от техническото средство скорост от 3%, при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Превишаването на разрешената скорост в населеното място е с 53 км/ч.

Правилно и съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП в конкретния случай е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н.Д.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Алинея 2 на същата разпоредба от ЗДвП сочи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, обстоятелството, че жалбоподателят Д. е управлявал процесното МПС на 05.02.2021г. в 19:11ч., в нарушение на установената забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа на декларацията от 17.12.2021г. на Р.Б.Г., управител на ***, ЕИК ***, поради което е налице хипотезата на чл.188, ал.2 от ЗДвП.

По аргумент на противното, следващ от нормата на чл.189, ал.4 от 4

ЗДвП, правилно е съставен АУАН и въз основа на него е издадено наказателно постановление, вместо електронен фиш, доколкото за извършеното нарушение, освен глоба, е предвидено и наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство и отнемане на контролни точки. Разликата, в случая, се дължи единствено на факта, че с оглед установеното превишение на разрешената скорост, в санкционната норма е предвидено налагането на две наказания в условията на кумулативност, а именно глоба и лишаване от право да управлява МПС, поради което на лицето не е издаден електронен фиш, а е съставен АУАН и наказателно постановление.

Следва да се посочи, че в закона липсва изискване редовността на връчване на НП да се обуславя от прилагането на снимка, удостоверяваща изложените в него фактически констатации, още повече, че такава снимка е приложена по административнонаказателната преписка и жалбоподателят е имал възможност да се запознае с нея. Ето защо, направеното в тази насока възражение на жалбоподателя е неоснователно.

Разглежданото нарушение е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип CORDON M2 № MD1196, използването на което е допустимо съгласно Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Посочената мобилна система за видеоконтрол е от одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №В-46, съгласно приложеното по преписката писмо №33913 от 09.07.2018г. на БИМ. Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала и проверка със заключението, че отговаря на метрологичните изисквания, за което е бил съставен Протокол №10-С-ИСИС/21.02.2020г.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, 5 каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване, номер на служебния автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено.

За така установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са му наложени наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Наложените наказания са в съответствие с приложената санкционна норма и с изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Съдът е на становище, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, дефиниращи деянието като маловажно. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 35 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a17db12-fa8b-4ca9-bdab-f2437e819a43