Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5904 от 17.12.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 493/2025
Вид
Определение № 5904
Подписан
17.12.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Бонка Дечева, Атанас Кеманов, Ваня Атанасова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5904 гр. София, 17.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002100493 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б., чрез процесуалния си представител адв.Т. Р. от АК – [населено място], срещу решение №273/05.11.2024г. по в.гр.д.№262/2024г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №200/24.04.2024г., постановено по гр. дело № 2908/2022г. по описа му в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Г. Б. срещу Община Монтана положителен установителен иск.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.

1, т.1 от ГПК.Поставят се следните въпроси :

1/Кога дворищнорегулационния план следва да се счита за приложен, при действието на ЗТСУ/отм./ в редакцията му в периода 1986г.-1994г.

2/Отпадат ли с обратна сила отчужденията по предходна регулация, ако до приемане на новия дворищнорегулационен план, предходната регулация не е била приложена, т.е. действието й подчинено ли е на условие от прекратителен характер.Отпадането с обратна сила на отчужденията по неприложена предходна регулация, възстановява ли правото на собственост, такова каквото то е било по последната приложена регулация.Възстановяване 1 правото на собственост, такова каквото то е било по последната приложена регулация, когато се изготвя нов дворищнорегулационен план, в случай, че предхождащата го регулация не е приложена, по силата на закона ли настъпва или е необходимо обжалване на новия план или друга нарочна процедура.

Навеждат се и доводи, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Ответникът по касация Община Монтана не е депозирала отговор на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за безспорно е установено, че ищецът Б. Г. Б. е наследник, заедно със своя брат Т. Г. Б. на Н. Т. П., починала 2003г.

С договор за издръжка и гледане от 09.05.1986г., извършен в нотариална форма, Н. Т. е придобил от родителите си Т. Б. Ц. и Х. М. Ц. право на собственост върху 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 1860 кв.метра, образувано по разширението на плана на [населено място], кв. М. К., съставляващо имот пл.№***, парцел ***, кв.***, ведно с жилищна сграда, сушина- стопанска постройка, кочина и клозет, и трайни насаждения, намиращи се откъм улица с ОК ***в стеснената част на парцела , цялата при съседи улица, дол, шосе и П. В..Безспорно е, че Т. Б. Ц. се е легитимирал като собственик на прехвърления имот с НА от 08.04.1986г. , издаден по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по наследство и давност.Няма спор между страните и е установено от събраните доказателства, че недвижимият имот, придобит от Н. Т. е описан по одобрения за града 1927г. регулационен и кадастрален план.

Прието е за установено още, че парцел ***, кв. ***по плана на града от 1927г. е съсобствен между А. Б. Ц., Т. Б. Ц. и Г. Б. Ц., видно от приложеното решение от 28.12.1971г. на Михайловградски районен съд по гр.дело № 654/1971г., с което между тези страни е допусната делба и парцела е поставен в общ дял при равни права, както всеки от съделителите е получил в индивидуална собственост извършените от него подобрения в имота, а именно Т. Ц. -масивна жилищна сграда, сушина, кочина, клозет и трайни насаждения, А. Ц. – масивна жилищна сграда, сламник, курник, кочина, клозет и трайни наслаждения и Г. Ц. – масивно жилище, насаждения, сламник, курник, кочина и клозет.

На 15.10.1986г. за кв. М. К. , [населено място] са одобрени нови кадастрален и регулационен план, според предвиждания на който от имот пл.№***, кв.***по плана от 1927г. са създадени три дворищни регулационни парцела с номера ***, *** и *** , кв. ***и е предвидена улица с ОК ***.На 07.04.1994г. са одобрени нови кадастрален и регулационен план, по който новообразуваните три парцела по плана от 1986г. са с номера ***, *** и ***, кв. ***, като улицата е с ОТ ***до ***.

При действието на плановете от 1986г. А. Б. Ц. с НА от 26.12.1988г. е признат за собственик 2 по наследство и давност върху недвижим имот пл.№***, включен в парцел ***, кв.***с площ 572 кв.метра , ведно с построената в него жилищна сграда при съседи на парцела от две страни улица, Г. Б. Ц. и река.При действието на плановете от 1994г. Г. Б. Ц. с НА от 25.07.1997г. е признат за собственик по давност, наследство и делба на дворно място пл.№ ***, образуващо парцел *** , кв. ***, цялото с площ 793 кв.метра, ведно построените в него жилищна сграда, лятна кухня , паянтова стопанска постройка и други подобрения при съседи от една страна улица, А. Б. Ц., дол и река, като на 30.07.1997г. имотът е продаден на П. Г. Ц..По делото няма доказателства до смъртта си през 2003 г. Н. Т. да е оспорвала придобитото от Г. Ц. и А. Ц. право на собственост върху имотите по горепосочените нотариални актове .Няма доказателства и за обжалване на одобрените през 1986г. и 1994г. планове.

През 2006г. за [населено място] са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри , според които имот пл. № ***по кадастралния план от 1994г., УПИ ***, кв. ***по действащия регулационен план от 1994г. е получил идентификатор ***, записан на А. Б. Ц., имот пл. № ***по кадастралния план от 1994г. , УПИ ***, кв. ***по действащия регулационен план от 1994г. е получил идентификатор ***, записан на Г. Б. Ц., а имот пл. № ***по кадастралния план от 1994г., УПИ ***, кв. ***по действащия регулационен план е с идентификатор ***, записан на Н. Т. П..Улицата с наименование К. Ч. е получила идентификатор ***, цялата с площ 3593 кв.метра с предназначение –за второстепенна улица, като видно от приложената на л. 55 скица в частта до имот с кратки идентификатори ***и ***улицата е задънена, няма продължение.

Безспорно е, че процесната реална част, предмет на иска, за която се твърди, че е част от имота с идентификатор ***, записан на Н. Т. по КККР на [населено място] е с площ 290 кв. метра, част от улицата, заключена между ОТ *** и ***, съгласно скица на л. 16 от делото.От заключението на вещото лице, прието в първата инстанция се установява, че УПИ ***, кв.

***по действащия подробен устройствен план на кв. М. К., [населено място] не е ограден и няма порта-врата, лицето на този имот е откъм улица К. Ч.. Процесната реална част е част от имот с идентификатор ***по кадастралната карта, като на място спорната реална част представлява неасфалтирана улица, обслужваща имоти с кратки идентификатори ***, ***и ***, представляващи УПИ ***, ***и ***, кв. ***по действащия ПУП и се използва за достъп до тях.При изработването на подробния устройствен план на кв. М. К., [населено място] са образувани три нови УПИ, за които е осигурен достъп с урегулирането на [улица]и поконкретно задънена улица - тупик.

Прието е, че задънените улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най - малко 3.5 м., а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани имота - най - малко 6 м.Имотите са урегулирани с плана от 1986г., като действащия регулационен план не изменя предходния.

Процедура по отчуждаване дворното място пл. № ***по плана от 1927г. за предвидената с плана от 1986г. улица тупик вещото лице не е установило да е извършвана.Същото е посочило, че по смисъла на чл. 81, ал. 3 от ЗУТ - урегулирани поземлени имоти с изход на задънена улица могат да имат лице към нея с размер не по-малко от нейната 3 широчина.Достъп до ПИ **(УПИ ***) и ПИ ***(УПИ ***) се осъществява и през [улица], като над канала намиращ се между улицата и гореописаните имоти, има изграден пешеходен мост.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че наследодателят на ищеца Н. Т. е притежавала в съсобственост при равни права с лицата А.

Б. Ц. и Г. Б. Ц. право на собственост върху имот пл. № ***, кв. ***по кадастралния план от 1927г. на кв. М. К., [населено място], тогава с наименование М..Към 1971г. площта на имота според решението за делба е бил 1918 кв.метра, а към май 1986г. според НА легитимиращ Н.

Т., имотът е бил с площ 1860 кв.метра.Съсобствениците върху дворното място са индивидуални собственици на построените в него сгради, възложени им с решение от 28.12.1971г. на Михайловградски районен съд по гр.дело № 654/1971г. , като всеки от тях притежава жилищна сграда и второстепенни постройки. Предвид притежаваните в индивидуална собственост сгради, то всеки от съсобствениците е упражнявал фактическа власт върху дворното място според местоположението на собствените си сгради.Това фактическо положение е съобразено при изработване кадастралния и регулационен план за квартала, одобрен октомври 1986г. при действието на ЗТСУ /отм./ , с който от общото дворно място са обособени три дворищнорегулационни парцела и е предвидена улица , осигуряваща достъп до тях.Към датата на одобряване плановете от 1986г. разпоредбата на чл. 27 ЗТСУ/отм./ е предвиждала, че със застроителен и регулационен план се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство, а според чл. 28,ал.1 дворищнорегулационни парцели се образуват чрез: а) урегулиране на пълномерни имоти; б) урегулиране на маломерни имоти (по повърхност или по лице) при съответно упълномеряване и в) урегулиране на имоти или на части от имоти в общ (съсобствен) парцел. Разпоредбата на чл. 28,ал.1 ЗТСУ/ отм./ , според която е необходимо искане на собствениците с нотариално заверен подпис за образувано на повече на брой самостоятелни УПИ е в сила от 2000г., поради което и такова изискване към 1986г. не е съществувало.

Разделянето на общия имот на три дворищнорегулационни парцела с регулационния план от 1986г. е извършено при предпоставките на чл. 28,ал.1 ЗТСУ /отм./ , в редакцията на разпоредбата към този момент, като е съобразено наличието на съсобственост между Н. Т., А. Б. Ц. и Г. Б. Ц. и притежаваните от тези лица в индивидуална собственост сгради в общото дворно място. С одобряване плановете от 1994г. не са извършвани изменения относно кадастралния и регулационен статут на трите парцела обособени с плановете от 1986г., като е налице промяна единствено в номерата на парцелите и квартала в който се намират.Прието е, че от приложените по делото нотариални актове се установява, че А. Б. и Г. Б. са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение УПИ ***, имот пл. № ***и УПИ ***, имот пл. № ***и са се снабдили с нотариални актове за собственост върху тези имоти.Не се установява правото им на собственост да е оспорвано от Н. Т. до смъртта й през 2003г. Не са налице данни за оспорване и от страна на наследниците на Н. Т.-ищецът Б. Б. и неговият брат Т. Б..По делото липсват и доказателства одобрените за квартала планове през 1986г. и 1994г. да са обжалвани от Н. Т..При тези обстоятелства следва извод, че между съсобствениците на бившия имот пл. № ***, кв. ***по плана от 4

1927г. с одобряване кадастралния и регулационен план от 1986г. и от 1994г. фактически е извършена делба, като всеки от съсобственици е придобил в индивидуална собственост имот, ведно с построените в него сгради.С одобряване кадастралната карта от 2006г. за [населено място] регулационните граници на имотите, съвпадащи и с имотните такива са отразени в кадастралната карта и всеки от трите имота е получил отделен идентификатор.