Определение № 950 от 10.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 950 гр. Плевен, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500651 по описа за 2026 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 2510/05.06.2026 г. по гр.д. № 6515/2025 г. по описа на съда ПлРС е оставил без уважение като неоснователна молбата по реда на чл.

248 от ГПК на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, гр. София за изменение на решение № 396/24.03.2026 г. по делото в частта за разноските.

Недоволен от постановеното определение е останал частният жалбоподател „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, гр. София, който го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, както и че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 664,68 евро /1300 лв./ не е прекомерно съобразно вида на спора, вида и количеството на извършената работа от адвоката, фактическата и правна сложност на делото. Посочва се, че възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК е направено с отговора на ИМ и е следвало да бъде съобразено от съда. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. съгласно което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ съда характер и цитирана практика на ВКС, в която се приема, че от значение следва да са вида на делото, количеството на извършената работа, правната и фактическата сложност на делото, процесуалното поведение на страните, обстоятелството, 1 че съдът и сам следи служебно за неравноправни клаузи в договорите. Счита, че защитата по иск с правно основание чл. 439 от ГПК се характеризира с ниска сложност, не изисква интензивна работа, още повече, че доказателствената тежест за релевантните обстоятелства е разпределена върху ответника. Посочва се, че по делото не са събрани многобройни доказателства, а единствено препис от изпълнително дело с малък обем и представяне на доказателства, част от това дело, а извършената работа от адвоката на ищеца не е голяма доколкото се е позовал само на изтекла погасителна давност и е изготвил ИМ от три страници. Позовава се на направеното с отговора оспорване на допустимостта на иска и на обстоятелството, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание и прави извод, че делото е с ниска фактическа и правна сложност. Позовава се на цитирана съдебна практика, съгласно която при предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК интересът на спора не е обуславящ, тъй като се касае за спор дали е погасено правото на кредитора да се удовлетвори принудително, а не съществуването на вземане в конкретен размер. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението на ПлРС в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, като ги редуцира значително.

С отговора на частна жалба ответникът по същата Д. И. С. оспорва основателността на жалбата. Счита, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, че разноските са реално извършени в присъдения размер и са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска. Твърди, че делото е извършена значителна по обем работа от пълномощника на ищеца и подробно описва същата, като допълва, че възнаграждението обхваща и подадения отговор на молбата по чл. 248 от ГПК, съответно и отговора на частната жалба, като правилно е съобразен и засегнатия материален интерес, квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед датата на подаването й, при наличие на правен интерес за страната от 2 обжалване на атакуваното определение, поради което според въззивния съд е допустима. Към жалбата липсва приложена квитанция за внесена държавна такса в дължимия размер, но за процесуална икономия съдът намира, че следва да се произнесе по основателността на същата, като постанови събирането й от частния жалбоподател с настоящия съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 6515/2025 г. по описа на ПлРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 396/24.03.2026 г., с което е уважен изцяло предявения от ищцата Д. И. С. против ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София иск с правно основание чл. 439 от ГПК като е признато, че ищцата не дължи парични суми в общ размер на 11 431,14 лв. за главница, договорни и наказателни лихви, както и законната лихва върху главницата от 9 661,69 лв. по посочен ИЛ, за които суми се провежда принудително изпълнение по изп. дело № 242/2010 г. по описа на ЧСИ Н. В. с район на действие ПлОС. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски, в това число разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 664,68 евро.

За да остави без уважение с атакуваното определение молбата по реда на чл. 248 от ГПК ПлРС е приел, че по делото не е направено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, наред с това адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност и цената на иска.

Основателни според въззивният съд са оплакванията в частната жалба свързани с изводите на първоинстанционния съд, че не е бил своевременно сезиран с възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на ответника. Видно от отговора на ИМ, депозиран в първата инстанция, че ответникът наред с оспорването на допустимостта на предявения иск е направил и възражение при условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение при уважаване на иска. В 3 отговора са изложени подробни доводи в тази насока, като е цитирана и относима практика на ВКС и е посочено, че делото е с ниска сложност, която не обосновава толкова висок размер на възнаграждението.

Не се спори пред въззивната инстанция , а видно и от представения по делото с ИМ договор за правна помощ между ищцата и пълномощника й адвокат Д., че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.. Установява се, че адвокат Д. е изготвил ИМ, явил се е по делото в първото по делото о.с.з., взел е становище по проекто-доклада, доказателствата, допустимостта и основателността на предявения иск.

Представил е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който е претендирал заплащане на дължимата държавна такса по делото и адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.. Установява се, че по делото в първото о.с.з не се е явил представител на ответника и липсва писмено изявление от негова страна след депозиране на отговора на ИМ. След постановяването на решението адвокат Д. е изготвил отговор на молбата по чл. 248 от ГПК и отговор на въззивната частна жалба.

При тези писмени доказателства въззивния съд намира за неоснователни оплакванията в частната жалба, свързани с размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцата в полза на адвокат Д.. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗА, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕ С, поради което не е задължен да ги приложи, а същите следва да служат само за известен ориентир. При определянето на справедлив размер на възнаграждението на адвокат по чл. 78 ал. 5 от ГПК съдът следва да съобрази вида и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, както и всички други обстоятелства, имащи значение за тази преценка. С оглед действащата към момента разпоредба на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът следва да съобрази критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36 ал. 4 от същия закон , като не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско 4 възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В конкретният случай липсва предвидената в чл. 36 ал. 4 от ЗАдв. Наредба, поради което релевантни са обстоятелствата, че ПлРС е уважил един установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК с цена на иска 5 844,65 евро /11 431,14 лв./. Като съобрази, че спорът по този иск не е с ниска правна и фактическа сложност, доколкото следва да бъде проучено от пълномощника на ищцата предварително изпълнителното дело между страните и да бъдат съобразени релеватните изпълнителни действия, свързани с основателността на иска преди завеждане на делото за да се обоснове основателността му, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца се е явил, а този на ответника не, че по делото не са събирани други доказателства освен представените от страните писмени доказателства, обема на приложеното изпълнително дело от 115 страници, въззивният съд приема, че може да се направи обоснован извод за положени в по-голям обем процесуални усилия за правна защита от страна на пълномощника на ищцата в сравнения с тези на ответника в производството, който не се е явил по делото и не е депозирал писмено становище след депозиране на отговора на ИМ. В конкретният случай ответникът по исковете не е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като е защитаван от юрисконсулт, поради което не може да бъде съобразено ограничението за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Съобразявайки гореизложеното относно защитаваният интерес по иска, правната и фактическа сложност на спора и обема на извършените действия от пълномощника на ищеца в първата инстанция, въззивният съд приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв., с равностойност 664,68 евро отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца по делото в първата инстанция за защита по предявения и уважен иск, поради което не следва да бъде намалявано. Този размер е под размера от 5

1 428,79 лв., определен съгласно относимата разпоредба на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата, която служи на съда за известен ориентир.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлОС дължимата държавна такса в размер на 7,67 евро.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2510/05.06.2026 г. по гр.д. № 6515/2025 г. на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, гр. София, ЕИК 208597211 да ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 7,67 евро за образуване на в.ч.гр.д. № 651/2026 г. по описа на ПлОС по негова частна жалба.