Решение № 420 от 17.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. С., 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

И.йло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20221800500960 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 133 от 02.09.2022 г., постановено по гр. д. № 280/2021 г. по описа на РС – Сливница, са отхвърлени предявените от И. Е. Д. срещу А.

А. И. обективно съединени искове за плащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – стрес, тревожност, гняв, нарушени физическо здраве и психическа стабилност, сериозни притеснения, постоянно безпокойство, безсъние, търпени в резултат на изречени на заседание на Общински съвет – Д., проведено на 25.02.2021 г., обидни думи, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2021 г., до окончателното плащане. С решението ищцата е осъдена да плати на ответника сумата от 700 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и уважаване на исковете.

ВъззИ.емият – ответник в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че поведението на ответника не е било протИ.правно. Изводите на първоинстанционния съд са правилни, споделят се от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение. Решението е съобразено и с актуалната съдебна практика, приетото в която също се споделя от настоящия съдебен състав. Следва да се добави и следното /както във връзка с изложените във въззивното производство доводи от страните, така и с оглед пълнота на изложението/:

Както е прието и от първоинстанционния съд, следва да се прави разлика между обидата и оценъчните съждения. Истинността на оценъчните съждения не подлежи на доказване, то е невъзможно за изпълнение и би довело до нарушаване свободата на мисленето, правото на критика, на морална оценка и коментар относно изпълнението на служебни права и задължения, които основни човешки права са прокламирани в чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 39 от Конституцията на РБ. В своята практика ВКС е подчертавал многократно, че признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на протИ.правност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бИ. използвана, за да се вреди на доброто име.

Ето защо за всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.

Въззивният съд също намира, че в случая не е налице превратно упражняване на правото на свободно изразяване на мнение. Безспорно е по делото, че ищцата е общински съветник, а ответникът – кмет. Двамата са политически опоненти /факт, установен с показанията на свид. Б. и неотричан от страните по делото/, освен това между тях често имало разногласия /факт, установен с показанията на свид. Т., също неотричан от страните/. В такИ. отношения не е нетипично /напротив, по-скоро е обичайна практика/ изразяването на негативни оценъчни съждения от всяка от страните към опонента. Разбира се, както се посочи, негативните оценъчни съждения не следва да се излагат публично, ако единствената цел е да се вреди на доброто име на опонента. В случая не се установява такова превратно упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение. Изречените от ответника думи са следните: „Във Вашата дейност персонално, не на Общинския съвет, а Вашата персонално - на съветника Ч., отговорно заявявам, че дейността Ви е заключена в една голяма, много закръглена, 2 много обемиста и много постна нула! Но философите са казали: „Така нулата е много голяма цифра, ако намерим коя цифра да поставим пред нея“, а Вие имате цифри и хора, които стоят зад Вас, т. е. нула с точка или запетайка, каквото и да сложиш отзад, продължава да бъде нула! Това е моят отговор на Вашите непрестанни въпроси!“. Очевидно е, че думите на ответника са насочени към дейността на ищцата като общински съветник, която дейност е с обществена и политическа насоченост. Следва да се отчете също, че политиците при изпълнение на служебните си задължения подлежат на критика в по-широки граници от обикновените граждани, защото такИ. се изискванията на плурализма, толерантността и широтата на възгледите за съществуването на демократично общество, в което свободата на изразяване е неотменимо условие. Очевидно е също, че думите на ответника съдържат негативна оценка от човек, заемащ също политическа длъжност, спрямо политическия му опонент, като тази оценка се отнася и за политическите поддръжници на ищцата. Именно поради това тази негативна оценка не може да се разглежда като обида и не е насочена срещу личността на ищцата, не цели да я унизи и да я засегне, а представлява типична проява на изразяване на мнение от политически опонент.

Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че тези изводи /доколкото по същество същите са изложени и в първоинстанционното решение, макар в по-стегнат вид/ са неправилни, тъй като било видно от използваните от ответника местоимения „Вие“ и „Вас“, към които била отнесена „нулата“, че думите му са насочени именно към личността на ищцата и целят да я унижат и засегнат. Използваните местоимения по никакъв начин не доказват тези твърдения. При разговор или спор между двама души правилата на общуването и необходимостта от персонализация с цел насрещно възприемане и разбиране предполагат използване на някакво обръщение към опонента – било името му, било местоимение. Това е още по-наложително, когато при провеждане на разговора или спора присъстват и други хора, т. е. аудиторията е по-голяма.

Целта на използваните местоимения в случая е да стане ясно за кого се отнасят думите на ответника, но същевременно от самите думи е очевидно, че са насочени към ищцата единствено като политическа фигура. Действително думите съдържат негативна оценка за работата на ищцата като общински съветник, но, както се изложи по-горе, не всяко изразяване на негативна оценка съставлява протИ.правно поведение. В тази връзка съдът намира за основателни и изложените от ответника в отговора на въззивната жалба доводи в насока, че оценката на качествата и способностите съпътства под една или друга форма всеки индивид през целия му жИ.т /вкл. при оценка на знанията по време на изпит например/, поради което изразяване на каквато и да било негативна оценка от някого по отношение на качествата на определено лице не следва да се разглежда като обида и като осъществяване на протИ.правно поведение.

Разбира се горното не означава заемане на позиция на толериране на отношения, в които се прекрачват границите на добрия тон. Следва обаче в такИ. случаи да се следи за това нарушен ли е балансът между свободата на 3 изразяване и накърняването на репутацията на другите съгласно конституционните права на гражданите, защитавани от Конституцията и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В случая съдът намира съобразно гореизложеното, че този баланс не е нарушен, поради което и не е налице деликт.

Относно твърденията на ищцата, че заседанието на ОбС е заснето и видеозаписът е публикуван на интернет страницата на Община Д. /факт, за който не се спори, както и не се спори, че това е редовна практика/ и изложените в тази връзка доводи на ответника, че това не е по негова воля, следва да се отбележи, че волята на ответника е без значение в случая. След като това е било обичайна практика, той очевидно е знаел, че записът ще стане обществено достояние. Това обаче не променя горните изводи, тъй като съдебната практика възприема становището, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно и чрез печатно произведение /аналогичен е случаят на разпространяването им в интернет/.

Настоящият съдебен състава намира, че в случая не е установен и друг елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане - вредите, които подлежат на доказване, за разлика от вината /която по презумпция се предполага до доказване на противното/. В тази връзка са ангажирани следните доказателства: рецепта с дата 08.03.2021 г., която, според твърденията на ищцата, е издадена от личния лекар, към когото се наложило да се обърне поради главоболието и проблемите със съня, причинени от тревожността и гнева в резултат на нанесената обида; показанията на свид. М. и свид. Т.; заключение по съдебно-психилогична експертиза. Тези доказателства, преценени както поотделно, така и в съвкупност, не могат да обосноват извод за доказаност на твърденията, че ищцата е изпитала твърдените неимуществени вреди - стрес, тревожност, гняв, нарушено физическо здраве и психическа стабилност, при това със сочения интензитет. По отношение на представената рецепта, с която са изписани аналгин и мента, глог и валериана, следва да се отбележат следните факти, които са ноторни и не е необходимо медицинско образование за знанието им: аналгинът е лекарство – широко използвано обезболяващо средство, а мента, глог и валериана е хранителна добавка на билкова основа, използвана като успокоително средство за нервната система. Същите се предлагат в аптечната мрежа свободно, т. е. за снабдяването с тях не е необходимо изричното им лекарско предписание. Поради това снабдяването на ищцата с рецепта за тези медикаменти говори по-скоро за тенденциозно посещение при лекар за снабдяване с рецепта с цел подготовка на бъдещата претенция, отколкото за реално понесено страдание. Следва също да се има предвид, че такИ. медикаменти се изписват за широка гама психо-соматични оплаквания с неголяма тежест /този факт също е ноторен и не е необходимо медицинско образование за знанието му/, които от своя страна са по-чести при жените и могат да бъдат дори с неустановен произход. Гореизложеното, отнесено и към факта, че рецептата е издадена на 08.03.2021 г., т. е. 10 дни 4 след заседанието на ОбС /а е логично оплакванията да са най-силни непосредствено след случилото се, а не по-късно/, води до извод, че не се установява по категоричен начин изписаните с рецептата медикаменти да са насочени към лечение именно на оплаквания, получени в резултат от думите на ответника по адрес на ищцата на проведеното заседание на ОбС.

Същевременно ищцата твърди, че до такава степен е страдала от тези думи, че в резултат на търпените тревожност, гняв, безпокойство, безсъние се е стигнало до състояние на нарушени физическо здраве и психическа стабилност. Такова състояние би предположило лечение със специализирани лекарства /каквито обаче личният лекар не е преценил, че са необходими/ или поне консултация с психолог или друг специалист, каквито не се твърди да са осъществявани. Показанията на свидетелите също не могат да обосноват извод за доказаност на твърдените като търпени неимуществени вреди и то с описания интензитет. Показанията на свид. М. от една страна не са конкретни /според свидетелката ищцата се чувствала „не добре“, ставало лошо, пиела лекарства за успокоение/, от друга страна се основават само на думите на ищцата и на манифестираното от нея пред свидетелката поведение /свидетелката установява, че знаела за нанесената обида от ищцата, тя казала, че се чувства обидена и само за това говорела/. Показанията на свид.