Определение № 1291 от 26.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291 гр. Стара Загора, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Ирен Р. Г.а като разгледа докладваното от Ирен Р. Г.а Въззивно частно гражданско дело № 20265500500718 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на „К.“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., *** , чрез юрисконсулт В. Т., срещу определение № 2042/20.07.2026 г., постановено по гр.д. № 4106/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение № 398/08.04.2026 г. в частта за разноските, относно присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

С частната жалба се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение от 600 лв. (306,78 евро) e прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. Излагат се доводи, че спорът е типичен за дела по потребителски кредити като по сходни въпроси е налице значителна съдебна практика както и че редица факти между страните са били безспорни.

Сочи се, че не са били необходими многобройни или сложни доказателствени средства и е проведено само едно открито съдебно заседание.

Освен това процесуалният представител на ищеца не е присъствал лично.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на 300 лв. (153,39 евро).

След дадени указания от първоинстанционния съд, жалбоподателят е представител доказателство за внесена държавна такса и жалбата е администрирана като препис от нея е връчен на насрещната страна, която е депозирала писмен отговор в законоустановения срок.

1

В отговора Н. Г. Н., чрез пълномощника си адв. К. Д., оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че възнаграждението от 600 лв. (306,78 евро) е реално уговорено и заплатено като съответства на характера на спора и на извършената адвокатска работа, а броят на съдебните заседания и обстоятелството, че част от фактите са били безспорни, не изчерпват критериите за фактическа и правна сложност на делото.

Сочи се, че спорът е изисквал анализ на договора за потребителски кредит, общите условия, приложението към договора, договорът за поръчителство, връзката между кредитора и поръчителя, правилата на ЗПК И ЗЗП, националната и европейска съдебна практика и последиците от невключването на разхода за поръчителство в годишния процент на разходите.

В подкрепа на съжденията си излага и съдебна практика.

Моли настоящия съдебен състав да остави без уважение частната жалба, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжният съд, след преценка на доводите на страните и материалите по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения от закона срок.

След изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса същата е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение № 398/28.04.2026 г. по гр.д. № 4106/2025 г. Районен съд – Стара Загора е уважил предявения от Н. Г. Н. срещу „К.“ ЕАД установителен иск и е прогласил за нищожен договор за потребителски кредит № 3056257/08.10.2024 г.

В частта за разноските ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца общо 784 лв. (400,85 евро), от които 184 лв. (94,08 евро) – държавна такса и 600 лв. (306,78 евро) за адвокатско възнаграждение, като в диспозитива на решението е посочена сумата в евро, а именно общо 400, 85 евро.

От мотивите на обжалвания съдебен акт се установява, че първоинстанционният съд е разгледал възражението на „К.“ ЕАД за прекомерност още при постановяване на крайния съдебен акт.

Прието е, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 600 лв. (306,78 евро) не е прекомерно, като е съобразено с вида на спора, фактическата и правната му сложност, вида и количеството на извършената от адвоката работа и защитавания интерес.

С обжалваното определение съдът е отказал да измени този извод по реда на чл. 248 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските.

Преценката е конкретна и не може да се извежда единствено от броя на 2 проведените заседания, от наличието на практика по сходни казуси или от това дали отделни факти са били спорни. От значение са предметът на делото, фактическата и правната му сложност, обемът на подготвителната работа, необходимостта от анализ на договорни документи и приложимата нормативна уредба както и извършените процесуални действия и общият обем на предоставената правна помощ.

При извършването на тази преценка съдът не е обвързан механично от минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съответствие с постановеното от Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, националният съд следва да извърши самостоятелна оценка на справедливия и пропорционален размер на разноските в конкретния случай.

Размерите по Наредба № 1/09.07.2004 г. могат да бъдат съобразявани единствено като ориентир, наред с всички останали релевантни обстоятелства, но не и като императивно обвързващ минимум.

Настоящият състав, споделя извода на районния съд, че сумата от 600 лв. (306,78 евро) не е прекомерна.

Предметът на производството не се е свеждал до формална проверка на единична договорна клауза. По делото е извършен анализ на договора за потребителски кредит с главница 4 600 лв. (2351,94 евро) и обща дължима сума в размер на 6 098,23 лв. ( 3 117,98 евро) , уговореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 28 % и ГПР в размер на 31,89 % , а също така и на свързан договор за предоставяне на поръчителство.

Решаването на спора е наложило съпоставка между правилата на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и общите правила на облигационното право като е извършена преценка и за наличие на неравноправни договорни условия, за прозрачността на икономическата тежест по кредита и за последиците от установените пороци върху действителността на договора.

Това изисква специализирана правна подготовка и предварителен анализ, който не се измерва единствено с времетраенето на откритото съдебно заседание.

Неоснователен е доводът, че наличието на съдебна практика по сходни спорове само по себе си обуславя ниска правна сложност. Установената практика улеснява правната ориентация, но не освобождава процесуалния представител от задължението да изследва конкретното договорно съдържание, да подбере относимите основания за недействителност както и да съобрази направените възражения и да изгради защита спрямо особеностите на конкретното правоотношение.

Не води до друг извод и обстоятелството, че е проведено едно открито съдебно заседание и, че процесуалният представител на ищеца не е присъствал лично.

От представените материали се установява, че процесуалната защита е била осъществена от адвокат, а подготовката на исковата молба, анализът на договора и приложенията към него, становището по възраженията на ответника и процесуалното поведение по делото представляват част от подлежащата на оценка адвокатска работа.

3

Законът не поставя присъждането на разноски в зависимост от лично явяване на първоначално упълномощения адвокат във всяко съдебно заседание.

Не може да бъде споделено и искането възнаграждението да бъде намалено до 300 лв. (153,39 евро). Жалбоподателят не извежда конкретна методика или съпоставка между действително извършената работа и предложения размер, от която да следва, че сумата от 600 лв. (306,78 евро) е явно несъразмерна.

Намаляването по чл. 78, ал. 5 ГПК не е санкция за загубилата страна, нито средство за механично приравняване на възнагражденията по сходни производства, а коректив срещу очевидно несъответствие между заплатения хонорар и необходимата по делото правна помощ. Такова несъответствие в случая не е установено.

С оглед цената и предмета на спора, приложимата специална нормативна уредба, обема на договорната документация, характера и сложността на разгледаните правни въпроси, размерът от 600 лв. (306,78 евро) се явява разумен, обоснован и пропорционален.

Поради това правилно Районен съд – Стара Загора е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2042/20.07.2026 г. по гр.д. № 20255530104106/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молба с вх. № 15572/26.05.2026 г. на „К.“ ЕАД – гр. С. по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 398/28.04.2026 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение на ищеца в размер от 600 лв.

(306,78 евро).

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4