Решение № 9182 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9182 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110131149 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр.1,ЗЗД , вр. с чл. 153,ЗЕ и чл. 86,ЗЗД .

Ищецът „*********” ЕАД е предявил срещу Н. С. Т. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1ЗЗД , вр. с чл. 153,ЗЕ и чл. 86,ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 30,89 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2022г.- 04.2024г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, 6,50лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.23г. до 09.04.25г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 05.22г.- м. 04.24г. в размер на 0,84лв., заедно със законна лихва от датата на исковата молба в съда, и сумата от 0,20лева-мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 17.07.22г.- 04.04.25г.;

Сумите се претендират спрямо ответницата за доставена и незаплатена топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот , находящ се в гр.

********** , аб. № ******.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е изпълнил насрещното си задължение 1 за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на ищеца, като лихва не се начислява върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В законоустановия срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата Н. С. Т. .

След като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните доказателства по делото,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото от страна на ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест за това , не се представиха доказателства относно собствеността и правото на ползване на процесния имот относно исковия период по отношение на ответницата Н. Т. , въпреки предоставената от съда възможност за това и с оглед на разпределената доказателствена тежест.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените и приети по делото писмени доказателства не се установява съпричастност на ответницата при никоя от посочените по-горе 2 хипотези към процесния имот, т.е. не се установява същата да има качеството на собственик или ползвател на имота, за който се твърди да е топлоснабден.

Поради това съдът достига до извод, че за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. ответницата Н. С. Т. не е била „битов клиент“ по см. на §1, т. 2а ДР ЗЕ и не се е намирала в облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че през исковия период ответницата се е намирала в облигационно правоотношение с ищеца, възникнало въз основа на договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, респ. за този период за същата не се доказва да е била битов клиент на топлинна енергия. Ето защо предявените срещу ответницата осъдителни искове подлежат на отхвърляне като неоснователни поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответницата да отговаря за задълженията за доставената до процесния имот топлинна енергия и за извършената услуга дялово разпределение. Предвид горните изводи за неоснователност на главните искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и насочените срещу ответницата акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава върху главниците.

С оглед изхода на настоящия спор искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно , тъй като такива не му се следват.

Доколкото ответницата не е поискала разноски и не е представила доказателства за извършване на такива, то разноски не следва да й бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от

„*********“ЕАД, ЕИК ********* СРЕЩУ Н. С. Т. с ЕГН ********** ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ с правно основание чл. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във връзка с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми : 15,79 евро/30,89 лева/ –главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2022г.- 04.2024г. по отношение на топлоснабден имот , находящ се в гр.

********** ,ап.61 с аб. № ******, ведно със законна лихва от датата на исковата молба -14.04.25г. до изплащане на вземането, 3,32 евро/6,50лева/ – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.23г. до 09.04.25г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 05.22г.- м.

04.24г. в размер на 0,43 евро/ 0,84лв./, заедно със законна лихва от датата на исковата молба в съда-14.04.25г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1,10евро/ 0,20лева/ -мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 17.07.22г.- 04.04.25г.

3

Решението е постановено при участието в процеса на „ ***********“ЕООД като трето лице помагач на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4