Определение № 1141 от 06.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1141 гр. София, 06.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500787 по описа за 2026 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Ш. О. Н. - гражданин на Република Азербайджан, ищец в производството чрез пълномощника му адв.М. Я. против Разпореждане №32936 от 19.12.2025 г. на СГС, ГО, I-13 състав, постановено по Гр.д.№6734/2025 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания срок.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на разпореждането. Позовава се на разпоредбата на чл.127 ГПК, според която няма изискване за посочване на година, дата и място на раждане на ищеца и за представяне на копие от документ за самоличност. Въпреки това, такива данни били предоставени с депозираната молба вх.№84899 от 11.02.2025г./л.33 от делото/. С тази молба била представена и разпечатка от Търговския регистър на Република Австрия досежно регистрацията на ответното дружество, вкл. неговия ЕИК. В уточнителната молба твърди, че били изложени допълнителни обстоятелства, на които се основава иска срещу ответника, като бил заявен и ясен петитум. С други думи, указанията на съда били изпълнени.

Затова намира обжалваното разпореждане за връщане на ИМ за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският Апелативен съд, ТО, 5-ти състав, като прецени оплакванията в частната жалба във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА 1 поради следното:

Обжалваното разпореждане, с което е върната исковата молба на нейния подател и е прекратено производството по делото е правилно и съобразено със закона.

За да прекрати производството, първостепенният съд – СГС е приел, че указанията на съда, дадени с разпореждане от 16.06.2025г., с което същата е оставена без движение с конкретни указания, не са изпълнени. Не били посочени исканите данни за ищеца, а е препратено към представено копие на документ за самоличност без превод на български език. Не били изпълнени и указанията за представяне на доказателства за правосубектността на ответното дружество, тъй като е представена само нечетлива снимка от сайт на език, различен от българския, незаверена по реда на чл.183 ГПК. За да върне ИМ, съдът е приел също, че не са посочени конкретно обстоятелствата, обосноваващи иска – не е посочено конкретно противоправно деяние, твърди се неизпълнение на задължения от подизпълнители на WESTERN UNION без никаква конкретика за това кои са тези правила, кой и по какъв начин ги е въвел като отговорност на подизпълнителите и т.н. Така, след като е констатирал неизпълнение на дадените указания, съдът е прекратил производството и върнал исковата молба.

Въззивният съд намира определението за правилно.

Разпоредбата на чл.127 ГПК посочва императивно реквизитите на исковата молба. Липсата на който и да е от тези реквизити води до нередовност на исковата молба. Според посочената разпоредба, исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

1. посочване на съда;

2 . името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

3. цената на иска, когато той е оценяем;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

Въззивният съд намира, че с уточнителната молба на ищеца са отстранени нередовностите, касаещи указанията на съда по т.1 и 2 от разпореждането за без движение – представено е копие от лична карта на ищеца и удостоверение за сключен граждански брак, преведено на български 2 език, от които документи се установява датата и годината на раждане.

Представена е и разпечатка от Търговския регистър на Република Австрия досежно регистрацията на ответното дружество, вкл. неговия ЕИК. Това е публична информация, която може да бъде установена при справка в интернет и с това съдът намира, че указанието е изпълнено. С оглед цитираната норма на чл.127 ГПК, не е изискване за редовност на ИМ посочването на дата и година на раждане на ищеца, само име, адрес и ЕГН. Тъй като в случая ищецът е гражданин на Република Азербайджан и няма ЕГН, съдът намира, че указанието за предоставяне на информация досежно дата и година на раждане е уместно, но това указание е изпълнено с представеното копие на лична карта, макар съдържанието й да не е преведено на български език. От нея обаче много ясно могат да се установят посочените обстоятелства, още повече, че същите са посочени и в представеното и преведено на български език Удостоверение за сключен граждански брак.

Що се касае до указанията, дадени в т.3 от разпореждането за без движение, съдът намира, че същите не са изпълнени. Не са посочени по никакъв начин какви конкретни противоправни действия или бездействия е допуснал ответника и чрез кои служители, които да са довели до причинените на ищеца имуществени вреди. Чл.127, ал.1,т.4 ГПК изисква като условие за редовност на ИМ изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Такива обстоятелства не са конкретно изложени нито в ИМ, нито в уточнителната такава. Твърди се в ИМ и в нейния петитум, че се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца конкретна сума на основание чл.45, във вр. с чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.30 от ЗПУПС, както и посочената Директива /ЕС/ 2015/2366, за неспазване на задължения за сигурност, идентификация и надзор върху действията на свои агенти, довело до причиняване на имуществени вреди за ищеца. В двете молби единствено се излагат обстоятелства, че ищецът е станал жертва на измама и за това води досъдебно производство. Не става ясно какви действия са извършили лицата /дружествата, посочени в уточнителната молба/, довели до настъпването на имуществени вреди, защо са правени тези парични преводи от ищеца и към кого, към кои лица, на какво основание, с оглед поддържаното твърдение, че агентите са използвали чужди неистински документи за самоличност. Това твърдение означава, че ищецът е превеждал парични суми именно към лицата, чиито неистински документи за самоличност са използвани. Липсва конкретика на всички обстоятелства, даващи основание да се определи правното основание на исковата претенция. Поддържа се единствено в петитума, че се търси деликтна отговорност по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.

Правната доктрина и съдебната практика постановяват, че отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя настъпва, когато натовареното да извърши определена работа лице причини виновно вреди при и по повод изпълнението на възложената му работа. С оглед на това фактическият състав, при който за възложителя на работата възниква деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД, включва установяването на 3 следните елементи: 1) извършено деяние от лице, на което е възложена работа; 2 ) деянието да е противоправно; 3 ) вина на лицето, което е извършило деянието; 4) настъпила вреда; 5) вредата да е причинена при и по повод изпълнението на възложената му работа; 6) наличие на причинна връзка между противоправното поведение на лицето, на което е възложена работа, и претърпените вреди. Единствено вината се предполага до доказване на противното. За всички тези елементи от фактическия състав на отговорността следва да има конкретни и подробно изложени обстоятелства.

В случая с уточнителната молба това не е направено. Единственото, което става ясно от изложението е, че ищецът е станал жертва на измама. Това обаче не е достатъчно да бъде квалифициран предявения иск, респ. съдът да събира доказателства чрез разпределение на доказателствената тежест.

Изложеното сочи на извод, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Като е констатирал това, правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил произвдството по делото. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд, ТО – 5-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 32936 от 19.12.2025 г. на СГС, ГО, I-13 състав, постановено по Гр.д.№6734/2025 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл.274,ал.3 ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4