Решение № 4635 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4635 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100506157 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6971 от 04.05.2023 г. постановено по гр. д. № 63305/2021 г. на СРС, 77-ми състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Г. Й. К., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 22.06.2021г. по ч.гр.д. №31713/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите сумата от 1474,20лв., представляваща цена на потребена вода от Г. Й. К. в имот, находящ се в гр.София, ж.к.*******, за периода от 08.07.2019г. до 07.03.2021г., ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането;

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 104,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.09.2019г. до 07.03.2021г., като е отхвърлен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

198о, ал. 1 от Закона за водите до пълния предявен размер от 1510,80 лв., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 591,75 лв. и за периода от 08.07.2019г. до 06.09.2019г.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника Г. Й. К. срещу решението в частта на уважаване на исковете с излагане на оплаквания за недопустимост, поради 1 произнасяне на съда по недопустими искове; за неправилност и необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че съдът се е произнесъл с недопустимо решение в една част, доколкото не е съобразил, че във връзка с част от претенциите за част от исковия период е образувано по-рано друго исково производство след проведено заповедно по реда на чл.410 ГПК.

Освен това, според въззивника с постановеното решение, неправилно съдът е приел, че потреблението на ВиК услуги в имота възлиза на стойността, за която са уважени исковете. Като не е съобразил, че в проведеното производство не е доказано реалното потребление на ВиК услуги, съдът неправилно е постановил решение, с което е уважил в една част от исковете.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода” АД не е подала писмен отговор на подадената въззивна жалба.

Срещу постановеното от съда по реда на чл.248 ГПК определение № 11652/16.03.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното решение в частта на разноските е подадена в срок частна жалба с искане да бъде отменено като неправилно. Заявени са оплаквания, че постановеното от съда определение е неправилно и е отправено искане за отмяна и уважаване на искането за разноски в пълнота.

В срок не е подаден писмен отговор на частната жалба от ищеца.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди 2 първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.

269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.

По доводите за недопустимост на постановеното решение в обжалваната част:

Неоснователни са доводите на въззивника за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение поради наличие на отрицателните предпоставки на чл.

126, ал. 1 ГПК за провеждане на производството по чл. 422 ГПК.

В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Ако предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК са установени едва във въззивното производство, прекратяването на делото е правомощие на въззивния съд, който следва да обезсили недопустимото решение на първата инстанция - чл. 126, ал. 2 ГПК.

В случая се установява, че след надлежно възражение от страна на ответника в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, съдът след служебна справка е установил и формирал воля за идентичност на страните, основанието и за част от същото искане - за заплащане цената на потребена вода за периода от 09.09.2015г. до 07.07.2019г. и лихва за забава за периода от 10.10.2015г. до 07.07.2019г., за които вземания е образувано гр.д. №10732/2020г. по описа на СРС, 118-ти състав, след развило се заповедно производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №47304/2019г. по описа на СРС, 118-ти състав. С оглед така установеното с определение № 28518/26.10.2022 г., поправено с определение № 1822/16.01.2023 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК в частта по предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, срещу Г. Й. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1,т.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Г. Й. К., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, сумата от 2 895,75 лв., представляваща 3 цена на потребена вода от Г. Й. К. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.*******, *******, *******, за периода от 09.09.2015г. до 07.07.2019г., както и сумата от 384,41 лв. - мораторна лихва за периода от 10.10.2015г. до 07.07.2019г. С постановеното определение съдът е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№31713/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, в частта за дължимите от Г. Й. К., ЕГН **********, на „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, суми, както следва: сумата от 2 895,75 лв., представляваща цена на потребена вода от Г. Й. К. в имот, находящ се в гр.София, ж.к.*******, *******, *******, за периода от 09.09.2015г. до 07.07.2019г., както и за сумата от 384,41лв.-мораторна лихва за периода от 10.10.2015г. до 07.07.2019г.“

С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

За да уважи в една част предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез представените доказателства, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, поради което се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с ползване на ВиК услуги за исковия период, тъй като по силата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца същият има качеството на потребител на ВиК услуги. Приел е за установено, чрез приетите пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ потребление на ВиК услуги за периода 08.07.2019г. до 07.03.2021 г., възлизащи на стойността, за която са уважени исковете при съобразяване като неоснователно направеното възражение за погасяване по давност на вземанията от страна на потребителя- ответник.

Така посочените изводи се възприемат от настоящия състав.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване 4 на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ищецът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период, което се установява от представената справка от Агенция по вписванията по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София. В последната е отразено вписване на договор от 25.03.2005 г. за прехвърляне на правото на собственост върху водоснабдения имот – гр.София, ж.к.******* в полза на ответника.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.

1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1991 г. до 13.12.2021 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ищеца и основаната на това договорна обвързаност с ответното дружество.