Решение № 115 от 12.07.2019, Окръжен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 115 12.07.2019 г. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На седемнадесети юни 2019 година В публичното съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Станка Желева разгледа докладваното от Председателя

В.гр.дело № 168 по описа на съда за

2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, район Люлин, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор М.Д.Д., чрез юрисконсулт Б.Р., ПРОТИВ Решение № 50 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 1388/2018 г., по описа на PC – Търговище.

С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявените от „АСВ“ ЕАД против Т.П.Н. *** установителни искове за съществуване на вземания, както следва: за сумата от 2 000лв. главница, договорна лихва в размер на 406,72лв. за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г. и обезщетение за забава в размер на 75,98лв. за периода от 07.03.2017г. до 29.03.2018г., претендирани по Договор за кредит CrediHome № 1171-10158791 от 22.02.2017г., както и сумата в размер на 576лв. за допълнителни услуги за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г., застрахователна премия в размер на 1 584лв. за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г. и обезщетение за забава по в размер на 68,20лв. за периода от 07.03.2017г. до 29.03.2018г., претендирани по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10158791/22.02.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 311/02.04.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 530/2018г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2018год., до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.

Въззивникът счита обжалваното решение за недопустимо и нищожно, тъй като съдът е допуснал процесуално нарушение, несъобразявайки направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК срещу ответника, за прилагането на която разпоредба, според въззивника, са били налице всички условия, предвидени в закона, позовавайки се и на мотивите,застъпени в решение № 157/29.11.2010г. по д.№ 262/10г. на ВКС, ТК, І т.о. Счита за необоснован извода на първоинстанионния съд, че процесният кредит е недействителен, съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК,с доводи, че изложените мотиви за недействителност на договора са недоказани, тъй като по делото не са били предприети действия по установяването им, както и не са събрани достатъчно доказателства, като са изложени конкретни доводи относно елементи от договора за кредит и тяхното съответствие с изискванията на ЗПК. Счита, че след като е приел договора за нищожен, съдът не е спазил императивна норма на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че при доказана недействителност се дължи чистата стойност на кредита, а вместо това е отхвърли изцяло иска. Моли решението на ТРС да бъде обезсилено като недопустимо и нищожно,а делото върнато на друг състав на същия съд за произнасяне по искането на ищеца направено по реда на чл. 238 от ГПК. При приемане допустимост на решението – моли за неговата отмяна и произнасяне по същество на спора.

В срока по чл. 263 ГПК, не е постъпил писмен отговор по жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 262 от ГПК, с определението по чл. 267 от ГПК съдът е приел жалбата за допустима.

За да се произнесе по същество и при преценката по реда на чл. 269 ГПК, като провери и обсъди събраните доказателства, съдът намира следното:

Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* гр. София, действащ чрез юриск. Б. Р., твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 16.01.2015г.( Приложение № 1 от 09.06.2017г.), кредиторът „МИКРО КРЕДИТ” АД ЕИК ********* цедирал на ищеца вземането си по Договор за кредит CrediHome № 1171-10158791 от 22.02.2017г., сключен с ответницата Т.П.Н..

За цесията Н. била уведомена с изцвестие за доставяне, получено на 19.06.2017г..Тъй като ответницата не изпълнявала задълженията си по договора-непогасила нито една вноска, то след изтичане на срока му (29.01.2018г.), ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК за заплащане на всички дължими и непогасени суми по договора в размер на 2 000 лв. главница по заемния договор, договорна лихва по заемния договор в размер на 406,72лв. за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г., допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10158791 в размер на

576лв. за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г., застрахователна премия по договора за доп. услуги в размер на 1 584лв. за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г., обезщетение за забава по заемния договор в размер на 75,98лв. за периода от 07.03.2017г. до 29.03.2018г., обезщетение за забава по договора за доп. услуги в размер на 68,20лв. за периода от 07.03.2017г. до 29.03.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2018год., до окончателното изплащане на задължението. В негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 311/02.04.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 530/2018г. по описа на РС-Търговище, връчена на длъжника в хипотезата на чл.

47,ал.5 от ГПК, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, претендира разноските в заповедното и в настоящото производства.

Ответницата не е взела становище по иска.

В съдебно заседание пред първоинстанционният съд представител на ищеца не се е явил, в депозираното писмено становище е заявил, че поддържа исковете, ведно със законните последици, направил е искане за постановяване на неприсъствено решение против ответницата, при наличие на предпоставките за това. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 17.01.2019г., съдът е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение, като неоснователно, на осн. чл. 239,ал.3 от ГПК.

Решението е валидно и допустимо.

В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за недопустимост на решението, поради нарушаване на разпоредбата на чл.

239 от ГПК. Цитираното във въззивната жалба решение № 157/29.11.2010 г. по д.

262/2010 г. на ВКС, І т.о. не може да бъде съотнесено и съобразявано в настоящия случай, доколкото обсъжданият от ВКС казус касае непроизнасяне на първонистанциония съд по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. В настоящия случай съдът е оставил без уважение искането по чл. 239 от ГПК и е продължил съдопроизводствените действия, като при липса на искане за събиране на доказателства от страна на ищеца, същият не е дължал извършването на други процесуални действия.

По същество, решението е отчасти неправилно.

Като въззивна инстанция съдът дължи произнасяне по допустимостта на иска и по същество по жалбата.

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е с правно основание чл. 415 ГПК във вр.с чл. 79 и сл. и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, в което издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на съда, дадени на осн.чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК ищецът е предявил настоящият иск в указания от заповедния съд срок, с предмет вземанията по заповедта за изпълнение, поради което същият е процесуално допустим.

По фактите:

На 22.02.2017г. между „Микро Кредит"

АД, като заемодател и ответницата, като заемател, е сключен договор за заем CrediHome № 1171-10158791 за сумата от 2000,00лв., срок: 48 седмици, обща сума за погасяване в размер на 2 406,72лв., брой седмични вноски: 48, размер на седмичната погасителната вноска - 50,14лв., първата от които на 06.03.2017г. и последната - с падеж на 29.01.2018г., ден на изплащане : понеделник; с фиксиран лихвен процент от 40,69%, и ГПР 49,97%. Съгласно договора с полагането на подписа си заемателят удостоверява получаването на заемната сума. Представени са и ОУ към договора за заем. От Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10158791/22.02.2017г., сключен между същите страни се установява, че същият е с предмет предоставяне на:

I.Пакет „Преференциално обслужване” с месечна вноска от 12лв. и срок от 48 седмици, който пакет допълнителни услуги включва:1.посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; 2.Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на кредитора; 3.Безплатно внасяне на вноска директно в офис на кредитодателя; 4.Право на участие в специални промоции; 5.Преференциално обслужване в офиса и 6.Преференциално одобрение. II.

Застраховка Защита Пакет „Премиум живот” със срок 48 седмици и вноска в размер на 33лв. В договора (чл. 4.3) посочено, че ако кредитополучателят е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „МИКРО КРЕДИТ” АД, и заплащането на еднократната застрахователна премия да се финансира от „МИКРО КРЕДИТ” АД, клиентът ще дължи връщане на сумата на застр. премия на равни седмични/месечни вноски.Представена е и застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141171-10158791 със застраховател „Уника Живот” АД ЕИК *********, застрахователен посредник „МИКРО КРЕДИТ” АД и застраховано лице ответницата, а ползващото лице „МИКРО КРЕДИТ” АД.Застрахователната сума е 2 000лв. и застрахователна премия 1584лв., начална дата на застраховката- 22.02.2017г., крайна дата-24.01.2018г., срок на застраховката-48седмици. От рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД като цедент и „А.з.с.н.в.“ ООД (чиито правоприемник е ищецът)-като цесионер и Приложение № 1/09.06.2017г. се установява, че задълженията на ответницата по двата договора, сключени с „МИКРО КРЕДИТ” АД са прехвърлени на настоящия ищец, който е упълномощен да съобщи цесията на длъжниците от името на цедента, видно от представеното пълномощно. Представени са доказателства за връчване на уведомлението за цесията на ответницата – в изпратеното съобщение е записано като общо задължение (цедирано) сумата от 4 585.06 лв. – задължение по договор за заем в размер на 2000лв., без да е уточнено какво представляват останалите суми.

По същия начин в Приложение № 1/09.06.2017г. е упоменато като цедирано вземането по договор за заем № 1171-10158791 –главница 2000 лв. и договорна лихва 406,72 лв. Но като общо задължение е записана именно сумата от 4585,06 лв.

Доказателства за плащане по кредита не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът и ответницата са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответницата е получила в заем сумата от 2000 лева, удостоверено с подписа й съобразно декларативната част в договора за получаване на сумата.

Заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора. В случая няма доказателства за погасяването на каквато и да било част от кредита.

Според настоящата инстанция представените доказателства от ищеца удостоверяват съобщаването на извършената цесия на длъжника, което е сторено пред депозиране на заявлението в даповедното производство, от новия кредитор, но по силата на изричното упълномощаване, с което е спазена разпоредбата на чл. 99 ал. 3 и 4 от ЗЗД, предвид и установената съдебна практика.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването му (т.7); стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит (т.8); лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти (т.9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (т.10), условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т.11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; дължимото съдържание на погасителния план (т.12), т.20 - наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6.