Решение № 988 от 07.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330203630 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 25-0435-000676/

15.12.2025г., с което на К. Д. П. е наложена глоба в размер на 127.82 евро на основание чл. 638, ал.1, т.1 КЗ.

От жалбоподателя се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 1

29.11.2025 г. около 12:55 часа, в гр. Пловдив на бул. „Христо Ботев“ №7, К. Д.

П. управлява личния си лек автомобил ****с рег.№ *****, за който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност.

Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП при редовно съставен АУАН, в тежест на жалбоподателя е да обори доказателствената му сила.

Така Решение №224/07.05.2026 по дело №151/2026 на ВКС, Решение по КАНД № 20267180700791 / 2026 на Административен съд-Пловдив, Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съдПловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

По настоящото дело от жалбоподателя нито са оспорени фактите, така както са приети в АУАН и са изложени по-горе от настоящия състав, нито са представени доказателства за тяхното опровергаване.

Нещо повече, отразеното в АУАН се потвърждава от приложените по преписката справки от Гаранционен фонд и застрахователни полици.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Въпреки правилно установената фактическа обстановка, деянието се явява несъставомерно от обективна страна. Това е така, доколкото от приложените по делото доказателства:

-справка за регистрация на МПС;

-АУАН, бл.№ 4850511, достъпен чрез приложената в цялост административна преписка по АНД 3631/2026 поописа на РС-Пловдив;

-НП 25-0435-000705/ 27.01.2026г., достъпен чрез приложената в цялост административна преписка по АНД 3631/2026 поописа на РС-Пловдив е видно, че към момента на проверката процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Тоест същият не е бил към този момент надлежно регистриран в страната.

2

Нещо повече, кумулативно с отговорността по чл. 638 КЗ, е ангажирана отговорността на водача и за това, че по същото време и на същото място е управлявал същото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В аналогичен смисъл е и отразеното в докладната записка от актосъставителя: „От извършената справка със средство за отдалечен достъп до АИС-ПП - служебен таблет се установи, че МПС-то е без сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и е с прекратена регистрация по служебен път на 25.11.2025г. по чл. 143 ал. 10 от ЗДВП.“ По-конкретно от справката за регистрация на МПС е видно, че считано от 05:11 часа на25.11.2025г., след получено уведомление от ГФ, от КАТ е извършена служебно прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал.10 и автомобилът се счита за такъв, който не е надлежно регистриран в страната.

Същевременно от изричния и императивен текст на нормата на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва несъмнения извод, че на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ подлежат само автомобилите, които са надлежно регистрирани в страната.

За тези, за които не е изпълнено задължението за регистрация или регистрацията е служебно прекратена, важи ПО-ТЕЖКОТО ограничение, а именно пълната забрана по чл. 140 ЗДВП да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, но не и за задължително застраховане.

Дали и кога:

- собственикът ще бъде уведомен от ГФ или КАТ за възможността регистрацията да бъде служебно възобновена след сключване на нова застраховка ГО;

-същият реално ще сключи нова застраховка ГО е без всякакво значение за нарушението по чл. 638 КЗ. До момента на възстановяване на регистрацията за автомобила важи пълната забрана по чл. 140 ЗДвП, като в този случай:

-сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е факултативно и представлява предпоставка за възобновяване на регистрацията,

3

- н о не и задължително на основание чл. 483 КЗ, респективно не може да се санкционира по реда на чл. 638 КЗ.

В този изричен смисъл Решение № 3310 от 23.03.2026 г. по к. адм. н. д.

№ 71 / 2026 г. на XXXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 463 от 14.03.2023 г. по к. адм. н. д. № 60 / 2023 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, в които се сочи: „За да възникне това задължение следва да са налице и двете поставени от закона предпоставки в условията на кумулативност. Превозното средство, освен че следва да не е "спряно от движение", трябва да е регистрирано. Тоест дори и превозното средство да е технически изрядно с валиден технически преглед (неспряно от движение), ако регистрацията му е била прекратена, то за собственикът му не ще се породи задължение да го застрахова, тъй като не се допуска това превозно средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Когато превозното средство се управлява, без да е регистрирано ще е налице самостоятелно правно основание за ангажиране отговорността на нарушителя по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която в случая е реализирана. “.

Така и Решение № 5651 от 23.06.2025 г. по адм. д. № 662 / 2025 г. на Административен съд - Пловдив.

Така и Решение от 17.08.2022 г. по к. адм. н. д. № 305 / 2022 г. на VII състав на Административен съд - Русе , Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1530 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна, Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 18 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 1099 / 2019 г. на I състав на Административен съд – Плевен.

С оглед гореизложеното се налага извод, че към датата на съставяне на АУАН, предвид служебно прекратената регистрация, безспорно за процесното МПС е важала безусловната забрана да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, но не е съществувало задължение за неговото застраховане по смисъла на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, предвид настъпилата няколко дни по-рано служебна дерегистрация, която е извършена именно поради липса на валидна застраховка ГО за автомобила.

Поради липса на съставомерен елемент от фактическия състав, деянието се явява несъставомерно и НП следва да се отмени.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с констатираното 4 управление на МПС по пътищата отворени за обществено ползване, при положение, че то е със служебно прекратена регистрация, безспорно е извършено по тежко-наказуемо нарушение на ЗДвП и по-конкретно такова по чл. 140, ал.1 ЗДвП , вр. чл. 175, ал.3 ЗДвП.

Доколкото, обаче то е предмет на отделен АУАН, по отделно административно-наказателно производство, по което е служебно известно, че е образувано по АНД 3631/2026 по описа на РС-Пловдив, то не следва да се обсъжда.

Въпросът дали са налице всички материални и процесуални предпоставки за ангажиране отговорността на дееца за нарушението по чл.

140 ЗДвП, предмет на АНД 3631/2026г. по описа на РС-Пловдив, е ирелевантен за настоящия случай, доколкото касае съвсем отделно административно нарушение и следва да бъде разрешен по вътрешно убеждение от решаващия състав по въпросното дело.

Отново за пълнота следва да се посочи, че от доказателствата по делото се установява вътрешно противоречив подход в дейността на контролните органи, които при извършена една и съща проверка, при идентични факти (управление на МПС, което е без валидна застраховка гражданска отговорност и със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП) съставят два различни АУАН с противоположни правни изводи:

-като веднъж за нуждите на съставения АУАН за нарушение по чл. 638 КЗ автомобилът се приема от КАТ за надлежно регистриран в страната ;

-същевременно при същите факти, за нуждите на съставения акт по чл.

140 ЗДвП същият автомобил вече се третира от КАТ като такъв, който не е надлежно регистриран в страната, доколкото е със служебно прекратена регистрация.

С оглед принципа за законоустановеност на нарушенията и наказанията, посочената практика подлежи на незабавно преустановяване.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна 5 защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

От въззиваемата страна със съпроводителното писмо е направено мотивирано възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.

Предвид:

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока, а е типичната за подобен род нарушения;

- приключване на делото в едно съдебно заседание само на база писмени доказателства съдът намира, че справедливият размер се явява 205 евро.

Този размер държи сметка и за разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран