Решение № 232 от 28.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Велико Търново , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Ивелина Солакова

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20214100500218 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

С Решение № 151 от 05.02.2021 г. по гр.дело № 2638/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е отхвърлен предявеният от ПЛ. С. ЦВ. иск срещу "Е.С"АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 5 029,87 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 55 от ПИКЕЕ по партида с клиентски № 1500062820 и абонатен № ... за електроенергия на адрес в гр.В.Т, ул.А.М № 3, вх. Б, за която е издадена фактура № 0106319217 от 17.09.2020 г. С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за дължимите разноски като е осъдил ищеца да плати на ответника сумата 868,51 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба на ПЛ. С. ЦВ., чрез адвокат Р.Т. от АКМонтана, в която се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото.

Изтъква се, че в протокола за монтаж на средство за търговско измерване (СТИ) не са записани показанията на тарифите Т3 и Т0, а заявеното от вещото лице в съдебно заседание на първа инстанция, че електромерът е измервал количества ел.енергия по невизуализирания регистър Т3 след неговото монтиране на обекта, представлява предположение, а не установен по делото факт.

Сочи се допуснато нарушение по чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ /2013 г./ при съставяне на констативния протокол за монтаж предвид подписването на протокола само от един свидетел, вместо изискуемите двама. Подчертава се, че този протокол представлява частен документ, съдържащ изгодни за издателя му факти. Изтъква се липса на представена по делото техническа документация за процесния електромер с данни за дата на производство, производител, показания по тарифи, технически паспорт. Възразява се, че работата на СТИ в класа си на точност по тарифа Т2, което се установява от констативния протокол на Българския институт по метрология (БИМ), не означава, че електромерът измерва ел.енергия по тарифа Т3, като се изтъква, че тарифа Т3 не е 1 изследвана и не е установено СТИ да трупа цифрови показания по нея, а установеното при софтуерния прочит представлява единствено моменти цифрови показания. Развиват се доводи, че ПИКЕЕ /2019 г./ действат занапред, след влизането им в сила, поради което в случая правилата могат да бъдат приложени единствено и само за периода от 04.05.2019 г. до 30.07.2020 г., който не е определен в приложеното по делото становище за начисляване на ел.енергия, в което според жалбоподателя в посочените в същото периоди хипотетично са натрупани цифрови показания.

Подчертава се, че между страните липсва сключен договор за пренос и достъп, както и за покупкопродажба на електрическа енергия по други тарифи (скрити), че липсва съгласие от страна на жалбоподателя за измерване на енергията по други тарифи, както и че липсва законова възможност за измерване на повече от две тарифи за битовите абонати. Възразява се цифровите показания в тарифа Т3 да представляват преминала през СТИ ел.енергия. Твърди се нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 46 от ОУ на ЕРП, тъй като проверката чрез софтуерен продукт лишава потребителя от възможност за визиуален контрол върху показанията на СТИ. Заема се становище, че в случая не се касае за неотчитане на преминала от захранващия кабел към абоната ел.енергия за процесния период, като нито е извършена корекция за начисляване на количество ел.енергия за доплащане, нито е използвана предвидената в ПИКЕЕ методика, а е съобразено становище за начисление на ел.енергия на база регистри, които не се отчитат и фактурират. С жалбата страната препраща към изложените пред първоинстанционния съд съображения, които да бъдат съобразени от въззивната инстанция. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна "Е.С"АД, чрез адвокат А.М. от ВТАК, в който се заема становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Страната счита, че обстоятелството, че в предписанието на чл. 55 от ПИКЕЕ е предвидено начисляването на електрическа енергия, която е измерена от СТИ назад във времето, в това число и преди влизане в сила на ПИКЕЕ /2019 г./, няма отношение към действието на тази правна норма, тъй като времето на измерване на енергията не е юридически факт, при настъпването на който нормата ще намери приложение, а е част от предписанието ú, която урежда начина/методологията за определяне и изчисляване на дължимото за начисляване количество енергия. Заема се становище, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, доколкото констативният протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ и метрологичната проверка са факти, настъпили след влизане в сила на правната норма. Сочи се, че единствено меродавните и от правно значение за приложението на чл. 55 от ПИКЕЕ факти са безспорно установени по делото.

Развиват се съображения, че констативният протокол е съставен изцяло в съответствие с изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Изтъква се, че изготвеният протокол за метрологична експертиза на процесното СТИ е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, както и че установените от експертите записи в регистър Т3 представлява отклонение от нормалното функциониране на електромера, тъй като същото не е отчитало преминаващата през него електрическа енергия през активните за него регистри. Сочи се, че чл. 55 от ПИКЕЕ предписва корекцията да обхваща периода от монтажа на СТИ до датата на неговия демонтаж, като фактическият състав на нормата не включва изследване на точния период и на причините за натрупването на електроенергия в скрития регистър, че се касае за безвиновна отговорност и е без значение дали натрупването е резултат на човешко поведение или друга причина. Подчертава се, че електромерът е монтиран като нов, с нулеви показания по всички регистри, в това число и по регистър Т3, че е произведен непосредствено преди монтажа и няма твърдения и доказателства да е бил монтиран преди това в друг обект, както и че е бил напълно годен да измерва електрическа енергия, в каквато насока са данните от експертизата на БИМ и от назначената по делото съдебнотехническа експертиза. Изтъква се, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ задължава оператора да осигурява възможност за визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на СТИ съобразно избраната тарифност на измерване, но не и до невизуализираните такива. С тези доводи и съображения се моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от 2 адвокат Т., който поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Подновява искането за присъждане на разноски за две инстанции и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В предоставения от съда срок представя писмена защита, в която преповтаря част от съображенията по въззивната жалба. В допълнение възразява, че свидетелят не е присъствал по време на цялата проверка, което води до нарушение на разпоредбата на чл. 49 от ПИКЕЕ. Позовава се на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, предвиждаща обслужване, включително проверка, на измервателните системи най-малко веднъж на три месеца, като счита, че същата фактически води до ограничаване на периода, за който е допустима всяка корекция, включително тази по чл. 55 от ПИКЕЕ. Навежда доводи и за нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Общите условия на оператора на мрежата, както и на чл. 27, ал. 3 от ПИКЕЕ /2013 г./ и чл. 28, ал. 2 от ПИКЕЕ /2019 г./ предвиждащи ежемесечно отчитане на средствата за търговско измерване.

Ответникът по жалба се представлява пред въззивната инстанция от пълномощника си адвокат М., която оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в подадения отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли за оставяне на жалбата без уважение. Подновява претенцията за присъждане на разноски и представя списък на същите за въззивното производство. Представя писмена защита, в която са изложени доводи и съображения, съвпадащи с тези по подадения отговор на въззивна жалба.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав счита следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на ПЛ. С. ЦВ. срещу "Е.С"АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 029,87 лв., представляваща начислена за периода от 03.11.2016 г. до 30.07.2020 г. стойност на електрическа енергия по партида с клиентски № 1500062820, абонатен № ..., за обект с адрес на потребление: гр.В.Т, ул.А.М № 3.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия за недвижим имот, за който е разкрита партида на негово име. Сочи, че във връзка с издадена фактура посетил Център за обслужване на клиенти – Велико Търново, където бил уведомен, че на основание извършена проверка и съставен констативен протокол ответното дружество е начислило служебно допълнителни киловати електрическа енергия, която оспорва да е била реално доставена и потребена от него, като оспорва и дължимостта на начислените от ответника мрежови услуги. Твърди, че претендираната сума е начислена без правно основание, както и че размерът е определен произволно. Твърди нарушение на предвидения в ПИКЕЕ и Общите условия на ответника ред за извършване на проверката и оспорва констатациите от протокола за извършената проверка на електромера. Счита за нищожни чл. 50 - чл. 55 от ПИКЕЕ, както и чл. 17, ал. 1, т. 6 от ОУ на ответника поради неравноправния им характер по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Счита, че липсва вина от негова страна за неправилно 3 измерване/неизмерване чрез СТИ.

Ответната страна "Е.С"АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е заела становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в съответствие с нормите на чл.

45 и чл. 46 от ПИКЕЕ негови служители извършили проверка на техническото състояние на процесното СТИ на 30.07.2020 г., при която електромерът бил демонтиран и впоследствие изпратен за проверка в БИМ. Твърди още, че проверката е извършена в съответствие с разписаните в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни правила. Посочва, че при извършената проверка в БИМ било установено наличието на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран на дисплея на електромера регистър. Сочи се, че въз основа на констативния протокол и метрологичната проверка на СТИ и на основание чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ дружеството извършило начисление на потреблението на абоната с 26 933 kWh за периода от монтажа на електромера на 03.11.2016 г. като нов с нулеви показания до датата на демонтажа му на 30.07.2020 г. Твърди, че с основание и законно се претендира заплащане на така преизчисленото количество ел. енергия.