Решение № 151 от 19.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 19.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

2.

ПАВЕЛ ПАНОВ при секретаря Красимира Динева и прокурора Кр.Кирилов като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№4045/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 12.02.2018г. по

Н.О.Х.Д.№4065/2017г.,

СРС, НО, 110-ти с-в е признал подсъдимия К.П.Б. за виновен в извършването на престъпление по чл.214, ал.1 от НК. При условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, чието изпълнение е отложил за срок от 3 /три/ години.

По делото е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия – адв.Й.Й. – САК, в която се моли присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните норми.

След запознаване с мотивите на СРС, по делото е постъпило и допълнение към жалбата.

В същото се претендира съдът да не е анализирал събраната доказателствена съвкупност. Като неправилно се определя становището на СРС да отхвърли искането за разпит на лицата, задържали подсъдимия, и на св.И.Ш.. Приема се, че неправилно първата инстанция е кредитирала само част от доказателствения материал, и то този в подкрепа на обвинението. За съществено нарушение се счита и непредявяването на банкнотите, предадени от св.С.. В заключение, не е обсъден според защитника и довода, че обискът на подсъдимия не е извършен на място, а в по-късен часови порядък. В този смисъл се моли за отмяна на първостепенния съдебен акт и респ. да бъде постановен съдебен акт с оправдателен диспозитив.

В разпоредително заседание на

14.10.2019г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица като в унисон с виждането на защитата за необходимост от разпит на св.И.Ш., са изискани всички справки с оглед установяване местонахождението й.

Пред въззивния съд адв.Й. поддържа жалбата и допълнението към нея. Отново определя присъдата на СРС като неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при неспазване на процесуалните правила. Настоява се съдебният състав приоритетно да се е позовал на доказателстените материали в полза тезата на СРП, достигайки до краен формализъм. Отрича се виждането на първия съд да приеме за изолирани обясненията на подсъдимия за начина на попадане на паричната сума у него.

Претендира се, съдията от първия съд да не е обсъдил довода относно по-късното извършване на обиска на Б., ведно с факта, подкрепен от съдебно-почерковата експертиза, че не е изписал и ръкописния текст в графата „обяснения на лицата за намерените и иззети предмети, книжа и други“. Като съществено процесуално нарушение на чл.284 от НПК, поради липсата им се определя непредявяване веществените доказателства по делото – банкноти. Още повече, че парите не са обследвани с дактилоскопна експертиза. Според защитата недостатъчно за осъдителния извод на съда се явява предварителното описване на банкнотите по копюри и серийни номера в протокола. Всички тези обстоятества адв.Й. намира за сигурно доказателства в подкрепа на тезата, че банкнотите са поставени в джоба на подзащитния му от полицейските служители по време на транспортирането му от мястото на задържането до пристигането в сградата на

09 РУ-СДВР. Подчертава се важността на разпита на св.И.Ш.. Като недоказани /с изключение показанията на св.Ш./ се определят твърденията на пострадалия С. за отправяни заплахи и извършено насилие от Б.. В заключение, защитникът претендира накърняване правото на защита на подзащитния му, тъй като извода за виновността му е в нарушение принципа за формиране на вътрешното убеждение и за разкриване на обективната истина.

Представителят на СГП напротив счита жалбата за неоснователна. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, доколкото СРС съвкупно е анализирал доказателствата и е стигнал до законосъобразни изводи.

Прокурорът настоява първият съд да е отчел разминаванията в показанията на свидетелите. В противоречие с изискването за съблюдаване на разумния срок, прокурорът намира продължаване издирването на св.И.Ш..

В правото си на лична защита и последната си дума подсъдимият Б. моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните пред СРС доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени в преобладаващата им част процесуални действия са приобщени необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства. В достатъчна степен за нуждите на процеса са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. В мотивите на постановената присъда решаващият съд е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствената съвкупност.

Предвид горенаведеното, СГС не намира основания за съществено ревизиране приетата от първата инстанция фактология, като с оглед процесуална прецизност е добавил определени детайли, изводимо от показанията на свидетелите:

Подсъдимият К.П.Б. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене:***, неженен, със средно образование, работи, с ЕГН:**********, осъждан.

На 17.04.2005г., около 00.15 часа пострадалият С. управлявал МПС - л.а. „Мерцедес 190”, с ДК №******след употреба на алкохол в гр.София, в ж.к.„Обеля-2”. Свидетелят се движил с несъобразена скорост по ул.„Илия Гергов”, поради което и причинил ПТП като ударил управляваното от него превозно средство в паркирани автомобили, сред които и л.а.„Пежо 405”, с ДК № ******, собственост на св.Х.Ф..

В превозното средство на Б. на предна дясна седалка се возил и св.Ш.– близък приятел и колега на пострадалия.

Към посочената по-горе дата, л.а.„Пежо 405”, с ДК №****** бил ползван от дъщерята на балдъзата на св.Ф.- И.Ш.. На място пристигнал екип на КАТ, който съставил АУАН№А01448/17.04.2005г. на св.С. за извършени нарушения на ЗДвП. В резултат на ПТП, на св.Ш.била счупена ръката.

След случилото се на място от съседния блок дошла ползвателката на л.а.„Пежо 405” - И.Ш., а след нея и приятелят й – подсъдимият Б.. Афектиран от случилото се, същият нанесъл няколко удара с юмрук в лицето на пострадалия като му заявил, че следва да заплати стойността на щетите по превозното средство на приятелката му.

Ден по-късно, Б. позвънил на мобилния телефон на св.С., заявил му, че ще го пребие, ако не плати щетите на Ш. и поискал сумата от 2000,00лв. /две хиляди лева/.

На 11.06.2005г. в района на надлез „Надежда”, св.Ш.управлявал собствения си л.а. марка „БМВ“, с ДК№******, в който се возил и пострадалият С..

Двамата свидетели видели управлявания от подсъдимия Б. л.а. „БМВ 318”, сив металик, който ги принудил с движението си да се отклонят от пътя и да спрат. След проведен разговор между Б. и св.С., при който станало ясно, че втория не носи пари, подсъдимият нанесъл няколко удара с юмрук в лицето на св.С., свидетел на което станал Ш.. Изплашен от думите и действията на подсъдимия, св.С. обещал да му плати. Св.С. получавал и други закани до 13.06.2005г. с искане за пари.

На 13.06.2005г. около 15.30 часа, св.С. получил поредно обаждане от подсъдимия Б., който отново го заплашил, че ще го пребие от бой, ако не му даде сумата от 2000,00лв., но в крайна сметка се съгласил да получи сумата от 300,00лв. /триста лева/. Освен това св.Ш.и св.С. от една страна и подсъдимия от друга се видели на живо същия ден в жк.“Надежда 2“, покрай бул.“Ломско шосе“, в близост до заведение с име „Патладжан“. Св.С. заявил, че ще иде да вземе парите, а св.Ш.се прибрал.

Била постигната уговорка подсъдимият Б. да получи парите от св.С. на бул.“Ломско шосе”, пред магазин за продажба на мобилни апарати, срещу бензиностанция “Шел”.

Братът на св.С. по това време работил в икономическия отдел на 09 РУ СДВР.

Св.С. се обърнал за съдействие към органите на 09 РУ СДВР като разказал с уговорката си Б. и мястото, на което следва да се реализира предаването на парите. На 13.06.2005г. бил съставен протокол в присъствието на св.А.Н.и св.А.В., в който били описани предварително банкнотите по купюри и серийни номера, които св.С. възнамерявал да предаде на подсъдимия, а именно 6бр. банкноти по 50лв. На посоченото от подсъдимия място св.С. дал на подсъдимия сумата от 300,00лв., непосредствено след което

Б. бил задържан от служители на 09РУ-СДВР със заповед за задържане на лице за срок от 24 часа.

Със служебна кола, в която пътували двама полицейски служители, Б. бил отведен до сградата на 09 РУ СДВР, където в присъствието на поемни лица, в това число св.Лефтерски, му бил извършен обиск като били намерени и иззети банкнотите, предварително описани и предоставени от св.С..

Изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на св.О.С., вкл. приобщените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК от досъдебното производство, на св.Г.Ш., също привнесени и от досъдебното производство, но на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, на св.Д.Л., на св.Х.Ф., на св.А.Н.и на св.А.В., обясненията на подсъдимия Б.

(л.33 от съдебното производство); от писмените доказателства и доказателствени средства - Заповед за задържане на лице (л.4 от досъдебното производство), протокола за обиск на подсъдимия от 13.06.2005г. (л.10-11 от досъдебното производство), протокол за предаване на парични средства от пострадалия (л.7 от досъдебното производство).

Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия Б. към датата на деянието, първият съд вярно е направил въз основа на приложената по делото справка за съдимост, според която същият е неколкократно осъждан, но след датата на извършване на настоящето престъпление.

Преди да пристъпи към собствен анализ на събрания доказателствен материал, настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че първият съд е анализирал твърде фрагментарно и общо събраните по делото доказателства. Не би могло да се сподели виждане за обобщаващи изводи в насока: „Съдът възприе с доверие и показанията на останалите свидетели по делото“.

Останалите свидетели по делото са св.В., св.Н., св.Ф., св.Л., които като поемни лица удостоверяват извършването на определени процесуално-следствени действия, онагледени в писмени доказателствени средства, чиято доказателствена стойност защитата оспорва. Поради това и за да даде ясен и недвусмислен начин отговор на възраженията на несъгласните страни, мотивиращият присъдата съдия е следвало задълбочено да обоснове изводите си за кредитиция на едни доказателства и изключване на други.

Като порок, който не се отразява върху крайния извод следва да се отбележи и неизискването на съгласие от всички страни в процеса по повод прочитане показанията на свидетели от досъдебното производство. Подсъдимият е самостоятелна, и то най-важната страна в наказателния процес, без която съществуването му е излишло, което налага отразяване и на неговото становище по отношение даване/не на съгласие за инкорпориране на показания от предварителната фаза на процеса.

Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че в случаи като процесния, когато са налице взаимоизключващите се твърдения на различни лица, изясняването на обективната истина налага събирането на доказателства за множество контролни обстоятелства по отношение на главния факт на процеса с оглед извършването на преценка за достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания, като a priori не може да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях. Предвид изложеното е необходимо да се изследва съответствието на застъпената от пострадалия С. и подсъдимия Б. версии за развитието на ситуацията с останалия събран по делото доказателствен материал, вътрешната им убедителност, последователност и логичност.