Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 19.02.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 2178/2024
Вид
Решение № 93
Подписан
19.02.2025
Състав
Ивайло Асенов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б · Закон за движението по пътищата
  • чл. 104Б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 198з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Русе, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520202178 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Б. Н., чрез адв. Т. Б., депозирана против наказателно постановление № 24-1085-003537 от 11.11.2024г., издадено от началник-група Сектор ПП при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че изложеното в обстоятелствената част на НП не отговоря на обективната истина и жалбоподателят не е използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение. Инвокират се доводи, че в завой, автомобилът е поднесъл, поради образувалия се пепелак и в опит да се справи, автомобилът е станал неконтролируем и не е налице умишлено завъртане на автомобила, а понеже същият не е нов, от ауспуха му често излиза пушек. Релевират се доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по 1 отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С наказателно постановление № 24-1085-003537 от 11.11.2024г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 6297/24г. от 29.10.2024 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК, на същия, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП, а именно за това, че на 23.06.2024г., около 21,00 часа, в село Н.о, вход/изход към Лесопарк „Липник“, кръстовище образувано с път от село Червена вода към село Н.о като водач на лек автомобил БМВ 320Д, с рег. № *****, използва път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като форсира двигателя на моторното превозно средство превъртайки задните му задвижващи колела, след което вместо извършване на маневра за завиване на ляво, поднася задната част на автомобила, извършва пълен оборот в кръг, изправя се и продължава движението си напред след образувания между двата пътя ляв завой.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства – Постановление за отказ от образувание на досъдебно производство от 29.10.2024г., Справка относно извършена проверка по преписка с рег. № 1085р-5943/03.07.2024г. на сектор „ПП“ към ОДМВР – Русе, Справка относно извършена проверка по преписка с вх. № 108500-14536/28.06.2024г. по описа на ОДМВР Русе, Справка за собственост на МПС, Декларация във връзка с предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, ЗППАМ № 24-1085-000510 от 03.07.2024г. и справка за нарушител/водач, прочетени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН както и вещественото доказателство – запис от охранителна камера, предявено на страните по реда на чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 2

НПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за осъществили се факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят на 23.06.2024г., около 21,00 часа, в село Н.о, вход/изход към Лесопарк „Липник“, кръстовище образувано с път от село Червена вода към село Н.о като водач на лек автомобил БМВ 320Д, с рег.

№ *****, използва път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като форсира двигателя на моторното превозно средство превъртайки задните му задвижващи колела, след което вместо извършване на маневра за завиване на ляво, поднася задната част на автомобила, извършва пълен оборот в кръг, изправя се и продължава движението си напред след образувания между двата пътя ляв завой.

Преки доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в приобщения по делото видеозапис.

Тезата на жалбоподателя, че не е извършил умишлени действия, които да се целели изваждането на автомобила от нормалната му треактория, не намира опора в доказателствата по делото и напълно се сугестира от оценката на приобщеното в хода на производството веществено доказателство, от което безспорно се установява, че на посочената в НП дата, в 21,00,23 часа от Лесопарк „Липник“ към кръстовището, образувано между вход/изход Лесопарк „Липник“ и път село Червена Вода – село Н.о се приближава лек 3 автомобил „БМВ“ комби, като същият се движи с ниска скорост и почти спира преди да достигне кръстовището, след което в 21,00,34 часа автомобилът ускорява, от ауспуха му се вижда черен дим, прави завъртане на 360 градуса, след което намалява скоростта. Отново се вижда черен дим и прави второ завъртане на 360 градуса, след което продължава движението си без да спре.

След второто завъртане на асфалта се виждат следи от гуми във формата на кръг. На асфалта се вижда запрашаване на места. Асфалтът е сух. Второто завъртане е в зоната, където няма запрашаване по асфалта.

Напълно сугестирани са от приобщения по делото видеозапис твърденият в жалбата, че автомобилът е поднесъл поради образувания пепелак и не е налице умишлено завъртане на автомобила. Автомобилът е приближил в кръстовището с ниска скорост и праволинейно движение и същият е направил завъртане едва след последвало ускорение от страна на водача, а не в резултат на навлизане с несъобразена скорост.

Категорично в случая поведението на нарушителя не сочи на случайно деяние, нито непредпазливо такова, а сочи единствено и само на умишлена и целена от водача принудителна загуба на сцеплението на задните колела на управлявания от него лек автомобил, с цел извършване на фигури по платното за движение, които са характерни при провеждане на състезания по демонстрационно шофиране и демонстриране на умения във връзка с управлението и контрола на моторно превозно средство, при принудителна загуба на сцеплението на задните колела. В случая не се касае само и единствено за загуба на сцеплението на задните колела при завой, а за целенасочени действия с двигателя и боравене с механизмите на управление на лекия автомобил, с цел същият принудително да загуби сцепление на задните колела, за да бъде осъществено завъртане на автомобила, около неговата ос.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а именно принудителна загуба на сцепление на автомобила, посредством подаване на газ и завъртане на волана, а във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние, а именно да използва път отворен за обществено ползване за извършване на фигури с управлявания от него лек автомобил.

Разпоредбата на чл. 104б ЗДвП намира приложение за всяка една проява, която обективира използването на пътищата за различни от посочените цели, което следва от буквалното тълкуване на посочената разпоредба, като в конкретния случай, жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване за извършване на фигури с управляваното от него МПС, които са типични за състезания по демонстрационно шофиране и показване на умения във връзка с управлението на моторно превозно средство, като в случая изложените в НП факти, са субсумирани именно като нарушение на т. 2 на чл. 104б ЗДвП.

Правилно е издирана и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията са наложени на жалбоподателя.

Не се касае за малозначителност на деянието, по смисъла на чл. 9, ал.

4

2 НК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, тъй като конкретното деяние, с оглед неговите особености не разкрива липса или явна незначителност на обществена опасност на извършеното деяние.

Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.

198з ЗДвП.

По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган и не са представени доказателства за извършването на такива, поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл.

58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1085-003537 от 11.11.2024г., издадено от началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на П. Б. Н., ЕГН:**********, с адрес ****, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл.