Решение № 7 от 14.01.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 1396/2024
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 14.01.2025
- В сила
- 17.03.2025
- Състав
- РУМЯНА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Монтана, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241630201396 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0996-001776/30.09.2024год. на Началник РУ М. в ОДМВР М., на А. К. Н. от гр.М., на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва констатациите в съставения АУАН, както и факта на извършеното нарушение. Твърди, че липсва умисъл в действията му и поради тази причина не следва да носи наказателна отговорност, а издаденото НП отменено изцяло. Поддържа, че процесния мотоциклет е закупен от него с колекционерска цел, бил го отремонтирал и решил да направи „пробен пробег“, евентуално впоследствие да си го запази 1 или да го продаде.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната връзка и логическо единство, а така също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и против акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за нарушение от 26.06.2024год. за това, че на същата дата, около 09.30 часа, в с.Б.М., обл.М., по ул.Д. и В., управлява МПС мотоциклет марка хххххх, който не е регистриран по надлежния ред, има поставена регистрационна табела с № ХХХХХХХ, която не е по български държавен стандарт, което представлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено на основание Постановление за отказ за образуване на наказателно производство поради приложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, а именно деянието извършено от Н. не е престъпно, тъй като поради своята малозначителност неговата обществена опасност е явно незначителна.
По същество жалбоподателят оспорва констатациите по съставения АУАН, както и извършването на самото нарушение. Поддържа, че мотоциклета бил закупен от него с колекционерска цел, същият е ретро мотоциклет, който отдавна вече не е в употреба. От друга страна наказания не оспорва, че е управлявал мотоциклета по път в населено място, който е част от републиканската пътна мрежа, като е съзнавал, че не е регистриран, но е искал да го „изпробва“.
Съдът намира, че административното нарушение се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка са обясненията на жалбоподателя, които се подкрепят от писмените доказателства, Постановление на РП М. за отказ за образуване на НП и от констатациите в АУАН, както и от гласните показания на разпитаните свидетели Ц. К. Ц. и Ц. Л. К..
2
Последните са служители на РУ М. и разпитани заявяват, че жалбоподателя управлявал мотоциклета в с.Б.М., пресякъл главната улица, като спрян за проверка им обяснил, че е ремонтирал мотоциклета и в момента го изпробвал, за да види дали може да се движи и след това да го регистрира.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Нарушението е точно и ясно описано, като е посочено кои разпоредби от ЗДвП са нарушени виновно. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е на същата дата, като му е предоставена и възможност да направи възражения и искания, от която възможност не се е възползвал в законоустановения срок от подписването на акта.
Задължение на наказващия орган е, след получаване на административно наказателната преписка да извърши проверка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като издава наказателно постановление, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 от с.з. или не е сключено споразумение с нарушителя.
В издаденото наказателно постановление в обстоятелствената част на същото никъде наказващия орган не е отразил горните обстоятелства, а именно, че е преценил тежестта на нарушението и на нарушителя, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на дееца, а също така и че липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Към административно наказателната преписка са приложени доказателства, че срещу жалбоподателя има издадени НП, влезли в законна сила, за различни нарушения на ЗДвП, както и издадени фишове, с които са му наложени глоби в минимални размери, които са платени от наказания. Няма данни да има наложени административни наказания за други нарушения от същия вид, което е извод за ниската степен на обществена опасност на дееца.
3
Не са изследвани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дадените от нарушителя обяснения и факта, че е закупил мотоциклета с колекционерска цел, отремонтирал го и е решил да го „изпробва“ в населеното място, в което живее. Действително наказания е управлявал процесното МПС по пътната мрежа, за което задължително условие е последното да е регистрирано по съответния ред. От друга страна се установи, че е карал мотоциклета „пробно“, за да види как се движи, пресякъл е главната улица в селото и спрял пред имота си, когато полицейските служители му извършили проверка. Няма данни да е управлявал мотоциклета с висока скорост, както и извън населеното място, по път, част от републиканската пътна мрежа, с което движение да е създал предпоставки за ПТП и/или причиняване на вреди по хора и имущество.
Не изследвайки горните факти и не събирайки доказателства за тях, дори не ги е отразил, че ги е взел предвид при определяне и индивидуализиране на наказанието, наказващия орган е издал наказателно постановление, което се явява необосновано и незаконосъобразно. Въобще не е извършена преценка за прилагане на чл.28 ЗАНН. Липсва обсъждане на твърдяните от лицето факти и обстоятелства и причините, поради които не са възприети от наказващия орган. Видно от приложената преписка, Н. е дал същите обяснения, каквито поддържа и в подадената жалба срещу НП.
При определяне на наказанието, административнонаказващия орган не е съобразил, че се касае до “маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Преценката за това е задължителна и ако са налице основанията на закона за това, не се издава наказателно постановление, а нарушителя се предупреждава писмено.
Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства по мнение на настоящия състав в този случай е следвало да намери приложение горния текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а предупреден писмено, че в случай на повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Налице са всички условия на закона за това, тъй като се касае до първо по рода си административно нарушение от този вид, в тази връзка няма писмени данни жалбоподателя да е наказван по административен ред за други подобни, от деянието не са настъпили вредни последици, така индивидуализирано наложеното наказание дори и в минималните размери се 4 явява явно завишено, незаконосъобразно и не съответстващо на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, преценено през призмата на други нарушения от същия вид.
Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно на извършеното административно нарушение и в конкретния случай се явява репресивно по отношение на нарушителя. Извършеното съставлява „маловажен случай” по см. на чл.28 ЗАНН. Като не е преценил задълбочено всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.
Следва да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски, поради което съдът с оглед изхода на делото, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вземайки предвид и направеното възражение от въззиваемата страна за прекомерност на основание чл.63д, ал.2 ЗАНН, разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира, че следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, в тежест на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0996001776/30.09.2024год. на Началник РУ М. в ОДМВР М., с което на А. К. Н. от гр.М., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. К. Н., че при извършване на друго
5 административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Началник РУ М. в ОДМВР М. ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Н. от гр.М., ЕГН ********** сумата от 400.00 (четиристотин) лева разноски по делото, за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6