Решение № 3537 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3537 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100509830 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20142510/19.06.2021г., постановено по гр.д. №55763/2020г. по описа на СРС, 27 състав, е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ от „Застрахователно дружество Е.“ АД за осъждане на „Д.З.“ АД да заплати сумата от 415,64 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по щета №0500808060/08.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Осъдено е на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК „Застрахователно дружество Е.“ АД да заплати на „Д.З.“ АД разноски по делото в размер на 150 лева.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца „ЗД Е.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Я.Н.-Ц., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Правилно първоинстанционния съд приел, че е налице пряка причинна връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника водач и направените разходи за заместващ автомобил, поради което заплатеното обезщетение за разходи за наем на заместващ автомобил представлява имуществена вреда за 1 застрахования, която подлежи на репариране от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по пътя на регреса. Неправилно съдът приел, че застрахователят неоснователно е предоставил заместващ автомобил, тъй като не било налице едно от условията, определени в представения добавък №1 „Клауза Е – Заместващ автомобил“. Поддържа, че застрахователят е изплатил обезщетение за наем на заместващ автомобил по влязъл в сила застрахователен договор, по който изрично този разход е предвиден като покрит риск в случай на настъпило застрахователно събитие. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза било установено, че всички вноски от застрахователната премия са били платени в полза на застрахователя. Не било уговорено между страните да се променят падежните дати на премийните вноски, като същите да стават изискуеми при настъпване на застрахователно събитие. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Д.З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Р.К., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че по делото не е доказано наличието на влязло в сила застрахователно покритие по клауза „Е+“ заместващ автомобил. Не били установени също така предпоставките и условията, установени в общите условия по клауза „Е+“ за предоставяне на услугата заместващ автомобил, а именно всички застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС“ да са заплатени от застрахования в пълен размер.

Освен това ремонтът на увреденото МПС бил с продължителност от приблизително 4 дни, поради което не било изпълнено изискването отстраняването на щетата да отнеме повече от 5 дни.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.411 от КЗ – регресна претенция за възстановяване на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение – разходи за заместващ автомобил, по договор за застраховка „Каско на МПС“ на застрахованото лице в качеството му на собственик на автомобил, увреден вследствие на ПТП, настъпило по вина на водач, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал.

1, предл. 2 от КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на автомобил марка „Фиат Типо“ с рег. №****, за периода на действие на договора, настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 08.05.2019г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл.

405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, че ищецът като застраховател е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3764,73 лева, от които 415,64 лева – разходи за наем на заместващ автомобил, 3 като с изплащане на обезщетението на основание чл. 411 от КЗ същият е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, както и, че ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер на 3349,09 лева.

С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции, спорен между тях е въпросът дали застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на виновното за настъпване на ПТП лице дължи сумата от 415,64 лв., заплатена от застрахователя по застраховка "Каско на МПС" за използвания от увреденото лице заместващ лек автомобил в периода, в който собственият му такъв е бил приет в доверен автосервиз за отстраняване на претърпените вследствие на ПТП щети.

От приложената по делото Полица № 00500100270124 по застраховка "Каско на МПС" и Добавък № 1 към процесната застрахователна полица КЛАУЗА "Е+" „Заместващ автомобил“ се установява, че в случай на настъпване на застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени условия застрахователят предоставя на застрахования услугата „Заместващ автомобил“ (чл. 2, ал. 1 от Добавък № 1), като конкретният автомобил се предоставя след изрично искане на застрахования, от изрично определено от застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите "рент-а-кар" и заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200 лв. от страна на застрахования.

Видно от представеното копие на възлагателно писмо за заместващ автомобил , ищцовото дружество, в качеството му на застраховател по застраховка "Каско" е възложило на автосервиз „Ауто Италия“ във връзка с приемане на автомобил „Фиат Типо“ с рег. №**** за ремонт по щета №0500808060 да предостави заместващ автомобил за срок до приключване на ремонта и предаване на автомобила, но не повече от 30 дни. Издадена е фактура №3000000002/01.07.2019г. на стойност от 415,64 лева за наем на заместващ автомобил, като задължението по фактурата е платено от ищеца на Ауто Италия – София“ ЕООД на 12.08.2020г., видно от представеното платежно нареждане.

Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.

4 неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ.

В случая претенцията на ищеца се основава на т. 2 – претърпени загуби, изразяващи се в понесени от лицето разходи за наемане на друг лек автомобил. За да подлежат на възстановяване, същите следва да се намират в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП.

Относно критериите за преценка на наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на виновно причинилия ПТП водач на МПС и последвалите вреди е постановено решение №196/10.11.2017г. по т. д. № 396/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС. С него е разяснено, че причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден в чл.45 от ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното. По общо правило доказателствената тежест за наличието на такава връзка, както и за всички елементи от фактическия състав на цитираната норма се носи от ищеца, който претендира репариране на вредата от непозволеното увреждане.

В разглеждания случай подобна връзка не е налице. Самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на разходи за наем на заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане. В тази връзка следва да се има предвид, че от приложената по делото Клауза "Е+" – Заместващ автомобил се установява, че предоставянето на заместващ автомобил е по преценка на доверения сервиз, когато ремонтът би отнел повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиз за извършване на ремонта. Посочената договорка не е обвързваща за застрахователя по "Гражданска отговорност", доколкото същият не е страна по това правоотношение. От изложеното следва изводът, че причинно-следствената връзка между разходите за заместващ и настъпилото ПТП не е пряка и непосредствена, тъй като тези разходи не произтичат директно от причинените щети, а се влияят и от субективни фактори като продължителност на извършвания ремонт и организация на работния процес в сервиза.

5

Допълнителен аргумент за обстоятелството, че законодателят не третира разходите за заместващ автомобил като преки и непосредствени вреди е и разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ съгласно която дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата на увреждането. Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата на увреждането. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на КЗ, а не според методика на застрахователя. Съгласно трайно установената практика при прилагането на чл.386, ал.2 КЗ се тълкува, че тази разпоредба предвижда следното – обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 2 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал.3 КЗ). В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – например решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, както и решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о. Видно от представената по делото застрахователна полица и общите условия към нея, застрахователят изплаща обезщетение за възстановяване на причинените вреди, както и разумно направените необходими и целесъобразни разноски, изчерпателно посочени в чл. 3 от общите условия. От посочената по-горе „Клауза Е+“, част от общите условия, се установява, че покритите разходи по посочената клауза включват наемната цена за периода на възстановяване на автомобила, но не повече от 30 дни, при условие, че отстраняването на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиза за извършване на ремонта. За този период застрахованият има право да ползва заместващ автомобил, предоставен от посочен от застрахователя наемодател, 6 предлагащ услугите „рент-а-кар“. Право да ползват заместващ автомобил имат само тези застраховани, които са избрали отстраняването на щетите по увредения автомобил да бъде извършено в доверен сервиз, посочен от застрахователя.