Определение № 260077 от 01.02.2021, Окръжен съд - Шумен

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №260077 гр. Шумен, 01.02.2021 год.

Шуменски окръжен съд в закрито заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: М. Маринов Членове:1. Р.Хаджииванова

2.мл.с.

С.Стефанова като разгледа докладваното от съдия Р.

Хаджииванова в.ч.гр.д. № 1 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от “Теленор България“ ЕАД гр. С., против определение № 2310/10.12.2020 г. по ч.гр.д. №1957/2020 г. на ШРС, с което е обезсилена издадената по делото заповед № 959/14.09.2020 г. по чл.410 ГПК.

Жалбоподателят, в качеството му на заявител по заповедното производство счита, че съобщението, с което съдът по реда на чл.415, ал.4 ГПК му е указал да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение, в едномесечен срок от получаване на съобщението, не е връчено редовно. Съгласно чл.39, ал.1 ГПК когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчи съобщението – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.

Излага, че от една страна са посочили свой пълномощник по делото – адв. В.Г. от САК, на когото следва да се връчват съобщенията по делото, а от друга са посочили и конкретен съдебен адрес:***, посочен в т.4 на заявлението-. На този адрес заявителят не е получил съобщение. При наличието на упълномощен представител съдът е следвало да връчи съобщението на него, а не на адреса на страната. Предвид изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Гр.д.№ 1957/2020г. на ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от “Теленор България” ЕАД, срещу длъжника Х.С.Т., за посочените в заявлението суми. В т. 4 на заявлението е посочено, че заявителят действа чрез пълномощник Адвокатско дружество „Г. и П.“ представлявано от адв. В.Г.,***. Към заявлението е приложено и пълномощно за упълномощаването на адв. В.П.Г. от САК като процесуален представител на заявителя.

На

14.09.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 959, с която заявлението е уважено. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с разпореждане № 2790/22.10.2020 г., заповедния съд указал на заявителя, че в месечен срок може да предяви искове за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса. Указал е и последиците при непредставяне на доказателства за предявяване на иска по реда на чл.415, ал.5 ГПК. Видно от върнатият в съда отрязък от съобщение, указанията са изпратени на заявителя „Теленор Бъгария“ ЕАД, на адрес: гр. С., ..., адв. В.Г., която е адресът на управление на заявителя. Съобщението е получено от юриск. А.Д. на 02.11.2020 г..

С определение № 2310/10.12.2020 г. по ч.гр.д. №1957/2020 г., ШРС е обезсилил издадената по делото заповед № 959/14.09.2020 г. по чл.410 ГПК, с мотива, че в указания срок, изтичащ на 01.12. 2020 г. заявителят не е представил доказателства за предявяването на иска.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Разпоредбата на чл.415, ал.5 във вр. ал.1, т.2 ГПК предвижда, че когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и е удостоверил това с посочване източника на тези данни в съобщението, съответно на заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване дължимостта на вземането, предмет на заповедта, с представяне на доказателства за предявяване на иска, а последният не стори това, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло.

Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 1