Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 862 от 14.11.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2485/2025
Вид
Решение № 862
Подписан
14.11.2025
В сила
20.12.2025
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.94, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.94, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Бургас, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20252120202485 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на П. К. П., ЕГН: **********, с адрес:

***********, чрез адв. П. Ж. Х., срещу Наказателно постановление №25-3388000252/26.06.2025г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас, 05 РУП Бургас, с което:

1/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева и 2/ за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Х., който поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2025г. около 14,54 часа, в гр.Бургас на ж.к.“Зорница“ П. К. П., ЕГН:

**********, управлявал собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, с peг.

№ ****. Същият паркирал автомобила си на улица, намираща се между бл.19 и медицинска лаборатория „Лина” в нарушение на пътен знак „В27“. МПС-то не било също така спряно възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението, а било паркирано срещу посоката на движението, като предната му част сочела към ул.“Атанасовско езеро”.

1

АНО е приел, че с горното жалбоподателят е извършил следните нарушения:

1. не съобразява поведението си с пътен знак В27 или Б28, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП;

2. не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение, с което виновно е нарушил чл.94, ал. 3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесното НП е връчено на 09.07.2025г., а иницииралата производството жалба е депозирана с поставен входящ номер от 16.07.2025г. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – К. Г. Б., на длъжност началник сектор в ОДМВР Бургас, РУ 05 Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Жалбоподателят е подписал и е получил акта.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая жалбоподателят е бил наказан за това, че е паркирал в зона на действие на пътен знак В27. Безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, с peг. № ****, както и че е паркирал в зона на действие на пътен знак В27, в която насоак са както показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел при издаване на АУАН, така и иизсканите и представени схеми на процесния пътен участък с отразяване на маркировка и поставени пътни знаци. При така установените факти, АНО правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл.6, т.1 ЗДвП.

В същото време съгласно чл.94, ал.2 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Разпитани по делото бяха актосъставителят Д. и свидетелят Д., които посочиха, че процесният автомобил е бил паркиран обратно на посоката на движение. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите са логични, последователни и допълващи се, а самите свидетели се явяват незаинтересовани от изхода на делото. От своя страна съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката М. Л., тъй като същата предвид факта, че е личен асистент на жалбоподателя следва да се възприеме като заинтересована от изхода на делото, а показанията й са изолирани и се базират на предположения /Същата посочва:

2

„Предполагам, че не е забранено да се спира на това място, защото всеки ден там спират коли“/. При това положение нарушението на жалбоподателя правилно е било квалифицирано като такова по чл.94, ал.2 ЗДвП.

Съдът намира също така, че нарушенията са правилно съотнесени към съответстващата му санкционна разпоредба - нормата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/, която предвижда, че се наказва с глоба от 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. АНО е наложил именно така посоченото наказание, което е във рамките на законоустановения размер на същото.

Видно обаче от наличните по делото доказателства / експертни решения, намиращи се на л.8-10 от делото/ жалбоподателят е с 75% трайно намалена работоспособност, а синът му, който е превозвал в колата е със степен на увреждане 80%. С оглед състоянието на двете лица очевидно единственият способ за придвижването им е посредством автомобил, а възможността за заплащане на глоби очевидно е силно грничена. В същото време свидетелката Л. посочи, че са спрели на посоченото място именно предвид заболяванията им, тъй като е нямало друг начин да пренесат покупките си. С оглед на изложеното следва да се приеме, че са на лице множество смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни.

След като не е приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл.53, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

При този изход на делото разноски за АНО не се дължат, а жалбоподателят не претендира такИ..

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-3388-000252/26.06.2025г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас, 05 РУП Бургас, с което на жалбоподателя П. К. П., ЕГН:

**********, с адрес: ***********: 1/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева и 2/ за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН П. К. П., ЕГН:

**********, с адрес: ***********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде 3 наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4