Решение № 106 от 13.06.2019, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 402/2018
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 13.06.2019
- В сила
- 10.12.2019
- Състав
- КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
Други актове по делото
- Определение № 18 от 07.01.2019 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
- Определение № 114 от 31.01.2019 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
- Определение № 178 от 22.02.2019 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
- Определение № 289 от 22.03.2019 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
- Определение № 291 от 25.03.2019 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
- Определение № 292 от 25.03.2019 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
- Определение № 309 от 28.03.2019 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
- Определение № 382 от 18.04.2019 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.138, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112 и 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 и 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 128, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.6 изр.първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 175, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.114 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.68 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.68, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.68 ал.1 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.69 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.71 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.71 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 72 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.45 ал.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.55 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............. град Шумен, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова при участието на секретаря Вилияна
Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 402 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съдебното производство е образувано въз основа на жалба от "Хемус-БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от управителя С.Б.Ч., чрез пълномощник адв.Б.Г.от ШАК, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03002718001005-91-001/05.09.2018г., издаден от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и главен инспектор по приходите в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна, в частта му,с която е потвърден изцяло и е определен ДДС за внасяне в размер на 15 986.85 лева главница и 0,00 лева лихва за данъчен период м.01. 2018г.; както и в частта, в която РА е изменен, като е определен ДДС за внасяне в размер на 13 758.55 лева главница и 2 453.80 лева лихва за периода м.08.2016г. и е определен ДДС за внасяне в размер на 6 565.47лв. главница и 842.64лв. лихва. За данъчен период м.03.2017год..
В жалбата се навеждат аргументи за незаконосъобразност на атакувания РА в обжалваните му части, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно ревизиращият и решаващият органи са приели, че относно констатациите по ЗДДС за данъчен период от 01.08.2016год. до 31.08.2016год. и за данъчен период от 01.03.2017год. до 31.03.2017год. за посочените два периода липсва доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС,в резултат на което са коригирали в посока намаление ползвания данъчен кредит по фактури,издадени от „Интерстрой Марински“ЕООД след акт за приемане на конструкцията от 10.09.2015год. с данъчна основа 101 620лв. и ДДС 20 342.02лв.,както следва:за данъчен период м.08/2016год в размер на 13 758.55лв. и за данъчен период м.03/2017год. в размер на 6 656.47лв.Жалбоподателят изразява несъгласие с възприетото от органите по приходите ,че стойността на СМР по сключените и представени в хода на проверката договори за строителство,първият от които за обект“къща за гости ПИ№000356“,вторият за обект“къща за гости№4 в ПИ№00360“ и третият за обект „къщи за гости с №1,3 и 5“ и по протоколите обр.19 съвпада,но „Интерстрой Марински“ЕООД е фактурирало, а „Х.Б.“ЕООД съответно е заплатило 121 944.02лв. с включен ДДС в повече от свършената по договорите работа.Жалбоподателят твърди,че органите по приходите неправилно не са отчели дадените писмени обяснения от „Интерстрой Марински“ЕООД и от „Х.Б.“ЕООД,че се касае за допълнително фактурирана печалба,позовавайки се на офертите на изпълнителя,представени при подписване на договорите за СМР,в които е указано,че печалбата му не е включена в офертата и се начислява допълнително във всяка фактура, издавана по договорите в процент,определен от изпълнителя и посочен в офертата.Твърди,че видно от записите на магнитния носител офертите били съставени преди подписване на трите договора за СМР,което опровергавало извода за антидатиране на разпечатаните на хартия документи.Изразява и несъгласие с извода на органа по приходите,че представените оферти не следва да се кредитират,тъй като със самите договори са определени правата и задълженията на страните по тях,доколкото договорите не съдържат изрична клауза,че цените са окончателно определени,нито сочат,че печалбата на строителя е включена в цената.Изразява несъгласие и че са налице констатирани противоречия в обясненията на двете дружества относно допълнително издадените фактури с №129/26.08.2016г., №139/02.03.2017г., №140/02.03.2017г. и №141/02.03.2017год., тъй като същите били счетоводно отразени и при двете дружества,а в обясненията е посочено,че се касае за допълнително фактурирана печалба на строителя.Не споделя и извода на органа по приходите,че услугата била извършена при съставянето на актове обр.19,поради което било недопустимо допълнително фактуриране по договорите за СМР.По изложените съображения счита, че констатациите за липса на реална доставка от страна на „Интерстрой Марински“ЕООД за посочените два данъчни периода се явяват необосновани.На следващо място, жалбоподателят изразява несъгласие с възприетото от органа по приходите относно констатациите по ЗДДС за данъчен период от 01.01.2018год. до 31.01.2018год., че липсва доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС,в резултат на което са коригирали в посока на намаление ползвания данъчен кредит по фактури,издадени от „Галант Билд“ЕООД за данъчен период м.01.2018г. в размер на 15 986.85лв.Изразява несъгласие с изводите на органите по приходите,че „Гарант Билд“ЕООД не може да докаже,че е разполагал с кадрова обезпеченост на доставките,както и с материали, които да вложи в тяхното извършване.Счита,че не е в правомощията на дружеството да доказва и да разполага с документи за кадровата обезпеченост на доставчика си.От друга страна твърди,че очевидно изпълнителят на договора е разполагал с работници,назначени по граждански договори,за което били налични доказателства-граждански договори,сметки за изплатени суми,подадена в НАП декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ,представена от жалбоподателя с възражението срещу РД,но същите не са обсъдени от ревизиращите.Твърди,че органите по приходите не са изследвали колко точно работника са работили на строителния обект от името на строителното дружество-изпълнител и дали наличните работници са били в състояние да извършват услугата в договорения обем и качество.Освен това, макар и да са налични доказателства,че част от работниците са имали сключени трудови договори с трето лице,то същите били в неплатен отпуск,което им позволило да работят на обекта на „Х.Б.“ЕООД.Релевира довод,че при ревизията не е изследвано реалното изпълнение на възложената работа.Твърди, че всички възложени по договора с „Галант Билд“ ЕООД работи били точно изпълнени,потвърдено от разпитаните в хода на ревизията трима от общо седемте работника,поради което счита изводите на органите по приходите за липса на доставка от страна на „Галант Билд“ ЕООД за изградени върху предположения,а не върху факти.Намира за ирелевантни констатациите на органите пор приходите досежно липсата на доказателства за изплатени на работниците от техния работодател възнаграждения, опровергани от събраните в хода на ревизията доказателства,както и досежно липсата на книга за инструктаж, доказателства за квалификацията на лицата и за наличието на организиран транспорт и нощувки на работниците, доколкото същите касаели отношенията между работодателя и самите работници и не ангажирали отговорността на оспорващия.
В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от процесуален представител
Б.Г.– адвокат от ШАК, който в хода на устните състезания излага подробни аргументи за незаконосъобразност на РА в атакуваната му част, отправяйки искане за отмяната му в тази част.Представя и писмени бележки,в които отправя искане да бъде отменен изцяло обжалвания
РА№Р-03002718001005-091-001/05.09.2018год.,потвърден с решение№340/20.11.2018год. на Директора на „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, а в условията на алтернативност -да бъде отменен РА в частта,с която е коригиран в посока на намаление на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по ЗДДС по фактури,издадени от „Галант Билд“ ЕООД за данъчен период м.01/2018г. в размер на 15 986.85лв.,както и да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски в общ размер на 1 640лв..
Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител-главен юрисконсулт Е.В., която излага подробни аргументи за неоснователност на оспорването, въз основа на които отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски в общ размер на 2 218.22лв.,включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 718.22лв..
Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-03002718001005-020-001/21.02.2018г. на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-гр.Варна (л.101-102), на основание чл.112 и 113 от ДОПК било възложено извършването на ревизия на «Хемус БГ»ЕООД, която да обхване следните задължения – корпоративен данък за периода 01.01.2014г.-31.12.2016г. и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2014г.-31.01.2018г.. Със същата заповед бил определен съставът на ревизиращия екип, както и, че ревизията следва да приключи в тримесечен срок от връчването на ЗВР. Цитираната ЗВР била съобщена на ревизираното дружество по електронен път на 01.03.2018г.
Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03002718001005-020-002/28.05.2018г. на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-гр.Варна (л.104-105) срокът на ревизията бил удължен до 01.08.2018г.Цитираната заповед за изенение на ЗВР е съобщена на ревизираното друество по електронен път на 29.05.2018год.
След приключване на ревизията ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-030027180010050-092-001/14.08.2018г. (л.68-99), с който било предложено да се коригира в посока на намаляване на ползвания данъчен кредит по фактури,издадени от «Интерестрой Марински» ЕООД след акт за приемане на конструкцията от 10.09.2015год- с данъчна основа 101 620лв. и ДДС 20 324.02лв.,както следва: за данъчен период м.08.2016год.-данъчен кредит в размер на 13 758-55лв. и за данъчен период м.03.2017год.-данъчен кредит в размер на 6 565.47лв..Досежно данъчен период от м.01.2018год. било предложено да се коригира в посока на намаляване на ползвания данъчен кредит по фактури,издадени от «Галант Билд» ЕООД през м.януари 2018г. в размер на 15 986.85лв..Цитираният ревизионен доклад бил съобщен на оспорващото дружеството на 15.08.2018г. по електронен път (л.100).
Несъгласно с констатациите в РД, дружеството депозирало Възражение вх.№ 14569/29.08.2018г.(л.56).
На 05.09.2018г. бил издаден РА №
Р-03002718001005-091-001/05.09.2018г. от М.Ц.М.– началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и М.Г.А.Д- главен инспектор по приходите в
Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна – ръководител на ревизията, с който били установени задължения за ДДС за периода м.08./2016год. в размер общо на 13 758.55лв. лева главница и лихви за просрочие в размер на 2 457.63лв; за м.03/2017год.-в размер на 6 565.47лв. главница и лихви за просрочие в размер на 844.46лв.; за данъчен период м.01./2018год.-главница в размер на 15 986.85лв. и 0.00лв. лихви за просрочие, дължими от «Хемус- БГ»ЕООД. РА бил съобщен на дружеството по електронен път на 05.09.2018г. (л.38).
Несъгласно с констатациите в РА,
«Хемус-БГ»ЕООД го оспорило с жалба, депозирана чрез куриерска служба «Еконт» на 19.09.2018г. (л.55), заведена в ТД на НАП-гр.Варна с вх.№ Ю 304/25.09.2018г.(л.40). С жалбата, адресирана до Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна, бил оспорен горепосоченият РА в частта му, с която на дружеството са били определени задължения за внасяне на ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.август 2016год.,м.март 2017год. ,вследствие непризнато право на данъчен кредит по фактури ,издадени от «Интерстрой Марински» ЕООД и за данъчен период м.януари 2018год. по фактури,издадени от «Галант Билд»ЕООД. Жалбоподателят счел,че РА е необоснован и постановен при липса на достатъчно доказателста и в нарушение на материалния и процесуалния закон.
С Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 304/20.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна (л.12-20), решаващият орган потвърдил РА № Р-03002718001005-091-001/05.09.2018г. в частта, с която са установени дължимите от «Хемус-БГ»ЕООД задължения за внасяне за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчен период м.01.2018год. в размер на 15 986.85лв. гланица и 0.00лв.-лихва за просрочие и изменил РА в частта досежно определените задължения за внасяне на ДДС за данъчните периоди м.08.2016год. и м.03.2017год., като установил задължения както следва: за данъчен период м.08.2016год.- в размер на 13 758.55лв.-главница и 2 453.80лв.-лихви за просрочие и за данъчен период м.03.2017год.-в размер на 6 565.47лв.- главница и 842.64лв.- лихви за просрочие,или всичко за дата данъчни периода-20 324.02лв.-главница и 3 296.44лв.-лихви.
Разпечатката съдържа 30 от 226 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a12e05c-0da5-4fb8-9443-097adc96ee98