Определение № 225 от 16.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Кюстендил, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500191 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по постъпила Частна жалба с вх. № 3345/24 г. депозирана от адв.

Д.Л.Л. от САК, насочена срещу Определение № 181/2024 г., постановено по гражданско дело № 1397 по описа на Районен съд – Дупница за 2023 г., с което е оставена без уважение молба за изменение на Определение № 1099/2023 год., в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че неправилно сезираният съд е оставил без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗА.

Сочи, че в хипотезата на чл. 233 от ГПК на ответника се следват разноски по правилата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, респ. и на нейния адвокат се дължи такова на основание чл. 38 от ЗА. Не се споделят доводите на първостепенния съд, че не са представени никакви доказателства за съдържанието на сключения между ответницата и нейния процесуален представител договор за правна защита и съдействие, както и че не е установено и наличието на уговорка за осъществяване безплатно процесуално представителство при условията на някоя от изброените в чл. 38 ЗА хипотези. Смята, че липсата на представен договор за правна помощ, с уговорка в него, че помощта е предоставена безплатно, не препятства упражняването на правото по чл. 38 от ЗА.

Позовава се и на съдебна практика в т. см.

Поддържано е искане за отмяна на атакувания съдебен акт, като вместо него бъде постановено друго, с което на жалбоподателя бъде присъдена сума за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от НМРАВ.

Ответникът по жалбата И. А., чрез пълномощника си адв. Юлия Динева от КАК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в отговора.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази всички данни по делото, приема следното:

1

Частната жалба е подадена в законноустановения срок , срещу подлежащ на въззивно обжалване, съгласно изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК, съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото на районния съд е образувано по искова молба на И.

Р. А. против М. Н. Ч.. В хода на разглеждането му то е прекратено на основание чл.

233 от ГПК с Определение № 1099 от 14.11.2023 г. Преди това – на 20.09.2023 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Ч., чрез пълномощника й адв. Л. от САС. Към отговора е бил приложен договор за правна помощ и съдействие от 18.09.2023 г., в който липсва посочен размер на възнаграждение за това, както и уговаряне по см. на чл. 38 от ЗА. В самия отговор на исковата молба е отправено искане за присъждане на деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, доказателства за плащането на което се сочи, че ще бъдат представени допълнително.

С молба от 09.02.2024 г. адв. Л. е поискал постановяване определение за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като в негова полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С атакуваното Определение № 181/2024 г. първостепенният съд е отхвърлил искането за присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на ответника на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

При тази фактическа установеност, настоящия съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК.

Съображенията за това са следните.

Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право.

С всеки окончателен съдебен акт, съдът следва да се произнесе и по сторените от страните разноски. Присъждането им по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство.

Утвърдена е практиката, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото - чл.78, ал.4 от ГПК. За възникване правотото му по чл.78, ал.4 от ГПК достатъчно условие е разходите да са сторени след получаване препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. В хипотезата на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника, адвокатското възнаграждение се дължи на адвоката за действително положените усилия и съдът го определя съобразно действащата към момента на постановяването на съдебния акт за разноските актуална материалноправна уредба. За да упражни това свое право адвокатът е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Тук е налице хипотеза на прекратяване на производството на основание чл. 233 от ГПК, като преди това ответникът е депозирал отговор на исковата молба, към който е приложен и договор за правна помощ. В последния обаче не е посочен размер на възнаграждение за това, както и уговаряне по см. на чл. 38 от ЗА, като в самия отговор на исковата молба е отправено искане за присъждане на деловодни разноски, в това 2 число и адвокатско възнаграждение, доказателства за плащането на което се сочи, че ще бъдат представени допълнително. При тези данни не е имало основания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Споделимо в т.см. е становището на ДРС, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не може да се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото. Достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т.

1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна и нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Тук не са ангажирани доказателства за уреждане на отношенията между доверителя - ответник и довереника адв. Л. – за безплатно процесуално представителство по делото поради наличие на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. Поради това съдът не имал задължение да определи служебно и да присъди в полза на адвоката възнаграждение за представителство по делото. В т.см. е съдебната практика, изразена както в цитираните от първостепенния съд съдебни актове, така и в Определение № 3894 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2639/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 273 от 23.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1090/2022 г., II т. о. и т.н. Действително върховната инстанция приема, че на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв на адвоката се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора, когато е предоставил безплатна правна помощ, но това е възможно, ако упълномощеният адвокат и страната са сключили представен по делото писмен договор, в който уговорките им са записани и конкретно е посочено, че предоставянето на правна защита и съдействие е безвъзмездно. В т.см. договорът за правна защита и съдействие, за адвокатска услуга се сключва в писмена форма, която е само форма за доказване, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. С него се доказват условията на договаряне между адвокат и представляван, като достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилото на чл. 78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, наистина не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, но липсата на заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, е пречка да се реализира съставът на посочената норма – така напр. Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г.

Нещо повече, в самия отговор на исковата молба, както правилно е отбелязал и първостепенният съд, е отправено искане за присъждане на деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, доказателства за плащането на което се сочи, че ще бъдат представени допълнително. Не се съзира (при некеолкократен внимателен прочит) в него текст с поискано присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, както, неясно защо, се сочи в жалбата. Едва с молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от адв. Л., изрично е направено уточнение, че е налице хипотезата на чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, но и с нея не е представен документ, от който да се установи, че страната и адвоката отстраняват пропуска в договора като уточняват в коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв той е сключен. При тези обстоятелства не може да се приеме, че по делото е установено наличие на законово основание съда да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв.

3

Извън това, не следва да се анализират подробно доводите досежно наличието или не на списък по чл. 80 от ГПК, доколкото в атакувания съдебен акт липсва позоваване в тази насока. Искането по чл. 248 от ГПК е било разгледано по същество, но възприето правилно за неоснователно.

Поради горното настоящият съдебен състав приема, че ищецът не носи отговорност за сторените от ответника разноски, респ. частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По разноските пред настоящата инстанция:

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, т.к. искане в този смисъл не е било поддържано, а и защото настоящото производство няма характер на самостоятелно такова извън същинския процесуален спор – така Определение № 317 от 13.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 744/2020 г., II т. о., ТК Определение № 136 от 19.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2580/2018 г., I т. о., ТК Определение № 371 от 2.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2018 г., III г. о., ГК.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 181/19.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 1397 по описа на Районен съд – Дупница за 2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване - арг. от разп. на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4