Решение № 137 от 30.10.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Търговище, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело № 20243500100125 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба за сумата от 75 000 лв. неимуществени вреди, предявена от Н. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Търговище, кв. „Запад", бл.

№ .., вх. .., ап. .., съдебен адрес за връчване па призовки и съобщения: гр.

Търговище ул. „Х...“ .., ет. 1, оф. 5, чрез пълномощника си: адвокат М. М., против Прокуратурата на Република България, гр. София, булевард „Витоша“ 42, представлявана от Б.С., с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че на 10.07.2018 година, ищецът С., с още двама негови познати, с лек автомобил напускат пределите на Република България. Според направените справки автомобилът е продължил движението си към Република Австрия и е преминал през територията на държавата. На по-късен етап С. се връща в Република България. В началото на 2018 година С. е задържан и срещу него е образувано ДП № 26/2018 г., по описа на ОСО – ОП Разград, с входящ номер 654/2018 година по описа на РП – Разград. Повдигнато му е обвинение за 1 извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал.

1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1, 2 и 3 и точка 5,във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК. Според обвинението ищецът е извършил кражба на движими вещи, собственост на Р.Д. – гражданин на република Австрия.

Досъдебното производство продължило повече от 4 години, в които С. претърпява изключителни морални, материални и духовни страдания.

Няколкократно е пребивавал в следствения арест на град Разград за дълъг период от време. Ограничавани са негови права като право на свиждане, получаване на храна, няма достъп да види и децата си. Същият получава емоционален и психически срив. Започва да говори несвързани неща, привиждат му се починали негови близки които го викат да отиде при тях.

Крепи го само и единствено мисълта, че трябва да живее и помага на децата си. В този период и жената, с която е живял на съпружески начала прекратява връзката си с него и заживява с друг мъж. На 22.01.2022 г. Районна прокуратура – Разград внася в съда обвинителен акт. На по-късен етап делото е изпратено в РС – Търговище под номер 20223530200283. То продължава близо 7 месеца. Постановена била оправдателна присъда. Същата е обжалвана през ОС – Търговище от страна на РП – Разград. Въззивният съд, с решение по ВНОХД № 1/ 2023 г. потвърждава оправдателната присъда.

По време на воденото срещу Н. С. наказателно производство са му нанесени изключително тежки морални вреди. Продължилата близо 7 години сага е несъвместима с житейските ценности на човек.

Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът е основателен и са налице всички предпоставки за заплащане на неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение срещу С., изразяващи се в накърняване на честта и достойнството. Несигурността от бъдещото решение на всяка една инстанция, непрестанното очакване в продължение на повече от 7 години, го съсипва психически и физически, а това от друга страна се отразява емоционално върху ищеца, който се опитва да успокои и стабилизира своите близки.

Всички тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение на ищеца в наказателно производство. Предвид на това ищецът моли съда за решение, с което: да 2 осъди Прокуратура на Република България, да ЗАПЛАТИ на Н. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 75 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан. Да се присъдят и направените по делото разноски за адв. хонорар, в размер на 6000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В съд.зас. ищецът се представлява от адвокат М., който поддържа иска изцяло.

Прокуратурата, представлявана от зам.-окръжния прокурор при ОП – Търговище – В. А., оспорва основателността на иска изцяло. Доколкото се признава, че спрямо ищеца има влязла в сила оправдателна присъда, то за него е налице правен интерес от воденето на делото. Искът обаче не бил подкрепен с доказателства по отношение на вида и интензитета на неимуществените вреди, особено това, че е бил психически травмиран именно от действията по това дело. По време на разследването не са вземани мерки за процесуална принуда, защото ищецът в същото време е бил задържан под стража по други дела. Прокуратурата по никакъв начин не е разпространявала сведения и не е извършвала действия, с които да накърнява достойнството на ищеца. Срещу ищеца, в същия период, по който е водено и процесното дело са били образувани няколко дела от общ характер, които са подробно описани в отговора. Наложени са му наказания „Лишаване от свобода“. Последното такова наказание е от 2 години и шест месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален строг режим. Това наказание ищецът търпи и в момента. Затова звучат несериозно оплакванията, че именно с действията си по това дело на ищеца били причинени големи морални страдания и това станало повод за раздяла със съпругата и невъзможност да се вижда с децата. Отделно от това привличането на ищеца като обвиняем по процесното дело е станало на 30.06.

2020 г. и няма как да се твърди, че имало 7-годишна сага, в която той бил под напрежение. В заключение Прокуратурата моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията на евентуалност се излагат подробни съображения за изключителна завишеност на претенцията. Ако съдът прецени, че искът е основателен, то същият да бъде уважен в много по-нисък размер, съобразен с фактите по делото и действащата съдебна практика.

Молят да се приложи актуална справка за съдимостта на ищеца.

3

В съд.зас. прокурор А. поддържа отговора си и счита, че искът не е доказан в голямата си част както по отношение на твърденията за вида на претърпените вреди, така и по отношение на размера.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: ищецът е бил обвиняем и подсъдим по наказателно производство, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда на 15.02. 2024 г.

Досъдебното производство спрямо него и други лица, е било образувано за кражба с взлом в гр. Разград – ДП 26/ 2018 г. на ОСлО – Разград, водено под надзора на ОП – Разград. В последствие към материалите по делото е прието за разглеждане и наказателно производство, водено в Австрия, за кражба на оборудване от селскостопански машини. Материалите са били разделяни и отново обединявани, но след като разследването е напреднало, на 30.06. 2020 г. на ищеца С. е било повдигнато обвинение за извършена взломна кражба на територията на Австрия, при условията на опасен рецидив и в съучастие с още две лица.

В този период от време ищецът е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в затвора в гр. Варна и за извършването на съответните процесуални действия е бил привеждан в следствения арест в гр. Разград. Назначен му е бил служебен защитник, като му е предоставена правна помощ. В хода на цялото производство е бил защитаван от адвокат Енчев. На 27.11. 2020 г. са били предявени материалите по разследването. В нито един момент ищецът не е имал мярка за неотклонение по досъдебното и съдебното производство.

На 17.02. 2021 г. е бил внесен обвинителният акт в РС – Разград и образувано НОХД № 115/ 2021 г. със следното обвинение: за времето от 14.07.

2018 г. до 15.07. 2018 в Р Австрия, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Т. Хубанов и Б. Минчев, като случаят не е маловажен, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на предно стъкло на зърнокомбайн и разбиване на странична врата на друг зърнокомбайн, чрез използване на МПС, технически средства и по специален начин, е отнел от владението на Р. Декер от Р Австрия чужди движими вещи, на обща стойност от 12 843,15 лв. – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 – предл. 1, 2 и 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.

29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Ищецът е бил привеждан за това дело от затвора в гр. Варна за 4 съдебните заседания. Това дело е прекратено пред РС – Разград и изпратено по подсъдност на РС – Търговище. Образувано е НОХД № 978/ 2021 г. на 31.12. 2021 г. Същото е прекратено и повдигната препирня за подсъдност.

ВКС е определил делото да се гледа от РС – Търговище. Образувано е под нов номер 283/2022 г. на 27.01. 2022 г. Проведени са няколко съдебни заседания. С присъда № 6 от 23.01. 2023 г. ищецът и всички останали подсъдими по това дело са били оправдани.

По протест на РП – Разград е било образувано въззивно производство и образувано ВНОХД № 110/ 2023 г. в ОС – Търговище. С решение № 24 от 15.02. 2024 г. оправдателната присъда е била потвърдена. Същата е влязла в сила на 15.02. 2024 г.

Докато е траело разследването по ДП № 26/ 2018 г. на ОСО – ОП – Разград ищецът е бил привеждан от затвора в гр. Варна няколко пъти: на 22.01. 2020 г. до 03.02. 2020 г.; на 18.06. 2020 г. до 06.07. 2020 г., като за няколко дни е преместен в ареста в гр. В. Търново по друго дело. На 13.07.

2020 е върнат в затвора. След това отново по ДП е бил приведен в ареста на 20.11. 2020 г. като отново е бил временно преместен в ареста в гр. В. Търново по друго дело – на 07.12. 2020 г.

След това четири пъти е бил в ареста в гр. Разград за процесуални действия по НОХД № 115/ 2021 г.: от 03.06. до 10.06. 2021 г.; от 15.07. до 19.07. 2021 г.;от 15.09. до 17.09. 2021 г. и от 08.11. до 10.11. 2021 г.

По време на пребиваването си в следствения арест в гр. Разград ищецът е бил посетен от св. Дакев на 29.01. 2020 г. и на 15.09. 2021 г. Бил е посетен в същия арест и от съпругата си св. Анг. Димова на 24.06. 2020 г.

По време на посещението на свид. Дакев в ареста в гр. Разград ищецът бил притеснен и говорел много за децата си, бил отслабнал много, споделял, че има опасност да сложи край на живота си, но не можело да се каже доколко го е мислил наистина. По принцип ищецът имал и други дела, но при това посещение на свидетеля той говорел за делото от Австрия.

От разпита на свидетелката Димова – фактическа съпруга на ищеца в период от няколко години и допреди 4-5 години се установи, че двамата с ищеца имат две деца. Едното в момента е на 8 години, а другото на 11 години.

Когато свидетелката посетила съпруга си в ареста в гр. Разград той не бил много добре, говорел, че не знае защо е в ареста, питал се кога ще излезе, кога 5 ще си види децата. По принцип винаги се интересувал от децата си.

Свидетелката не може да пресметне колко пъти е влизал Н. в затвора. За конкретното дело Н. й е казвал, че не е извършил кражба и така говорел и другият подсъдим Борис. По отношение на раздялата си с ищеца свидетелката не може да уточни кога точно се е случило, но е сигурно, че тя отдавна обмисляла да го напусне. Отлагала заради децата. Когато взела окончателно решение му го съобщила по телефона, а той тогава бил в затвора. Оттогава двамата говорят само за децата. Решението за раздялата дошло, защото Н. няколко пъти бил в затвора, имал и предишни присъди и всичко това вече дошло в повече на съпругата.

От представената разпечатка на ел.справка за съдимост на ищеца Н. С. е видно, че той е осъждан многократно, като престъпната му дейност е била на територията на различни области в страната. Присъдите започват от 1998 г. и съдържат описание на 16 на брой осъждания, като при третото осъждане наказанията вече са „Лишаване от свобода“ и са търпени ефективно.

В периода, в който е бил обвиняем по ДП № 26/ 2018 г. на ОСО – Разград, Н. С. е имал ефективна присъда от РС – Горна Оряховица, която е влязла в сила в края на месец септември 2019 г. – НОХД № 224/ 2018 г. – № 14 от справката. В края на 2021 г. ищецът е освободен условно предсрочно от изтърпяването на останалата част от наказанието – л. 29 от делото. След като е излязъл на свобода на 17.05. 2022 г. отново върши кражба и в края на 2022 г. му е наложено наказание от РС – Добрич от 2 години и половина „Лишаване от свобода“.