Решение № 86 от 14.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Плевен, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря Н. В. Д. в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от Г. К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600141 по описа за 2026 година С присъда № 120/26.ХІ.2025 г. постановена по НОХД № 2370/2024 г.

Плевенски районен съд е признал подсъдимата Р. Й. Т., за виновна в това че на *** г. в гр. П. пречела на орган на властта да изпълни задълженията във връзка с извършване на проверка на лек автомобил Хюндай Кона Електрик, с регистрационен номер ***, отказвайки многократно да посочи автомобила или да посочи местонахождението му, поради което и на основание чл. 270, ал. І от НК, съдът й наложил наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Недоволен от така постановената присъдата е останала въззивната жалбоподателка Р. Й. Т., която в законоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция, чрез своя процесуален представител. В жалбата се излагат доводи, че Т. е невинна, а присъдата неправилна и незаконосъобразна, тъй като съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства.

Освен това са посочени съображения, че няма убедителни доказателства, който да установят по категоричен е безспорен начин, вината на Т. в 1 извършването на престъплението, за което е предадена на съд.

Предвид на горе изложеното моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с която да я признае за невинна и оправдае по така повдигнатото обвинение.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание е изразил становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивната инстанция, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Тя е доказана по несъмнен и безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, показанията на свидетелите В. Е. Д., К. Г. В., М. П.

Г., В. А. М., А. В. П., Д. В., Б. И., М. Л., И. П., Й. П., частично от обясненията на подсъдимата, които съдът е кредитирал напълно с оглед тяхната непротиворечивост, последователна и логическа изложеност, кореспондирането им с останалите данни по делото.

Необоснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при aнализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи. При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме доказано авторство и съставомерност на деянието. Аргументирал се защо приема и кредитира показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание, както и дадените от въззивната жалбоподателка обяснения.

2

Съдът в рамките на своята компетентност е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Попълнил е доказателствената съвкупност с необходими за установяване на обективната истина доказателства и се е мотивирал дали и как фактите, включени в предмета на доказване, се установяват от доказателствата в тяхната съвкупност, поради което не са налице нарушения на основни принципи на наказателното производство относно начина на формиране на вътрешното убеждение /чл. 14 от НПК/ и разкриване на обективната истина /чл. 13 от НПК/.

В хода на съдебното производство не са били представени доказателства от страна на въззивната жалбоподателка, от които да бъде установено, че тя от обективна и субективна страна не е извършила деянието, за което е предадена на съд. В този смисъл оплакването на Т., че е невинна остава чисто декларативно, а и не намира опора в събраните по делото доказателства, поради което фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи наличието на авторство на деянието от страна на въззивния жалбоподател са правилни и законосъобразни.

При определяне на размера на наказанието, което е наложил съдът са били взети в предвид много ниска степен на обществена опасност на подсъдимата, нейните добри характеристични данни, чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение и добрите характеристични данни.

Предложените от участващия в първоинстанционното дело прокурор вид и размер на санкцията не обвързват съдебния състав. Наказанието се определя от съда, който разглежда делото, защото пред него са поставени за решаване въпросите по чл. 301 от НПК – има ли осъществено престъпление, виновно ли е извършено от подсъдимия, той подлежи ли на наказване, какво наказание да му се определи и т.н. Санкцията следва да бъде справедлива, когато е отмерена законосъобразно и съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, на подбудите за извършване на престъплението и на всички разкрити по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не е длъжен да се съобрази нито със становището на представителя на обвинителната власт, нито на частното обвинение (ако има такова), нито с мнението на защитата и на подсъдимия. Не съществуват други законови изисквания, които да ограничат съдебната преценка за определяне на наказанието в предели, посочени от процесуалните страни.

3

Наложеното наказание глоба в максимален размер на 2000 /две хиляди/ лева неправилно е отмерено от страна на съда. Налице са други обстоятелства, които да налагат неговото намаляване, които са били известни на съда и е следвало да бъдат взети в предвид при определяне на размера на глобата а именно, добрите характеристични данни, с ниската степен на обществена опасност, чистото съдебно минало на жалбоподателката, доброто процесуално поведение и отлични характеристични данни поради което въззивната инстанция счита размера на санкцията за несправедливо отсъдена. Предвид на горе изложеното настоящата инстанция счита, че наказанието глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева се явява несъразмерно тежко за подсъдимата. Съдът счита, че при максималният размер на глобата определен от първоинстанционният съд, в настоящия случай биха породили негативни последици върху подсъдимата. Наказание глоба в размер в размер на 500 /петстотин/ лева би постигнало в максимална степен целите на личната и генералната превенция.

На основание на чл. 340, ал. ІV от НПК препис от решението следва да бъде изпратено от въззивния съд на прокурора.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда № 120/26.ХІ.2025 г. постановена по НОХД № 2370/2024 г., с която Плевенски районен съд е наложил на подсъдимата Р. Й. Т. наказание глоба в размер на 1022,58 евро /2000 лева/, като намалява същото на 255,45 евро /500 лева/.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5