Решение № 891 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20231000501655 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 и глава двадесет и първа от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от взискателя – М. Д. Д., чрез адв. К. срещу решение № 1486 от 23.03.2023г., по ч.гр.д. № 3054/2023г., по описа на СГС, гр.о., I-Е въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата й, срещу постановление за разпределение от 05.10.2022г., по изпълнително дело № 20218380408948 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС.

Частният жалподател/взискателят - М. Д. Д. счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че обжалваното разпределение е неправилно, поради участието на неправилно присъединените взискатели - Г. И. и „Банка ДСК“ ЕАД.

Според въззивника, съществувала неяснота относно сумите по изпълнителните титули на тези двама взискатели, с които участват в разпределението, както и по кои изпълнителни дела са наложени възбраните и какъв е актуалният размер на задълженията на длъжника по изпълнението – С. С., към тях. В жалбата има доказателствено искане за изискване на изп. дело № 3863/2017г. и изп. дело № 986/2022г. по описа на ЧСИ М. Б., поради необходимостта от установяване на актуалният размер на вземанията на присъединените по право кредитори, както и за установяване на основанията за прекратяване на производствата по тези дела. Моли САС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да извърши ново разпределение. Не претендира разноски за това производство.

Препис от въззивната жалба е връчен на взискателя - Г. И. И., който не е подал писмен отговор.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, който е подал писмен отговор, чрез юр. П.. Счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 459 ГПК, банката е присъединен по право взискател с вписана възбрана. На следващо място твърди, че възбраната е вписана на 12.09.2018г. и са проведени няколко публични продани, които прекъсвали давността и изпълнителното производство не е перемирано. Не претендира разноски за производството пред САС.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу решение на градския съд, което подлежи на въззивно обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна, следното:

СГС правилно е установил фактическата обстановка и страните не спорят, че производството по индивидуално принудително изпълнение било образувано по молба на взискателя – М. Д., събиране на вземане по изпълнителен лист от 13.08.2020 г. срещу длъжника по изпълнението - С. С. С.. Взискателят е насочил изпълнението върху недвижим имот с идентификатор ***, собственост на длъжника.

При извършена справка от ЧСИ М. Б. се установило, че върху 3/8 ид.ч. от недвижимия имот са наложени следните възбрани: 1. на 07.02.2017 г. от взискателя Г. И. по изп.д. № 20178410400595 за обезпечаване вземанията към С. С. по изпълнителен лист от 16.01.2017 г.; 2. на 18.09.2017 г. – от взискателя М. Д. по изп.д. № 20178380403863 за събиране на вземания към С. С. по изпълнителен лист от 27.12.2016 г. и 3. на 12.09.2018 г. от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД по изп.д. № 20188480400638 за събиране на вземания към С. С. по изпълнителен лист от 29.06.2018 г. При проведена публична продан за купувач е обявен „Ер строй ремонти“ ЕООД за сумата от 126 000 лева и с постановление от 07.07.2022 г. продадените 3/8 ид.ч. от имот с идентификатор *** са възложени на дружеството купувач. Преди извършване на разпределението на получената от проданта сума съдебният изпълнител е събрал данни за дължими за имота данъци и такси, за заличени възбрани и е установил актуалния размер на задълженията на С. С. към Г. И. - 24 898.25 лева, „Банка ДСК“ ЕАД – 116 570.34 лева и към М. Д. - 13 258.82 лева.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, следното:

За да отхвърли жалбата на взискателя М. Д., СГС е изложил решаващи мотиви, че по делото е безспорно установен актуалният размер на задълженията на длъжника по изпълнението към взискателите – Г. И. и „Банка ДСК“ ЕАД, които са присъединени по право взискатели.

Приел, че в производство по обжалване на разпределението, съдът не се произнасял инцидентно за перемпция на вземането, за събиране на което е била вписана възбрана, тъй като не се разрешават материално правни спорове, включително относно изтекла погасителна давност.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 1, изр. второ ГПК, припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели, ако обезпечението бъде отменено.

Законосъобразни и правилни са изводите на СГС, че възраженията на взискателя относно съществуването на вземането на друг кредитор, включително поради изтекла давност, може да бъде установена единствено по реда на исково производство по чл. 464 ГПК. Релевантен за размера на конкретното вземане на взискателя в изпълнителния процес е вземането установено със сила на пресъдено нещо и възпроизведен в изпълнителния лист. Съдебният изпълнител е обвързан от размера на вземането посочен в изпълнителния лист и не може да извършва преценка дали съществува или е погасено правото на принудително изпълнение на всеки един от взискателите по отношение на длъжника по изпълнението.

По същите съображения са неоснователни и твърденията на частния въззивник, че не са актуални размерът на вземането на присъединените кредитори - Г. И. и „Банка ДСК“ ЕАД.

Насрещните страни не претендират разноски за това производство и такива не следва да им бъдат присъждани.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди с препращане в останалата част към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.

На основание, чл. 463, ал. 2, изр. последно от ГПК, решението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1486 от 23.03.2023г., по ч.гр.д. № 3054/2023г., по описа на СГС, гр.о., I-Е въззивен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3