Решение № 119 от 07.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Любомир Ц. Русев като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600053 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България, подадено от заместника на и.ф. Главен прокурор М. Л. за възобновяване на н.о.х.д. № 257/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков и за отмяна на постановеното от него определение № 74 от 18.09.2025 г., с което е одобрено споразумението за решаване на делото спрямо осъдения Г. И. Д., както и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Самоков.

С определение № 74 от 18.09.2025 г. Районен съд - Самоков е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура – Самоков и защитника на подсъдимия. С одобреното споразумение подсъдимият Г. Д. се е признал за виновен за извършено на 12.07.2024 г. на пътя Самоков – Маджаре – Говедарци – Мальовица престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 343 г и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия Д. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца.

1

Определението е влязло в сила на 18.09.2025 г. и не подлежи на въззивен и касационен контрол.

В искането се твърди, че определението, с което е одобрено споразумението, е постановено при съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият не е бил реабилитиран по отношение на предишно осъждане на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер – това по н.о.х.д. № 98/2021 г. по описа на РС - Самоков. С одобряване на споразумение по делото, в сила от 27.04.2021 г. Д. е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, и са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Твърди се, че предвид предходните осъждания на Д. и доколкото реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано /като той е бил реабилитиран на 10.11.2015 г., на основание чл. 88а, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК за осъждането по н.о.х.д. № 143/2012 г. на РС - Самоков; и на 27.12.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за осъждането по н.о.х.д. № 260/2016 г. по описа на РС - Самоков/.

Излагат се съображения, че съдът е допуснал нарушение на закона, защото е одобрил сключеното между прокуратурата и защитника на подсъдимия споразумение, с което e приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение определеното в него наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, без да са налице предпоставките за това.

Сочи се, че допуснатото нарушение на материалния закон не е било констатирано от първоинстанционния съд, въпреки задължението за проверка на законосъобразността на постигнатото споразумение, както и че вместо да предложи на страните промени в споразумението съдът го е одобрил, въпреки противоречието му със закона, с което е нарушил и процесуалните правила.

Застъпва се становище, че допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.

В съдебно заседание пред Апелативен съд – София осъденият Г. Д. и защитникът му адв. С. К. заемат становище за неоснователност на искането за възобновяване. Излагат се съображения за това, че съдът се е съобразил с функциите на споразумението, което облекчава наказателното производство и поради това е наложил по-леко наказание и е приложил разпоредбата на чл.

66, ал. 1 от НК.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – София заема становище за основателност на искането за възобновяване, по изложените в него съображения.

2

Софийски апелативен съд счете, че искането за възобновяване е направено от оправомощено за това лице и в сроковете по чл. 421 от НПК.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно.

Производството по н.о.х.д. № 257/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков е приключило с определение № 74 от 18.09.2025 г., с което е одобрено споразумението за решаване на делото спрямо Г. И. Д.. Със споразумението Д. се е признал за виновен, респ. е бил признат за виновен в това, че на 12.07.2024 г. около 17:13 часа на път III-6206 Самоков – Маджаре – Говедарци – Мальовица, с посока на движение от с. Бели Искър към гр.

Самоков, на кръстовището с ул. „Вардар“ е управлявал МПС – лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно с 3.38 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNA 0161, калиброван за техническа годност до края на месец август 2024 г., след като е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, с одобрено споразумение № 28 от 27.04.2021 г. и влязло в законна сила определение на същата дата по н.о.х.д. № 98/2021 г. по описа на РС – Самоков – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за което е бил осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години, и глоба в размер на 250 лв.

На основание чл. 343г от НК на Д. е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е било приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 12.07.2024 г.

Д. е бил осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС Самоков паричната равностойност на управлявания от него лек автомобил 2400 лева. В тежест на осъдения са били възложени осъществените по делото разноски в размер на 111.96 лв. и е постановено вещественото доказателство лек автомобил да бъде върнат на собственика му Д. Л. Д..

Определението, с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 18.09.2025 г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.

Видно от приложената по първоинстанционното дело справка за съдимост, преди настоящия случай Г. Д. е бил осъждан, както следва: с определение по н.о.х.д. № 143/2012 г. по описа на РС - Самоков от 26.04.2012 г., в сила от същата дата е било одобрено споразумение за решаване на делото и Д. е признат за виновен в това, че на 11.03.2012 г. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, и е осъден на пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лица, за срок от една година и шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен 3 служител за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година и шест месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като наказанието пробация е изтърпяно на 09.11.2013 г., а наказанието лишаване от правоуправление е изтърпяно на 26.11.2012 г.; с присъда от 08.12.2016 г. по н.о.х.д. № 260/2016 г. по описа на РС Самоков, в сила на 26.12.2016 г., за извършено на 14.02.2016 г. престъпление по чл. 339, ал.1 от НК Д. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години – реабилитиран по право на основание чл. 86 от НК към 27.12.2019 г.; с определение по н.о.х.д. № 98/2021 г. по описа на РС - Самоков от 27.04.2021 г., в сила от същата дата е било одобрено споразумение за решаване на делото и Д. е признат за виновен в това, че на 30.04.2020 г. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 343г от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като наказанието лишаване от правоуправление е изтърпяно на 30.04.2021 г.

Предвид предходните осъждания на Д. и доколкото реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано /като той е бил реабилитиран на 27.12.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за осъждането по н.о.х.д. № 260/2016 г. по описа на РС - Самоков/, за осъждането по н.о.х.д. № 98/2021 г. по описа на РС – Самоков не е настъпила реабилитация по чл. 86 от НК и по чл. 88а от НК, а реабилитация по чл. 87 от НК не е била поискана, и съдът неправилно е одобрил предложеното споразумение, в частта за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца, определено по н.о.х.д. № 257/2025 г. по описа на РС - Самоков.

Допуснатото нарушение на материалния закон при приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК не е било констатирано от първоинстанционния съд, въпреки задължението за проверка на законосъобразността на постигнатото споразумение, и вместо да предложи на страните промени в споразумението съдът го е одобрил, въпреки противоречието му със закона.

Допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.

Воден от изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Апелативен съд – София

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определение № 74 от 18.09.2025 г., с което е одобрено споразумението за решаване на н.о.х.д. № 257/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Самоков.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5