Решение № 302 от 28.08.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. гр.Н., 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Сл.П. при участието на секретаря М.Д.Ш. като разгледа докладваното от П.Сл.П. Гражданско дело № 20232150100723 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите и по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът Н. Г. Б. с ЕГН ********** твърди в исковата молба, че на 17.07.2020г. е настъпило ПТП, при което неговата майка Е.Б. Б.а е пострадала, като докато е пресичала улица в град Н. и се е движела по платно за движение на МПС, е била блъсната от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с регистрационен номер ******, управляван от А. Е. Й., който е предприел маневра на заден ход, при което движение е блъснал пострадалата Б.а, на която е причинена средна телесна повреда. Същата е била настанена в УМБАЛ Бургас, била е проведена оперативна интервенция при обща анестезия, поставена е била остеосинтетична планка, с два скрепещи елемента, за скрепване на счупена раменна кост, за които медицински планки е било необходимо да се заплати в полза на болничното заведение сумата в размер на 9 520 лева и по издадена фактура от 21.07.2020г. Сумата е била заплатена от ищеца Н. Г. Б. – син на пострадалата Е. Б.а, като е предал въпросната сума по указаната му банкова сметка, а плащането е станало с лични негови средства. Водачът А. Й. е бил признат за виновен за настъпването на ПТП и за причинената от него средна телесна повреда на пострадалата Е. Б.а и е бил наказан с присъда от 21.04.2021г., постановена от Н.ския районен съд. Твърди се също, че управляваното от А. Й. МПС е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие от 23.12.2019г. до 22.12.2020г. със застрахователна компания - ответникът „Л.И.“, ЕИК 1

*********, със седалище и адрес на управление: град София, булевард С.ш. № ***. Посочва също, че на 21.07.2021г. пострадалата Е. Б.а е починала, а на 06.04.2022г. ищецът е подал до застрахователя искане за изплащане на дължимото обезщетение за платената от него парична сума в размер на 9 520 лева. Застрахователят не е извършил плащане, по който начин да възстанови платената сума в 3-месечен срок от отправяне на искането, с което ищецът обосновава правен интерес и иска застрахователят да бъде осъден да му заплати сумата ведно със законната лихва. С допълнителна молба, подадена в изпълнение указанията на съда, ищецът уточнява, че претендира мораторна лихва в размер на 957 лева, върху главницата от 9 520 лева, начислена за периода от 07.08.2022г. до датата на предявяване на иска.

В отговора на исковата молба, подадена от ответника – застрахователна компания „Л.И.“ АД, се изразява становище за неоснователност на иска. Въвежда основния довод, че пострадалата Е. Б.а не е предявила претенция съм застрахователя за въпросната сума, а ищецът няма качество на пострадал. Твърди също, че сумата е начислена по фактурата като задължение именно на пострадалата Е. Б.а. Въвежда също, че за ищеца Н. Б. не съществуват данни той да е приел наследството, оставено от Е. Б.а, а като е извършил плащане следва да се счита, че е изпълнил своя нравствен дълг. С това обяснява довода си, че не е започнала процедура по реда на чл.380, във връзка с чл.498 от Кодекса за застраховането, изискваща преди смъртта на пострадалото лице то да е предявило претенции за изплащане на обезщетение. Освен това оспорва твърденията в исковата молба, че сумата е заплатена по банков път, доколкото именно от ищеца се представят доказателства, че въпросната сума е била заплатена в брой, а не по банков път, съответно не се установява банков превод в полза на УМБАЛ Бургас. Въпреки това признава, че е извършено плащане на въпросната сума от страна на ищеца, но за него възниква вземане на основание чл.55 и сл. от ЗЗД срещу болничното заведение. С това обосновава извода, че ищецът не е претендирал имуществени вреди, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат.

Ищецът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен адвокат, който отбелязва, че ищецът няма качество на пострадал от настъпило ПТП, а е увреден за процесната сума, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди. Заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен, както е че от събраните по делото доказателства, включително и от ангажираните от ответната страна такива, не се доказа съпричиняване от страна на майката на ищеца за настъпването на ПТП, което да бъде основание за намаляване размер на обезщетението. Поддържа, че виновният за ПТП водач на МПС е имал обективната възможност да възприеме своевременно наличието на пешеходец на платното за движение, а оттам и възможността да спре движението на автомобила, по който начин да предотврати настъпването на вредоносния резултат.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от процесуален представител, който поддържа направеното в отговора на исковата молба оспорване на исковете по основание и размер, както и изложените в него доводи. Поддържа и 2 възражението за съпричиняване с твърдението, че от страна на Е. Б.а е нарушен чл.113 от ЗДвП, доколкото същата не е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, а и по начина, по който се е движила, тя е удължила престоя си на платното за движение, и което възражение намира за доказано от доказателствата по делото, сочещи, че при правилно пресичане не би възникнало ПТП наред с възражението за съпричиняване. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 17.07.2020г. свид. А. Е. Й. се е намирал в град Н. по повод сватбата на брат си.

След 08:00 часа е излязъл от хотела, в който е бил настанен, и е потеглил с управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ ******, собственост на Д.Т.

Д.. За лекия автомобил е бил налице валидно сключен и действащ застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователя ЗК „Л.И.“ АД, обективиран в застрахователна полица № BG/22/119003509912 от 23.12.2019г., със срок на валидност от 23.12.2019г. до 22.12.2020г. В покритите застрахователни рискове са включени смърт, трайна и временна загуба на работоспособност. В автомобила на предната дясна седалка е била неговата майка. Свид. Й. е спрял с автомобила си на улица Г.Д. в град Н. за да купуват закуски. Тъй като улицата, в която е влязъл и е спрял, е без изход, за да излезе се е наложило да се придвижи обратно по същия път на заден ход, включително и поради обстоятелството, че поради паркираните от едната страна на улицата автомобили и липса на свободно място е бил силно затруднен да извърши маневра за да обърне посоката на движение на автомобила. След като отново той и неговата майка са се качили в автомобила, свид. Й. е започнал да управлява автомобила на заден ход с включени аварийни светлини.

Следял е за движението на автомобила и за наличие на препятствие по пътното платно като за целта е ползвал както страничните огледала, така и огледалото за задно виждане. Тъй като обаче на тротоара е имало подпрян велосипед, за да не удари автомобила в него, докато се е движел на заден ход, свид. Й. е бил фокусиран основно в този велосипед, покрай който е трябвало да премине, поради което основно е ползвал едното от страничните огледала.

Затова и не е видял движещата се по пътното платно зад автомобила Е. Б.а. Усетил е удар в задната част на автомобила, след което е спрял. Едва когато излязъл от автомобила, видял, че на пътното платно зад автомобила има паднала по гръб, но и на лявата си страна, възрастна жена, а именно Е. Б.а на 85 г.

В заключението на съдебната авто техническа експертиза на вещото лице д-р инж.

Г. Д. Т. е посочено, че улицата е широка 5,60 метра и е без изход; в лявата страна (посока юг – север) има очертани паркинг места с ширина 2,30 метра. От двете страни пътното платно граници с тротоар с широчина 2 метра. Водачът свид. Й. е навлязъл в улицата в посока юг – север и е спрял в най-вътрешния (северния) край на улицата без изход. Когато свид. Й. е започнал движение на управлявания от него автомобил на заден ход (посока север – юг), Е.

Б. Б.а се е движела от магазина за хранителни стоки към дома си (посока изток – югозапад), 3 и докато е преминавала през пътното платно на същата улица, пред дом № 3 и пред заведение „Релакс“ на улица Г.Д., е била ударена от автомобила, управляван от свид. Й.. На самата улица няма разчертани пешеходни пътеки. Пешеходна пътека има единствено на улица Кирил и Методий, с която улица Г.Д. граничи. За да предприеме пресичане на пътното платно пешеходката не е възприела автомобил като заплаха. Ако Е. Б.а е имала пряк визуален контакт с идващия автомобил, би имала възможност да предприеме някакви действия. В случая автомобилът й идва отзад като я изненадва и я блъска. По този начин тя не е имала възможност да избегне процесното ПТП. От техническа гледна точка пешеходката Е. Б. Б.а е можела да види лекия автомобил на мястото, където той е бил паркиран и от мястото, от което тя трябвало да пресече. Тя не е възприела опасността от лекия автомобил, тъй като той не е бил в движение и тя предприема маневра пресичане на улица Г.Д. по посока от хранителния магазин към дома си, тогава автомобилът вече й се пада зад гърба.

От допълнителното заключение на авто-техническата експертиза, изготвено от вещото лице М. Янев се установява, че дължината на улица Г.Д., в участъка между улиците Кирил и Методий и Хан Крум, е около 65 метра, и че Е. Б.а е навлязла на платното за движение на улица Г.Д. в 09:00:16 часа като се е движела със скорост 0,44 м/с, а ударът с лекия автомобил, който се е движел със скорост 11 км/ч или 3 м/с, е настъпил в 09:00:30 часа.

За тези 14 секунди (от навлизане на платното за движение до мястото на удара) Е. Б.а е изминала разстояние от 6,16 метра. Разстоянието от задната част на автомобила преди започване на маневра движение на заден ход до мястото на удара е 38 метра. Разстоянието, което би изминал автомобилът за времето, за което пострадалата е изминала разстоянието от мястото на навлизане на платното за движение до мястото на удара, е 42 метра.

Разстоянието от 42 метра е по-голямо от 38 метра, от което следва, че от момента на предприемането на маневрата „движение на заден ход“ до момента на достигане на мястото на удара автомобилът се е движел по-малко от 14 секунди. Въз основа на изчисленията, моментът, в който пострадалата пешеходка е навлязла на платното за движение на улица Г.Д., автомобилът „Фолксваген Пасат“ е бил спрян. В момента, в който пострадалата Б.а е навлязла на платното за движение, задната част на автомобила се е намирала на около 32 метра от мястото, на което пострадалата е навлязла на платното за движение и на около 38 метра от мястото на удара. В момента, в който водачът на автомобила А. Е. Й. е предприел маневрата „движение на заден ход“, пострадалата пешеходка вече се е движила по платното за движение на улицата и се е намирала на около 37 метра зад автомобила. Водачът е имал техническа възможност да забележи пострадалата в момента на потегляне както на вътрешното огледало за задно виждане, така и на лявото странично огледало на автомобила.

Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген Пасат с рег.№ ****** при движение със скорост 11 км/ч е била 4,1 метра и се е изминавала за 1,6 сек. В случая опасната зона за спиране на автомобила не е от съществено значение поради това, че пешеходката не се е появила внезапно на платното за движение, а се е движела по него още преди водачът на автомобила за предприеме маневрата „движение на заден ход“. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да забележи пешеходката, която се е движела зад автомобила и 4 да предприеме своевременно действия за спиране на автомобила. След като пострадалата е навлязла на платното за движение, същата се е движела в посоката, в която се е движил и автомобилът. Пешеходката е имала техническа възможност да забележи автомобила при условие, че се е обърнала назад в подходящия момент, но за жена на 85 години и с влошено здравословно състояние обръщането и поглеждането назад би било осъществено трудно. От това следва, че е съществувала субективна пречка пострадалата да забележи движещия се зад нея лек автомобил. Скоростта на движение на автомобила в момента на удара е била малка, такава, че тялото на пострадалата е било избутано и съборена на асфалтовото покритие. Ударът на пострадалата в задната част на автомобила е станал в процес на спиране на автомобила, при който скоростта на автомобила е намалявала от 3 м/сек до нула, като в случая скоростта на движение на автомобила в момента на удара е около 3 км/ч или 0,83 м./сек. При такава скорост в процес на спиране автомобилът е в състояние да спре за около 5-10 сантиметра. Ударът е бил слаб, граничещ с избутване. От гледна точка на механизма на произшествието, първото съприкосновение на тялото на пострадалата е станало в задната лява страна, при което лявата страна се избутва напред, тялото се завърта надясно и пада на лявата си страна.