Определение № 536 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002902339 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Го Грил“ ООД против решение № 634/05.03.2025г. по т.д.№ 501/2024г. на Апелативен съд – Варна, в частта му с която е отменено решение № 248/18.04.2021 г. по т.д.№ 98/2021г. на Шуменски окръжен съд, като са отхвърлени предявените от касатора против „Аврора 11“ЕООД обективно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за сума над размера от 10 604,44 лева и до присъдената от първоинстанционния съд сума от 18 604,44 лева - незаплатена цена на доставени от ищеца на ответника стоки, съгласно фактури, индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение и 2/ с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за дължима неустойка за забава в издължаване на главниците по първия иск, в размер на 40 386,59 лева.

Касаторът оспорва допустимостта / насетне – в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК – нищожността / на въззивното решение, поради вътрешно противоречие в постановения диспозитив, поради което не става ясен обекта на отхвърлителното му решение. Оспорва правилността му, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, досежно извода, че договорената между страните по спора неустойка в чл. 3, ал. 7 / наименована „наказателна лихва„ /, в размер на 0,3 % върху размера на неиздълженото в срок за всеки ден забава, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Страната намира, че съдът не е съобразил всички присъщи функции на неустойката - обезщетителна, обезпечителна, но и санкционна, като мотивите му се изчерпват с несъстоятелното съпоставяне на размера й с размера на очакваните от неизпълнението вреди, сведени до размера на законната лихва върху дължимите главници. Касаторът намира, че мотивирането на въззивния съд е в разрив със задължителните указания в ТР 1

№ 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС и формирана практика на касационна инстанция, според която, преценката за действителността на неустоечна клауза се извършва към момента на сключване на договора, съобразно договореното, ирелевантна на което е продължителността на забавата на длъжника / в хипотезата на неустойка за забава /, като размерът й не може да бъде сведен до точния размер на вредите от неизпълнението, тъй като това би обезсмислило санкционната й функция.

Страната сочи, че въззивният съд не е мотивирал решаващия си извод за нищожност на неустойката с всички възможни, преценими вкл. съобразно преждеупоменатото ТР, критерии, макар формално да е изброил такива. Като такива касаторът намира, че е следвало да се отчетат: липсата на друго обезпечение за вземанията на ищеца; продължителното неизпълнение на различни по съдържание договорни задължения – за продажна цена на стоки и консумативи, франчайз такси и пр.; спецификата на договора – не обикновена покупко-продажба, а франчайз, при който ответникът е получил правото да ползва обекта, обвързано в пакет с други права – върху индустриална и интелектуална собственост, въз основа на направени от франчайзодателя огромни инвестиции – във финансов и човешки ресурс, време и репутация да налага на пазара развит бизнес модел за снабдяване, организация, пласмент, ноу-хау и пр.. Съответно, задължението на ответника в случая, в обезщетяване неизпълнението на което се претендира неустойката, не се свежда до задължение за заплащане на продажната цена на доставени му стоки и консумативи и франчайз възнаграждение, а до неизпълнение на задължението „за поддържане на работещ бизнес модел„ / чл. 3, ал. 5 от договора /. Неизпълнението на ответника води до значително по-големи вреди от размера на пропуснатите лихви за забава върху паричните вземания, доколкото ищецът осигурява функционирането на бизнес-модела / за което, впрочем, е договорено дължимото от франчайзополучателя – ответник месечно възнаграждение от 4 % от брутните приходи на обекта, съгласно чл.

3, ал. 5 от договора /.

Касаторът се позовава и на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, свързани с непълния доклад на първоинстанционния съд, с което била накърнена защитата му. Това нарушение – в частност неразпределена доказателствена тежест относно установяване действителността на неустоечната клауза, както и за обстоятелства по иска, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД - не е преодоляно от въззивния съд, с даване на надлежни указания. Според касатора, въззивният съд е дължал нов доклад по делото, с даване указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия в защита на тезите си. Навежда и доводи против мотива на съда, евентуален спрямо решаващия му - за нищожност на неустоечната клауза, че ако би била дължима неустойка е недопустимо присъждането на законна лихва върху същата, за периода от предявяването на исковата молба и до изплащането й.

Ответната страна – „Аврора 11“ЕООД - не е депозирала отговор.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да 2 обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При проверка на касационната жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, предвид търговския характер на делото, настоящият състав установи частичната й недопустимост - с предмет въззивното решение, постановено по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответника да плати цената на доставени му стоки, съгласно фактури, индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционното решение. Цената на този иск / ако би бил приет като един, на основание сключения между страните договор за франчайзинг № 16017/01.05.2016г., в качеството на договор с продължително изпълнение, а на още по-голямо основание - ако се приеме, че вземането по всяка отделна фактура обуславя самостоятелен иск / е в размер на 18 523,19 лева – под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост по търговски дела. Следвателно, в тази й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, по иска с правно основание чл. 92 , ал. 1 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното:

По силата на сключения между страните договор за франчайзинг № 16017/01.05.2016г. ищецът „Го Грил„ ООД / франчайзодател / отдава на ответника „Аврора 11“ ООД / франчайзополучател / правото и му възлага задължението да осъществява продажби, в павилион скара - бира с търговската марка/име „Go Grill“, за нов 7-годишен период, в съответствие с наложения в търговската практика на франчайзодателя бизнес модел и съобразно детайлно уговорени в договора условия на ползването. Съгласно чл. 1, ал. 5 от договора, франчайзополучателят може да се ползва от правата по настоящия договор единствено за продукти, закупени от франчайзодателя или от посочени от него търговци, подробно описани в анекс към договора. За поддържането на работещ бизнес модел франчайзополучателят заплаща на франчайзодателя ежемесечно възнаграждение от 4 % от брутните приходи на обекта / чл. 3, ал. 5 /, което се превежда по разплащателната сметка на франчайзодателя. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за пакета права върху обекти на интелектуална и индустриална собственост, за функционирането на бизнес модела, страните имат сключен отделен договор, за предоставяне на лиценз в полза на франчайзополучателя, сключен на 21.09.2012 г., по който е платено отделно възнаграждение от ответника. За всички просрочени задължения франчайзополучателят дължи наказателна лихва от 0,3 % от първоначалната сума, за всеки ден забава, до пълното погасяване, като изплащането на наказателни лихви е с приоритет пред всички останали задължения / чл. 3, ал. 7, чл. 13 /. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, франчайзополучателят разполага с депозитна сметка у франчайзодателя, в размер на 14 000 лева. Депозитът служи като гаранция и източник за погасяване на необслужвани задължения на франчайзополучателя, изброени в чл. 3, ал. 3 от договора, между които и задълженията от вида на процесните, вкл. за франчайз възнаграждение / чл. 3, ал. 5 / и наказателни лихви върху просрочени задължения / чл. 3, ал. 7 /. От депозитната сума се приспада и 3 размера на годишната амортизация на предоставеното съоръжение / чл. 4 / .

С нотариална покана, връчена на ответника на 07.05.2020г., ищецът е прекратил договора, на основание чл. 25, ал. 3 и ал. 4 от същия: поради неизпълнение задължения на ответника по чл. 13 вр. с чл. 3, ал. 4 и ал. 5 – заплащане цената на доставени от ищеца стоки и консумативи и на дължими франчайз възнаграждения, ведно с начислените наказателни лихви за забава в издължаването им.

Фактурите, неизплатени суми по които твърди ищецът, са за доставени от него на ответника хранителни стоки, консумативи, както и за дължимо франчайз възнаграждение, съгласно чл. 3, ал. 5 от договора. Размерът на неиздължените суми, съгласно основанията в посочените фактури, е установен със заключение на СИЕ, както и размера на дължимата неустойка по чл. 3, ал. 7 от договора, съобразно периодите на забава, от който размер ищецът предварително / при формиране цената на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД / е приспаднал, в съответствие с чл. 3, ал. 7 вр. с чл.3.2 и чл.3.5 от договора, остатък от заплатения, съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от договора, депозит в размер на 8 000 лева.

С отговора на исковата молба, наред с други възражения / за предходно на предприетото от ищеца разваляне на договора от негова страна, поради виновно неизпълнение задължението на ищеца за доставяне на качествена и годна стока, за функционирането на обекта и за изтегляне на нереализираната такава /, ответникът е противопоставил и възражение за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречието й с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Твърди и постигнато с ищеца споразумение, че последният ще доставя стока на обекта само след извършено авансово плащане от страна на ответника, т.е. че доставките, съгласно предявените фактури, са и в разрив с постигнатото споразумение.

Първоинстанционният съд е уважил исковете, като е счел за недоказани възраженията на ответника, вкл. е споделил нищожност на клаузата за неустойка. Съпоставяйки размера на законната лихва за забава върху просрочените задължения, който надхвърля 9 пъти размера на претендираната неустойка и акцентирайки на санкционната функция на същата и на спецификата на възникналите от правоотношението права и задължения на ответника, отчитайки обезпеченост с неустоечната клауза на изпълнението на различни по съдържание задължения на франчайзополучателя, продължителността на срока на неизпълнението, респ. обусловеността на големия размер на неустойката единствено от бездействието на длъжника, съдът е приел, че същата не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не е недействителна, като противоречаща на добрите нрави.

Въззивният съд е променил правния резултат, като е отхвърлил иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, споделяйки нищожност на неустоечната клауза на чл. 3, ал. 7 от договора, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. За да обоснове този си извод, съдът е изброил за приложими в случая критерии, съгласно ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС: естеството и вида на 4 неустойката - парична, мораторна; вида на обезпеченото задължение – парично; съотношението между размера на неустойката и размера на очакваните вреди. Съдът приема, че размера на очакваните вреди не би бил съществено различен от размера на законната лихва върху паричната стойност на дълга и доколкото размера на неустойката е 9,26 пъти по-висок от размера на законната лихва, в качеството й на предвидима вреда, то договорената неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно обогатяване на ищеца.