Решение № 612 от 26.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Сливен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. И. като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230100179 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от искова молба от Я. А.

М. с ЕГН ********** от гр.Ямбол, с която е предявен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД срещу И. Й. К. с ЕГН **********.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща задължение по договор за заем от 19.05.2022 г. , сключен с К.

И. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Първоначално производството е образувано срещу ответниците И. Й.

К. с ЕГН **********, Е. П. Д. с ЕГН **********, Л. П. Л. с ЕГН **********, П. И. Т. с ЕГН ********** и В. И. Д. с ЕГН ********** пред Районен съд Ямбол.

По искане на ответниците делото е изпратено неправилно от Районен съд - Ямбол до Софийски районен съд.

След отстраняване на нередовности по исковата молба производството по делото с определение № 28396/02.07.2025 г. по гр. Дело № 32502/2023 г по описа на СРС делото е прекратено спрямо „останалите / „евентуални“ / ответници“ - Е. П. Д. с ЕГН **********, Л. П. Л. с ЕГН **********, П. И. Т. с ЕГН ********** и В. И. Д. с ЕГН **********, като делото се води само срещу 1

И. Й. К. с ЕГН **********.

С Определение № 39722/25.09.2025 г. по гр. Дело № 32502/2023 г по описа на СРС, делото е изпратено след възражение за местна подсъдност, от страна на ответника, на Районен съд - Сливен. Въз основа на това е образувано настоящото производство.

Ищецът твърди в подадената искова молба, че на 19.05.2022 г. между него в качеството му на заемодател и К. И. Д., в качеството на заемател, е сключен Договор за заем, по силата на който ищеца е предал на К. Д. сумата от 5 000 лева, която заемателя се е задължил да ползва и да върне в срок до 19.11.2022 г.

Заемателят е получил заемната сума на ръка и е положил собственоръчен подпис върху разписка удостоверяваща получаването й.

Ищецът твърди, че заемателят е търсен многократно, но с него не е осъществен контакт, като се е установило, че последния е починал три дни преди настъпване на крайния срок за погасяване на задължението.

След неговата смърт и въз основа е инициирано производство пред Районен съд - Котел ЧГД 106/2024, с което ответницата И. Й. К. е приела наследството на починалия К. И. Д..

Ответницата е подала в срок писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че в искова молба по гр. Дело № 1178/2024 на Районен съд - Сливен бащата на ищеца, твърди, че процесната сума е капаро по сделка с недвижим имот. Оспорва всички изложени твърдения. Посочва, че с пълномощно починалият Д. от 30.03.2022 е упълномощил ищеца М. за разпореждане на недвижими имоти в село Жеравна. Въз основа на пълномощното са сключени следните сделки:

На 29.07.2022г съгласно нотариален акт № 87, том втори, рег.№ 1285 , на нотариус К.П. с рег.№ 667 на НК вписан в СВ с вх.№ 641/01.08.2022г. ищецът като пълномощник на наследодателят на ответника е дарил 1/50 ид.части от 5 ПИ - земеделски земи.

На 29.07.2022г съгласно нотариален акт № 88, том втори, рег.№ 1286 , вписан в СВ с вх.№ 642/01.08.2022г. на нотариус К.П. с рег.№ 667 на НК ищецът като пълномощник на наследодателят на ответника е продал на себе си като останалата ид.ч. 9/50 ид.части от 5 ПИ - земеделски земи. - за сумата 2 от 9500лв.

На 29.07.2022г ищецът като пълномощник на наследодателят на ответника е сключил договор за наем със себе си, за 6 имота - земеделски земи,вписан в СВ гр.Котел - акт 84том втори.

В тази връзка, ответника в производство оспорва както съдържанието и подписа на разписката подписана от К. И. Д., като твърди че подписът не е положен от него. Моли ищеца да представи разписката в оригинал и да заяви дали ще се ползва от нея. В случай, че ще се възползва ответника моли да се назначи експертиза.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените разноски. Представят разписка за получената сума в оригинал. Моли да бъде назначена експертиза, като се използва безспорен сравнителен материал.

Заявява, че ще се ползва от разписката.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от своя пълномощник - адвокат. Оспорва, както подписа на документа, така и съдържанието. Също молят за назначаване на експертиза при ползване на безспорен сравнителен материал.

В съдебно заседание е открито производство по оспорване на истинността на документа на страница 18 от делото по описа на Районен съд – Сливен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмено доказателство – Разписка /страница 18 от дело по описа на Районен съд - Сливен/ се установява, че К. Д. е получил от Я. М. на 19.05.2022 г. сумата от 5000 лева, представляваща заем за покупка на лекарства за лечението му, като К. се е задължил да я върне в срок 6 месеца от датата на подписването на разписката – 19.05.2022 г.

От удостоверение за наследници на И. В.ев Д. /стр. 43-44 от дело по описа на РС-Ямбол/ се установява, че К. Д. е починал на 16.11.2022 г., като е оставил няколко наследника.

3

От приет като безспорен факт, както и от ЧГД 106/2024 по описа на Районен съд - Котел,се установява, че ответницата И. Й. К. е приела наследството на починалия К. И. Д..

От показанията на свидетеля К. се установи, че ищецът Я. М. и К. Д. са се срещали, често, като са извършвали различни сделки за имоти. Свидетелят К. е майка на ищеца, като нейните показания се ценят с повишено внимание и критичност. От нейните показания се установява факта, че през май месец нейния син е дал в заем 5 хиляди лева в заем на К. Д., като се е съставила разписка за получаване на сумата. Съдът кредитира изцяло тази част от показанията като верни, обективни и последователни. Същите се подкрепят и от другия разпитан по делото свидетел – С.Х., който работи в офис-близък до кабинета на ищеца.

От показанията на двамата свидетели се установя, че К. Д. е помолил за паричен заем – Я. М., като се е задължил да ги върне след като си продаде недвижимите имоти.

Съдът,счита, че не се следва да кредитира показанията на двамата свидетели в останалата им част, тъй като същите са ирелевантни за настоящия спор.

От показанията на свидетелите Т. и С. се установя, че К. Д. преди кончината си се е намирал в добро здравословно състоЯ.е, като е работел, а в месеците преди смъртта си е заминал в Поморие да се грижи за своя брат, поради влошеното здравословното състоЯ.е на брат му.

Съдът, счита, че не се следва да кредитира показанията на двамата свидетели в останалата им част, тъй като същите са ирелевантни за настоящия спор.

От депозираната и приета по делото графично-почеркова експертиза се установя, че подписът в разписка, намираща се на страница 18 в делото по описа на Районен съд – Сливен и тези от сравнителния материал – положени от К. И. Д. подписи в Български документи за самоличност към МВР НЕ са положени от едно и също лице, а именно К. Д..

От показанията на вещото лице в съдебно заседание, надлежно се изяснява, как вещото лице е достигнало до този извод, като отбеляза различията на буквите „К“ и „В“/подробно описани в депозираната 4 експертиза/ –особености, които липсват в положения подпис на разписката за предадената сума. Вещото лице, също така, посочва, че на стр. 7 от експертиза е посочил разликата между изписаното име „К. И. Д.“ в документите пред МВР и тези в нотариуса.

Посочва, се още, че на стр. 5 от Експертизата има съществен детайл, който много трудно може да се забележи, а именно за детайл на чупкатаовала, който е маркиран. Видно от този детайл, вещото лице посочва, че е налице несигурност в подписа, спиране на движението на химикала, а впоследствие продължаване на движението на химикала при полагане на подписа.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД от Я. А. М. с ЕГН ********** срещу наследника на К. И. Д. с ЕГН:**********- И. Й. К. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща задължение по договор за заем от 19.05.2022 г., сключен с К. И. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума. За основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е предоставил търсената парична сума, която е получена от ответника и настъпването на уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по основание и размер дължимостта на процесната сума.

Съгласно чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът дължи произнасяне по истинността на оспорените документи, като разполага с избор да направи това с изрично определение или с решението си. Във втория случай произнасянето може да намери място в мотивите при зачитане или не на доказателственото значение на оспорения документ или в диспозитива, който в тази си част има 5 характер на определение.

С оглед даденото заключение на вещото лице, настоящият съдебен състав счита, че положеният подпис на документ Разписка/ стр. 18 от делото по описа на РС-Сливен/ не е на К. Д., поради което документът следва да бъде приет за неистински и да бъде изключен от доказателствата по делото.

Следва да се подчертае, че страните имаха процесуална възможност да изразят становище, кои документи да бъдат включени в сравнителния анализ за изследване от вещото лице, като едва след приемането на експертизата от вещото лице, процесуалния представител на ищеца прави искане за включване на нови документи при изготвяне на експертизата, в разрез с нормата на чл.

146, ал. 3 от ГПК.

Съгласно трайно формираната съдебна практика не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти могат да си предават парични суми на различни основания. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.

С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са всички доказателствени средства без свидетелски показания (с оглед забраната на чл. 164 от ГПК). При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги съставили (договор за заем и предварителен договор, съдържащ изявление за реално получаване на предоставената сума), които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени.

В настоящия случай свидетелските показания са допустими, предвид размера на претендираната сума. Видно от същите, настоящият съдебен състав приема, че през месец май ищецът е дал в заем парична сума за 5 хиляди лева, за която е съставена разписка. Свидетелите не уточняват, точната 6 дата на предаването на заемната сума, а посочват, че е съставена разписка с подписа на К. Д.. Предвид техните показания, не може да се приеме достоверно дали става въпрос за притезанието описано в исковата молба или за друго таковa, поради което искът се явява недоказан по основание и размер.