Решение № 361 от 17.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Велико Търново, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20254110103729 по описа за 2025 година

Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за кредит № ****** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 22 от ЗПК, евентуално нищожна клаузата в договора на неустойка на основание чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 150 лв. заплатена по същия договор без основание, евентуално сумата 100 лв., платена като неустойка по недействителния договор.

В исковата молба се твърди, че ищецът Х. М. Ц. сключил с ответника договор за кредит № ****** от **.**.****г. с предоставен заем от 1200 лв. Заплатил по договора 1350 лв. Счита договора за нищожен поради непосочване на лихвен процент и ГПР. Счита и клаузата по договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД чл.143 от ЗЗП, противоречаща на добрите нрави и неравноправна. Твърди, че заплатената от него сума от 150 лв. била платена без основание с оглед нищожната договорна клауза, евентуално сумата 100 лв. била заплатена без основание с оглед нищожната клауза за неустойка.

Моли съда да прогласи нищожност на договор за кредит № ****** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 22 от ЗПК, евентуално нищожност ва клаузата в договора на неустойка на основание чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП, както и по чл.55, ал.1 от ЗЗД ответникът да му заплати сумата 150 лв. заплатена по същия договор без основание, евентуално сумата 100 лв., платена като неустойка по недействителния договор.

Ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД оспорва исковете – установителния иск като недопустим, изобщо исковете неоснователни и недоказани. Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП.

1

Оспорва осъдителните искове над 40.68 евро, евентуално 30.59 евро. Позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.

В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявените осъдителни искове, като същите да се считат предявени за сумите съответно 40.68 евро, от които 10.9 евро лихва и 30.59 евро неустойка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Според представените по делото писмени доказателства и предвид становищата на страните по делото, между тях е сключен договор за кредит № ****** от **.**.****г., като по същия кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1200 лв., с лихва в размер на 281.49 лв., като погасяването му се извършва на погасителни вноски със срок 12 месеца.

Разпоредбата на чл.27, ал.1 от договора от договора за паричен заем предвижда заплащането на неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

По делото се призвана обстоятелството за заплатени от ответника на ищеца суми от общо 613.55 евро главница, 10.09 евро лихва и 30.59 евро неустойка.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

2

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на сключения между страните договор за кредит № ****** от **.**.****г. за нищожен, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявеният евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.27 от договора поради противоречи със закона и като неравноправвна, е основателен. В случая нищожна се явява клаузата на 27 от договор за кредит № ****** от **.**.****г., която е основание за заплащане на неустойка от 0.9% на ден върху непредставено обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази неустойката, ГПР по договора многократно надвишава пет пъти размера на законната лихва, което в нарушение на на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

От съдържанието на самата клауза за неустойка, съпоставено с останалите клаузи за правата на потребителя, е видно, че така, както е уговорено, неустойката за неизпъленнието на задължението на ответника за предоставяне на обезпечение поставя значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Поради това основателен и доказан се явява осъдителният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатената от ищеца по договора сума от 30.59 евро за неустойка без правно основание – по нищожната клауза на чл.27 от договора между страните. Ответникът е изплатил главницата по договора и със заплатените от него 40.68 евро същия е заплатил дължимата по договора и валидна лихва от 10.09 евро, като заплатената без основание сума е 30.59 евро отнесена като неустойка Поради това и осъдителният иск за разликата от 30.59 лв. до пълния предявен размер от 40.68 евро се явява неоснователен и недоказан.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между страните, като ищецът е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.

3

Поради това и ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат Д.

В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро за оказана правна помощ на ищеца Х.

М. Ц., определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, съобразно фактическа и правна сложност по делото, цената на исковете и съразмерно с уважените от тях.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата 63 евро разноски за държавна такса, съразмерно с уважените искове.

На основание чл.78, ал.3 вр. чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 евро, съобразно приложения за това списък и съразмерно с отхвърлените искове.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр.

***, против „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. пл."Оборище" № 13 Б, иск правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, за прогласяване на сключения между страните договор за кредит № ****** от **.**.****г. за нищожен, като неоснователен и недоказан.

ОБЯВАВА за нищожна клаузата за неустойка на чл.27 от договор за кредит № ****** от **.**.****г., поради противоречието й със закона, по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр. ***, против „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. пл."Оборище" № 13 Б.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. пл."Оборище" № 13 Б, да заплати на Х.

М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр. ***, сумата 30.59 евро /тридесет евро и петдесет и девет цента/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.12.2025г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40.68 евро, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, да заплати на Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр. ***, сумата 63 евро /шестдесет и три евро/ разноски по делото.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. пл."Оборище" № 13 Б, да заплати на адвокат Д. В. М., Адвокатска колегия ***, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.***, ул.*** №***, сумата 100 евро /сто евро/ за оказана правна помощ на ищеца.

ОСЪЖДА Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр. ***, да заплати на „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. пл."Оборище" № 13 Б, сумата 100 евро /сто евро/ разноски по делото.

4

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Велико Търново, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20254110103729 по описа за 2025 година

Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за кредит № ****** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 22 от ЗПК, евентуално нищожна клаузата в договора на неустойка на основание чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 150 лв. заплатена по същия договор без основание, евентуално сумата 100 лв., платена като неустойка по недействителния договор.