Определение № 698 от 07.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500775 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпило възражение с вх.

№5630/23.05.2025г. подадено от Л. А. Р., с ЕГН **********, в качеството й на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление в гр.Ветрен, п.к.4480, ул.Стопански двор на ТКЗС, с правно основание по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Твърди се в същото, че на 15.05.2025г. при извършена справка по изп.дело № 2024****0400826 по описа на ЧСИ *****, рег.№**** подалата възражението е установила, че един от съдружниците в дружеството „Сезариа“ ООД, с ЕИК: 207253606- В. Н. К. е образувал над 24 броя заповедни производства срещу дружеството „Сезариа“ ООД. Делата били предоставени за справка на 21.05.2025г., когато Л. Р. се запознала с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Сочи се, че било видно от разписка към съобщение от 16.10.2024г., с което е връчена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, че като получател се е разписало лицето Д.И.М.- управител на дружеството.

Визира се, че извършеното връчване, впоследствие приемането му за надлежно било незаконосъобразно, поради фактът, че дружеството „Сезариа“ ООД се управлява от двамата назначени управители- Л. А. Р. и Д.И.М. като формата на управление е „заедно“.

1

Твърди се, че от материалите по делото не се установявало дружеството да е търсено на седалището и адреса на управление- гр.Ветрен, п.к.4480. ул.Стопански двор на ТКЗС.

Твърди се, че РС- Пазарджик в разрез със служебното начало не е извършил служебна справка за начина на управление, съответно е приел едностранно извършените действия по получаване на съдебни книжа от единия управител на дружеството за валидни действия по управление.

Счита се, че дружеството не дължи посочените в заповедта по чл.410 от ГПК суми на лицето В. Н. К..

Визира се, че последния в съучастие с другия съдружник в дружеството Д.М. се възползват от допуснатото изпълнение, като извършват неправомерни действия по образуваното с ИЛ- изпълнително дело №2024****040026.

Моли се да бъде прието подаденото възражение се спре изпълнението на издадената Заповед за изпълнение №2482 от 15.10.2024г., ведно с издадения на същата дата ИЛ, съответно да бъде приложена разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на В. Н. К..

Установява се, че първоинстанционният съд е предприел действия по отстраняване на нередовности по подаденото възражение, като напълно правилно е дал указания включително и за приподписване на възражението и от другия управител на дружеството- Д.И.М..

Тези указания не са изпълнени.

Нещо повече, констатира се, че след изричните указания на съда е постъпила молба от Д.М., който изрично заявява, че в качеството си управител и пълномощник на другия управител Л. Р. /представя пълномощно/ оттегля възражението. Изрично също така е заявил, че няма да го подпише.

Първоинстанционият съд е пристъпил към размяна на книжа, като е постъпил писмен отговор от В. Н. К., чрез пълномощника му адв.К. К..

В него се оспорва основателността на възражението, като се счита, че връчването на заповедта за незабавно изпълнение на един от двамата управители е абсолютно редовно. Позовава се и на съдебна практика.

Оспорва се допустимостта на възражението, поради неспазване на предвидения в чл.423 от ГПК срок. В тази насока се визира, че управителят Л.

Р. е осъществявала многократен достъп до банковата сметка на дружеството, 2 откъдето е имала възможност да узнае за наложените запори върху сметката на много по ранен етап. Нещо повече, чрез подставени лица били образувани редица обезпечителни производства по реда за обезпечение на бъдещи искове с цел да попречи на ефективното изпълнение на постановените заповеди.

Сочи се, че от възражението не ставало ясно, упражняват ли се правата по чл.419 от ГПК, като от изложеното във възражението е явно според съда, че не се упражняват права по смисъла на чл.423, ал.1, изр.последно от ГПК, а такива по чл.419, ал.1 и чл.413 от ГПК.

Твърди се, че посочването на ал.6 на чл.423 от ГПК като основание на искането за връщане на делото на първоинстанционния съд, който да упражни правомощията си по чл.415 от ГПК не се отразява на редовността на подаденото възражение.

В молбата, подадена в изпълнение указанията на съда, Л. Р. е поискала, на основание чл.29, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.6 от Закона за правната помощ да бъде назначен особен представител на дружеството.

Изпращайки делото в Окръжен съд, първоинстанционният съдия е изложил много подробни съображения, защо не са налице условия за назначаване на особен представител. Съобразена е практиката на ВКС, според която представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното дело между страна и нейния представител. В конкретният случай има разногласие между законните представители. В тази връзка следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло възприема тези съображения.

Поради това се поставя и въпросът редовно ли е сезиран съда?

В тази насока следва да се посочи, че не е спорно по делото, като това е и установено при надлежна справка, че „Сезариа“ ООД е с капитал от 6000,00лв., разделен по равно между трима съдружници Л. А. Р., В. Н. К. и Д.И.М., с размер на дяловото участие на всеки от тях от по 2000,00лв.

Представителството на дружеството е съвместно- от Л. А. Р. и Д.И.М..

Окръжният съд отново изцяло се присъединява към становището, застъпено от първоинстанционния съд относно редовността на сезирането.

Разрешението на хипотеза, като настоящата- противоречие между представляващите съвместно дружеството не е решен по задължителен за съдилищата начин и е поставен за разглеждане по тълкувателен ред.

Настоящия съдебен състав също възприема становището, обективирано 3 в редица съдебни актове, а именно, че при наличие на „изключителни обстоятелства“ е допустимо единият от управителите, при предвидено в учредителния акт съвместно представителство, да представлява дружеството в производството срещу трето лице, без да е необходимо съгласието на другия.

Следва да се приеме от данните по делото, че са налице важни и убедителни причини доказващи, че е практически или ефективно невъзможно дружеството да се защити съобразно наложилите се в практиката на ЕСПЧ принципи и националният съд следва да установи дали са налице процесуални гаранции за осъществяване па безспорно допустима материалноправна защита на интересите на дружеството.

Предвид на тези изложени съображения съдът приема, че е надлежно сезиран.

По отношение на доводите за недопустимост, поради просрочие на възражението по смисъла на чл.423, ал.1 от ГПК изложен в писмения отговор, то съдът го намира за неоснователно. Това е така, тъй като началото на този срок е узнаването на самата заповед, а не на каквито и да било други действия.

Относно основателността на възражението следва да се посочи следното:

Производството по ч.гр.д.№4261/2024г. по описа на РС- Пазарджик е образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от В. Н. К. против дружеството „Сезариа“ ООД.

Установява се, че в това производство е издадена Заповед №2482 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 15.10.2024г.

На дружеството- длъжник, заповедта е връчена, чрез управителя Д.М. на адреса по седалището на дружеството- Стопански двор гр.Ветрен.

Констатира се, че приемайки, че заповедта е влязла в сила, заповедния съд е разпоредил издаване и на изпълнителен лист.

При тези данни съдът намира, че не е налице основание по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението.

Разпоредбата на чл.423 от ГПК регламентира правото на длъжника да подаде възражение срещу вземането по заповед за изпълнение пред въззивния съд, когато е бил лишен от възможността да стори това в срока по чл.414 от ГПК, поради някое от обстоятелствата посочени в чл.423, ал.1, т.1 - 4 от ГПК.

4

В конкретния случай молителят се позовава на чл.423, ал.1, т.1 от ГПКненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Обосновава ненадлежността на връчването единствено и само с твърдението, че връчването е извършено на единия от управителите на дружеството, а представителството е съвместно.

Този довод няма основание да се приеме, че е основателен, тъй като няма знак на равенство между правото да се приемат съдебни книжа, адресирани до дружеството и правото да се представлява дружеството.

Достатъчно е да се съобрази разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК- връчването е редовно на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме.

Поради изложеното, настоящата инстанция няма основание да приеме възражението на Л. Р. против издадената заповед за изпълнение и съответно не се произнася по искането за спиране, каквото произнасяне би се дължало от първоинстанционния съд в хипотезата на чл.423, ал.4 от ГПК.

Поради изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА Възражение с вх.№5630/23.05.2025г. подадено от Л. А. Р., с ЕГН **********, в качеството й на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление в гр.Ветрен, п.к.4480, ул.Стопански двор на ТКЗС, против Заповед за изпълнение №2482 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.10.2024г., издадена по ч.гр.д.№4261/2024г. по описа на РС- Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6