Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12966 от 01.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10376/2024
Вид
Решение № 12966
Подписан
01.07.2024
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • член 78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12966 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110110376 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК установяване, че ищецът на В. В. Т. , ЕГН **********, гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 224, вх.

А, ап. 4, съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 1, чрез адвокат В. Ф., срещу „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис Трети 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, представлявано от . за установяване, че ищецът не дължи по партида с абонатен № 1004075673 сума в размер на 897,30 лева, представляваща ½ от общо претендираната и начислена сума в размер на 1794,60 лева по фактури, издадени за период от месец април 2015 г. до месец февруари 2017 г. за имот , находящ се в гр. София, кв. Дружба, бл.224, вх.А, ет.4, поради това, че вземането не е възникнало, евентуално същото не е станало дължимо или изискуемо, и е погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че съгласно твърденията на ответника, титуляр на партида с аб. № 1004075673 е наследодателят на ищеца Д. К. След извършена справка в деловодството на монополиста, ищецът е научил, че ответникът претендира от него суми за предоставени ВиК услуги по партида с аб. №1004075673. Твърди, че са оспорени тези претенции, но служители на ответника са заявили, че ако не се издължи, сумата щяла да бъде събрана по съдебен ред и са м у представили справка извлечение за начислените по партидата суми. Твърди, че Д. К. е починала и е оставила за законни наследници В. В. Т. , ищец, и Людмила Николаева Лазаркова. Сочи, че процесните суми са начислени за период април 2015 г. до февруари 2017 г. по цитирана партида за процесния имот, като ответникът е открил партидата на името на наследодателя без правно основание. Оспорва задължението в размер на 897,30 лева да е възникнало. Твърди, че липсва облигационна връзка между наследодателя на ищеца и ответника. Оспорва, че наследодателят му е бил собственик, вещен ползвател или ползвател на облигационно правно основание на процесния имот и че някога е бил в отношение с ответника във връзка с проц. имот и абонатен номер. Оспорва дължимостта на сумите по основание и размер.

При евентуалност твърди, че сумите са погасени по давност.

В молба от 08.05.2024 г. Ищецът твърди, че ответникът признава иска по основание и размер, но не може да бъде освободен от отговорността за разноски, доколкото не е изпълнил и другото изискване на член 78 ал.2 ГПК, като счита, че ответникът е дал 1 повод за завеждане на делото. Представени са и писмени доказателства в тази насока.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът е ангажирал такъв и признава иска по основание и размер. Признава, че ищецът не дължи плащане на задълженията по изложените в исковата молба доводи и моли съдът да се произнесе чл.237 от ГПК. Моли да му бъдат присъдени разноски по реда на чл. 78, ал.2 от ГПК, като сочи, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал действия за събиране на вземанията, предмет на делото.

Съдът, след като съобрази представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С определението по чл. 140 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е наследник по закон на Д.

М. К., починала на 04.04.2010 г., което е удостоверено с Акт за смърт №165 от 05.04.2010 г. На Район „Искър“, Столична община.

Ответникът признава в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 от ГПК исковата претенция, поради което следва и на това основание иска да бъде уважен.

Предвид изложеното, съдът не дължи мотиви при така направеното признание, като следва да уважи иска, предявен като главен, а именно, че вземането не се дължи, тъй като не е възникнало. Останалите основания са предявени при евентуалност, поради което съдът не дължи произнасяне по тях, след уважаване на първото заявено основание.

И двете страни са поискали присъждане на разноски, като ответникът твърди, че не е дал повод за образуване на делото. Ищецът е представил покана за доброволно изпълнение на изискуемо задължение към ответното дружество от 27.09.2021 г., адресирано до наследодателя му, в което е посочено, че към тази дата Д. К. имала неплатени задължения за доставени, но не заплатени задължения на обща стойност 13086.32 лв. Поканата е за плащане в седмодневен срок, в противен случай вземането ще бъде събрано по съдебен ред. Представено е и писмо до Людмила Лазарова за задължения, натрупани по фактури за периода от 24.04.2015 г. до 21.12.2023 г. с приложена електронна справка за сумите. Съдът приема, че по делото не са ангажирани доказателства, че спрямо ищеца са предприети или е изразено намерение да бъдат предприети действия за принудителното събиране на вземането, доколкото и двете представени писма не са адресирани до него, а до наследодателя му и до третото за спора лице – Людмила Лазарова.

В писмото до Людмила Лазарова липсват каквито и да е изявления за намерение за принудително събиране на вземането. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е дал повод за образуване на делото.

При този изход на спора и с оглед установеното от съда поведение на ответното дружество, съдът приема, че ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството, приключването му в едно открито съдебно заседание и с минимални писмени доказателства.

По изложените мотиви и на основание чл. 237 от ГПК, Софийски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявения от В. В. Т. , ЕГН **********, гр. СОФИЯ, ж.к. ДРУЖБА 2, БЛ. 224, ВХ. А, АП. 4, съдебен адрес: гр. СОФИЯ, ***, ет.

1, чрез адвокат В. Ф. срещу „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. СОФИЯ, ***, ет. 2 и 3, БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД ЦАР БОРИС, представлявано от . и/или . че ищецът не дължи на ответника по партида с абонатен № 2

1004075673 сума в размер на 897,30 лв. (осемстотин деветдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляваща ½ част от общо претендираната и начислена сума в размер на 1794,60 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и четири л е в а и шестдесет стотинки) по фактури, издадени за период от месец април 2015 г. до месец февруари 2017 г. за имот , находящ се в гр. София, кв. Дружба, бл.224, вх.А, ет.4, поради това, че вземането не е възникнало.

ОСЪЖДА В. В. Т. , ЕГН **********, гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 224, вх. А, ап. 4, да заплати на „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис Трети № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, сумата от 50 лв. (петдесет лева) за разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3