Определение № 309 от 05.05.2025, Районен съд - Радомир

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Радомир, 05.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241730101328 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение № 69/11.03.2025 г. по настоящото дело съдът е признал за установено в отношенията между В. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: община Р., с.Н. 2417, чрез пълномощника си адв.Д. П. П., вписан в АК – Х., съдебен адрес: гр.Х., ул."Г. К." № ., ет.., ап.., чрез адв.Д. П. П. и „Б.Е. Д. К.т" ООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.С.я, ул.„Н.“ №., ет.., представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., че сключеният между тях Договор за заем № МАХ_300853346 сключен на 17.08.2023 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК.

С решението си съдът е осъдил ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.„Л." № ., представлявано от В. М.И., да заплати на адв.Д. П. П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Х., ул.“Г. К.“ № ., ет.., ап., адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/, както и по сметка на РС- Р. сумата от 203.39 лв. /двеста и три лева и тридесет и девет стотинки/ - държавна такса върху уважения иск.

Постъпила е молба от адв.П. И. П., пълномощник на ищеца В. А. К., с която е направено искане да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде увеличено адвокатското възнаграждение, от 500 лв., на 790 лв.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК насрещната страна е изразила становище, че искането е носнователно.

Районният съд, преценявайки обстоятелствата по делото намира следното:

Искането е подадено в срока по чл.248 ГПК от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображедия:

1

В мотивите към решението се съдът е достигнал до извода, че с оглед вида и обема на осъществената правна защита в исковото производство, като бъде отчетена фактическата и правна сложност на спора, проведеното в исковото производство едно открито съдебно заседание, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Съдът е приел също, че в разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Според правилата на чл.78, ал.1, ал.3 и ал.5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма, поради което и в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.

Съдът се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 ГПК.

Съдът се е позовал и на определение № . от 16.02.2024 г. по т.д. №./2022 г. по описа на ВКС, I т.о., с което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № ./2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Съдебният състав продължава да поддържа този извод. Действително, отнася се до спор с материален интерес 5 084.66 лв. и, следвайки правилата на чл.7, ал.2, т.2 от 2

Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, действащи към момента на упълномощаването, възнаграждението следва да бъде в по- голям размер. В допълнение следва да се отчете и фактът, че по делото е проведено едно съдебно заседание, на което представител на страните не се е явил.

Всичкото това води до извода, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на адв.П. И. П. ат АК - Хасково, пълномощник на В. А. К., за изменение на решение № 69/11.03.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3