Решение № 191 от 26.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Русе, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Васил П.в

Катина Кавърова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Васил П.в Въззивно гражданско дело № 20264500500008 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Районен съд – Русе с Решение № 1503/28.10.2025 г., постановено по гр.д.

№ 4512/2024 г. по описа на същия съд, е развалил с обратно действие Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 530 кв.м., съставляващ урегулиран имот пл. № 556 от квартал 42 по плана на с. Глоджево, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда от пет стаи и кухня и стопанска сграда, съгласно Нотариален акт № **, том 4, дело № 1060/1988 г., срещу задължение за гледане и издръжка за полагащата се на В. А. Ч. 1/2 идеална част от имота поради пълното неизпълнение на поетото по него задължение на ответницата С. А. Ч. спрямо В. А. Ч..

За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел за установено, че през 1988 г. В. А. Ч. и покойният й съпруг О.Т.Ч. са прехвърлили на С. А. Ч. процесния недвижим имот срещу задължението последната да ги гледа и издържа до края на живота им. Приел е за установено, че след смъртта на О.Т.Ч. ищцата е останала сама, в напреднала възраст и с необходимост от постоянни ежедневни грижи и помощ, като грижите за В. А. Ч. се полагат основно от нейната дъщеря Г.К., а не от ответницата С. А. Ч.. Съдът е приел, че ищцата е в напреднала възраст, движи 1 се трудно, не може самостоятелно да пазарува и да задоволява ежедневните си нужди, като необходимите грижи, лекарства, храна и почистване се осигуряват от нейната дъщеря и близки, а не от С. А. Ч..

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С.

А. Ч. чрез пълномощника й адвокат А. Е., с която се иска отмяна на обжалваното решение. Жалбоподателката счита, че искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен и недоказан.

На първо място във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение се основава единствено на показанията на свидетели, които се намират в роднинска връзка с ищцата и нейната дъщеря Г.К.. Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал тези показания.

Жалбоподателката сочи, че от показанията на свидетелката Г.Х. се установява, че Г.К. получава пенсията на ищцата и именно с тези средства осигурява нуждите й, поради което не било доказано, че Г. издържа ищцата със собствени средства.

В жалбата се излагат и правни доводи относно предпоставките за разваляне на договор по чл.87 ЗЗД. Поддържа се, че по делото не било доказано виновно неизпълнение на задълженията на ответницата. Според жалбоподателката съдът не е обсъдил дали евентуалното неизпълнение е съществено и дали са налице предпоставките за разваляне на договора.

Навежда се и оплакване за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказа на първоинстанционния съд да допусне съдебномедицинска експертиза относно здравословното състояние на ищцата и способността й да разбира свойството и значението на действията си.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от В. А. Ч. чрез процесуалния й представител адвокат П. А., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна. Излага се становище, че за правилното решаване на спора е без значение кое трето лице фактически полага грижи за ищцата, а от значение е единствено дали ответницата е изпълнявала поетите задължения. Въззиваемата страна поддържа, че самата въззивна жалба съдържа признание, че Г.К. получава пенсията на ищцата и осигурява нуждите й, което потвърждава извода на първоинстанционния съд, че грижите не се полагат от ответницата.

По отношение на свидетелските показания се излага становище, че свидетелите на ответницата също са нейни близки и роднини, поради което това обстоятелство не е основание показанията на свидетелите на ищцата да бъдат игнорирани.

В отговора се поддържа още, че районният съд правилно е отказал назначаването на съдебно-медицинска експертиза, тъй като при личното явяване на ищцата е установил непосредствено, че тя разбира свойството и значението на действията си.

След преценка на доводите на страните, събраните доказателства и съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в 2 законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Правилно районният съд е приел, че по делото не е доказано, че С. А. Ч. е изпълнявала в пълнота задълженията си по договора за гледане и издръжка.

Важно е да се подчертае, че в това производство именно С. А. Ч. има задължение да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнявала задълженията си по договора за гледане и издръжка непрекъснато и в пълнота. Характера на договора за гледане и издръжка е такъв, че той трябва да се изпълнява непрекъснато и трябва да се дават необходимите грижи и издръжка в пълния размер от който прехвърлителя на имота се нуждае. За това дори и частичното неизпълнение на задълженията на приобретателя по договора става основание за разваляне на договора.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Г.К., полага ежедневни грижи за В. А. Ч.. Свидетелката Г. Е. Х. категорично заявява, че от 2005 г. Г.К. се грижи за ищцата, че й готви, чисти и осигурява всичко необходимо, тъй като ищцата не може да се обслужва самостоятелно и трудно се придвижва. Свидетелката сочи още, че ищцата може да излиза единствено до пейката пред къщата с чужда помощ и не може да пазарува сама. Свидетелката С.А. К. също потвърждава, че именно Г.К. полага ежедневните грижи за В. А. Ч.. Тя заявява, че Г. я храни, гледа и постоянно я посещава.

Тези показания са логични, последователни и взаимно допълващи се, поради което правилно са кредитирани от първоинстанционния съд.

Същевременно по делото липсват убедителни доказателства, че С. А. Ч. е изпълнявала непрекъснато и в пълен обем задълженията си по договора. Не се установява ответницата ежедневно да е осигурявала необходимите грижи, храна, лекарства и обслужване на ищцата. Дори и да е изпълнявала задълженията си не някакви периоди от договора, това не е дължимото изпълнение в пълен обем.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че ищцата следва да доказва неизпълнението на договора. Съгласно трайната съдебна практика при иск за разваляне на договор за гледане и издръжка доказателствената тежест относно изпълнението на задълженията лежи върху приобретателя по договора. Именно С. А. Ч. следваше да установи, че е изпълнявала непрекъснато, ежедневно и в пълнота задълженията си към прехвърлителката.

Такива доказателства не са ангажирани.

Обстоятелството, че ищцата и ответницата живеят в един двор или на един адрес, само по себе си не доказва изпълнение на договора. Съвместното обитаване на имот не е равнозначно на полагане на постоянни грижи и осигуряване на издръжка.

Неоснователни са и доводите, основани на показанията на свидетеля Ш.М.Д.. Част от неговите показания правилно са били преценени от районния съд като недостоверни и опровергани от останалите доказателства по делото.

Показанията му, че ищцата не разбира български език и не познава хората около себе си, се опровергават от личното явяване на ищцата пред съда, при 3 което непосредствено е установено, че същата разбира свойството и значението на действията си.

Неоснователно е и оплакването относно отказа да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза. Исканата експертиза не би могла да установи изпълнението или неизпълнението на задълженията по договора за гледане и издръжка. Предмет на спора е дали ответницата е изпълнявала поетите задължения, а не здравословното състояние на ищцата. Освен това съдът непосредствено е възприел състоянието на ищцата при личното й явяване.

Ако С. А. Ч. не разбира свойството и значението на постъпките си, това е основание за поставяне под запрещение и следва да се установи в съответното специално производство, като този въпрос не може да бъде преценяван инцидентно, в хода на настоящото производство и не може да се отрази на решението по делото.

Правилно районният съд е приел, че договорът за гледане и издръжка изисква ежедневно, непрекъснато и цялостно изпълнение. Всяка форма на неточно, непълно или забавено изпълнение представлява пълно неизпълнение на договора и е основание за неговото разваляне.

Вярно е, че в мотивите на съдебното решение има части, които са видимо неотносими към разглеждания правен спор и в които се споменават лица, които не участват в производството. Този недостатък в решението не го опорочава в до степен да е наложителна неговата отмяна или обезсилване. В мотивите на решението достатъчно ясно са изложени изводи точно по процесния спор, решението е достатъчно обосновано, като частта от мотивите, които са очевидно неотносими не налагат отмяна или обезсилване на обжалваното решение.

В постановеното съдебно решение има несъответствие между мотивите и диспозитива, която обаче не може да бъде отстранена във въззивното производство, а следва да се отстрани от първоинстанционният съд. В първоинстанционното решение правилно са изложени мотиви за неизпълнение на задълженията по договора между страните, както и че при тези обстоятелства на основание чл. 87 от ЗЗД на разваляне подлежи договора. Въпреки това в диспозитива на решението е постановено, че се разваля нотариалният акт. Нотариалният акт е документ, формата в която е сключен процесния договор, като нотариалният акт не подлежи на разваляне.

Може да се развали договора сключен с този нотариален акт. Нотариалният акт на собствено основание може да бъде отменян или да бъде признат за нищожен, но основанията за това са различни от основанието да се развали договора, който е сключен с нотариалният акт. Както бе посочено обаче, това несъответствие между мотиви и диспозитив следва да се отстрани от първата инстанция.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1503/28.10.2025 г., постановено по гр.д. № 4512/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5