Решение № 5830 от 26.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5830 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509870 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 538 от ГПК във връзка с чл. 165, ал. 4 и чл. 130, ал. 3 от СК.

Образувано е по жалба вх. № 286345/28.08.2025 г. против Решение № 15592/15.08.2025 г. по гр.д. № 42226/2025 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 262123/31.07.2025 г. на А.В.Д., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Г. Д. с искане за разрешение за разпореждане със сумата от 80 000 лева за покупка на имот на името на малолетно дете, находящ се в гр. София, район Витоша, квартал Драгалевци и ипотекирането му в полза на банка – кредитор за обезпечаване на кредит, отпуснат на законния представител като неоснователна.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановения акт. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическа обстановка, направил е погрешни правни изводи и не е изложил мотиви. Посочва, че липсват мотиви в обжалваното определение, тъй като не са обсъдени доказателствата към молбата, а така също и становището на ДСП. Поддържа, че било налице несъответствие между фактическите изводи на съда и доказателствата, като имало грешка при формиране на 1 вътрешното убеждение на решаващия съд, тъй като неправилно били интерпретирани определени факти от съществено значение за делото.

Посочва, че в становището на ДСП Младост 1 било посочено, че интересите на детето А.Д. нямало да бъдат накърнени, ако съдът разреши разпореждането с 80 лева от спестовния влог на детето и учредяването на ипотека. В становището били анализирани и взети предвид всички факти и обстоятелства, довели до извода, че интересите на детето нямало да бъдат накърнени. Съдът не съобразил и очевидната полза за детето. Очевидната полза за детето била, че покупката на жилището щяла да даде възможност да се придобие ½ идеална част от недвижим имот в София, чиято цена може само да се повишава. Придобиването, обаче, било невъзможно без да бъде учредена ипотека върху закупеното жилище, тъй като бил необходим банков кредит. Същевременно парите, които се намирали по банковата сметка на детето не носели доходност от лихви, а напротив тяхната покупателна способност намалявала. Изцяло пренебрегнато било обстоятелството, че не е направено искане да бъдат разходвани всички средства по сметката на малолетното дете, а само част от тях., като в сметката щели да останат 24311,92 лева. Следвало да се вземе предвид, че жилището се намира в престижен район – кв. Драгалевци и имало голяма квадратура, налично паркомясто, а досегашното жилище ще бъде отдавано под наем дългосрочно, което щяло да гарантира стабилен доход за семейството. Освен това, бил сключен предварителен договор и бил заплатен задатък, като това станало под условие, че съдът одобри част от цената да бъде заплатена със средства на А.Д.. Първоинстанционният съд неправилно възприел, че А.Д. ще придобие целият имот. Още с първоначалната молба било посочено, че той ще придобие ½ идеална част от него. Нелогично било да се приеме, че при неизползвани средства, майката на молителя трябва да изтегли кредит, за да плати цената, като това ще увеличи вноските й по кредита, което не било в интерес на детето. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата и да бъде допуснато А.В.Д. да придобие ½ идеална част от описания недвижим имот, неговият законен представител да се разпореди с част от средствата, депозирани по негова банкова сметка, като общият размер на тези средства е 80 000 лева, както и да бъде допуснато налагане на ипотека върху закупените и подробно описани в молбата недвижими имоти в полза на банката – кредитор ОББ за 2 обезпечаване на банков кредит, с който ще бъде финансирана основната част от цената.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Производството по гр. д. № 42226/2025 г. по описа на СРС, 37 състав е образувано по молба на А.В.Д., чрез законния му представител Д. Г. Д., с която е направено искане да бъде допуснато Д. Г. Д. да се разпореди с част от средствата, депозирани в банкова сметка на А.В.Д. в размер на 80000 лева, като с тази сума да придобие ½ идеална част от описания в молбата недвижим имот, както и да бъде допуснато да бъде учредена ипотека върху него в полза на банката кредитор за обезпечаване на банков кредит, с който ще се финансира основната част от цената на недвижимия имот.

Видно от представеното удостоверение за раждане от 29.04.2014 г. е, че А.В.Д. е роден на 19.04.2014 г. и към настоящия момент не е навършил пълнолетие.

Към молбата е представено извлечение от „Централна Кооперативна банка“ АД, от която се установява, че в банката е открита сметка с IBAN BG40CECB****, както и че към 18.12.2024 по тази сметка е налична сума в размер на 104311,92 лева.

На 30.07.2025 г. между Д.В.Д. и Д. Л.Г. – продавачи и Д. Г. Добренов, лично и като законен представител на А.В.Д. – купувачи е сключен предварителен договор, по силата на който продавачите са се задължили да прехвърлят с окончателен договор на купувачите Апартамент № 8В, в гр.

София, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. ****, по нотариален акт – ул. **** етаж, със застроена площ от 86,54 кв.м. с идентификатор *** и Подземен гараж № 2, находящ се в същата сграда с идентификатор ***. В т. 8 от договора е уговорено, че общата цена за придобиване на правото на собственост върху имота е в размер на 684540 лева, от която сума в размер на 365540 лева е цената на апартамента, а 49 000 лева – на подземния гараж. Купувачите са поели задължение да платят сума в размер на 68454 лева – задатък до два работни дни от сключване на договора, останалата част от продажната цена в размер на 616086 лева ще бъде платена, както следва – една част от сумата с лични средства след подписване на окончателния договор, част от която в размер на 80000 лева – финансирана със 3 средства, разполагаеми по сметка на А.Д. (след решение на компетентния съд), а другата част от кредита от избрана от купувача банка на два транша при размер и условия определени от банката. В т. 9.2. изрично е записано, че ако съдът не допусне изплащане на част от цената или цялата посочена в предходното изречение сума, купувачът Д. Г. Д. осигурява сумата за това плащане.

Установява се, че на 31.07.2025 г. Д. Д. е превела по посочената в договора сметка на продавача Д.Д. сумата от 68454 лева, представляваща задатък за недвижим имот по договор от 30.07.2025 г.

От Уведомление за предварително одобрение на ипотечен кредит на Д.

Г. Д. е видно, че Обединена българска банка АД, въз основа на декларирани данни, е одобрила отпускане на банков кредит за сумата от 509 000 лева.

По делото е приложено Становище от 11.08.2025 г. на ДСП – Младост, с което е дадено заключение, че интересите на детето А.В.Д. няма да бъдат накърнени, ако съдът разреши разпореждането със сумата от 80000 лева от спестовния влог на детето и учредяване на ипотека.

Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Преценката следва да бъде извършена с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които е поискано да бъде извършено разпореждането, както и дали интересът на детето е установен по категоричен начин. (в този смисъл е определение № 3/05.01.2016 г. по ч. гр. дело № 6203/15 г., І г. о. на ВКС).

В конкретния случай, обаче, разпореждането със средства от спестовен влог и придобиването на ½ идеална част от недвижими имоти, описани в молбата, е обвързано с учредяване на договорна ипотека върху придобитите 4 от малолетното лице имоти за чуждо задължение (като обезпечение на банков кредит, който ще бъде отпуснат в полза на законния представител на молителя). Поради тази причина, разглеждането на искането и преценката на интереса на детето следва да бъде разгледано и във връзка с чл. 130, ал. 4 от Семейния кодекс. Според този законов текст дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. В изречение 2 е предвидено изключение от това правило, а именно, че обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

От приложените към искането, с което е сезиран съдът, доказателства не се установява, че са налице предвидените изключения от правилото на чл. 130, ал. 4, изр. 1 от Семейния кодекс.

Не се установява нужда, както за детето, така и за семейството му, от придобиване на недвижим имот при посочените от молителя условия.

Твърденията на законния му представител са, че към настоящия момент семейството разполага с жилище, поради което и доколкото не са ангажирани доказателства за непригодността му да бъде ползвано по предназначението му, то придобиването му само защото новото жилище е по-голямо и в престижен квартал не обосновава нужда или изключителна нужда, която да попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 130, ал. 4, изр. 2 от Семейния кодекс.

Нужда от разрешаване на поисканите разпореждания и сделки не е обоснована и тъй като с т. 9.2. от Предварителния договор Д. Д. е поела задължение за това да осигури сумата от 80 000 лева, ако не бъде разрешено от съда сключване на договор за ипотека на придобитите имоти. Следователно сключването на окончателния договор не е обвързано с влагане на лични средства на малолетния при плащане на цената и не обосновава интересът му от придобиване на идеална част от имот, с оглед необходимостта да бъдат осигурени заемни средства чрез банков кредит.

Не е налице и очевидна полза за детето от учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на чуждо задължение. Действително с оглед съотношението на стойността на имуществото, което ще бъде придобито – 684540 лева и сумата, с която е направено искане да бъде допуснато 5 разпореждане – 80000 лева и делът, който малолетния ще придобие от собствеността (1/2), могат да обосноват интерес за детето по смисъла на ал. 3 от чл. 130 от Семейния кодекс. Липсва обаче, очевидна полза за него от обезпечаване на чуждо задължение. На първо място, в представения към молбата предварителен договор не е посочена стойността, която ще бъде заплатена от законния представител Д. Д. със собствени средства, както и не е посочена частта от цената, която ще бъде заплатена чрез банков кредит.

Определянето на частта, заплащана с банков кредит, както и изпълнението на задължения по вече сключен договор за кредит, е поставена в зависимост от кредитоспособността на кредитополучателя Д.. Това обстоятелство, както и неопределеността на частите от цената, които ще бъдат платени след сключване на окончателния договор, водят до извод, че обезпечаването на чуждо задължение не е в полза на малолетното дете.

Наред с това, преценката на очевидната полза следва да бъде направена като се съобрази и обстоятелството, че при придобиване на имота ще бъдат вложени 80000 лева – средства на малолетното дете, но от своя страна то би поело задължение чрез придобито имущество за сума, която значително би надвишила собствените му средства, като изпълнението на задълженията за плащане на погасителни вноски по кредита е възложено на неговата майка.

Предвид на изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение е правилно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.