Решение № 2708 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2708 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330117312 по описа за 2022 година

Предявени са обективносъединени искове с правно основание 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД с ЕИК:831094393, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. “Цариградско шосе" № 111П, представлявано от *** **** Ч. З. и С. П. чрез *****Д. против И. Б. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: село В., общ. М., обл. П., ул. „Т.“ № * за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 465, 23 (четиристотин шестдесет и пет евро и двадесет и три евроцента) евро- главница, произтичаща от договор за банков кредит № ****** от ***** г., обезщетение за забава в размер на 282, 95 (двеста осемдесет и две евро и деветдесет и пет евроцента) евро за периода 15.11.2015 г.- 12.03.2020 г. включително, лихва в размер на 20,60 (двадесет евро и шестдесет евроцента) евро за периода от 13.03.2020 г.- 13.05.2021 г. включително, обезщетение за забава 178, 77 (сто седемдесет и осем евро и седемдесет и седем евроцента) евро за периода 14.05.2020 г.- 20.09.2021 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.09.2021 г. до изплащане на вземането. Притендира разноски.

1

В исковата молба се твърди, че на 27.01.2014 г. между страните е сключен договор за кредит за сума от 740 евро до 15.01.218 г. Сумата е усвоена на 28.01.2014 г. чрез заверяване на сметката на кредитополучателя в банката. Сумата се дължи на 48 вноски по 21,69 евро съобразно погасителен план. Дължимия ГЛП е 7,99 %, формиран от базовия лихвен процент увеличен с 10,01 пункта. ГПР е 23,19 %. заплатена е еднократна такса за разглеждане на искането от 25 лв. и 2,95 % комисионна за отпускане на кредита, изчислена върху отпуснатия кредит. Начислена е неустойка за забава от 461,72евро. Извършени са плащания на 857,61 евро, покрили 274,77 евро – главница и 582,84 евро договорна лихва. Погасени са 6 вноски от 15.02.201423.01.2018 г. Кредита е просрочен от 15.11.2015 г. Не е обявена предсрочна изискуемост. Вземанията са притендирани по чл. 417 от ГПК-чгд 14885/221 г. на ПРС.

В предоставения срок за отговор се оспорва иска. Отправя се възражение за изтекла давност. Налице са неравноправни и нищожни клаузи в договора поради противоречие с ЗПК. Договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и на връщане подлежи само чиста сума.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор от 27.01.214 г., ОУ, погасителен план се установява, че на 27.01.2014 г. между страните е постигната договорка за предоставяне от ищеца на ответинка на заемна сума в размер от 740 евро за срок до 15.01.2018 г. Лихвения процент е БЛП-7,99 % увеличен с 10,01 пункта. ГПР е 23,19 %. Дължи се такса за разглеждане на искането-25 лв. и 2,95 % комисионна за отпускане н а кредита. Размера на задълженията е 1041,12 евро, от които 301,12 евро –лихва и 740 евро – главница;

От представената справка от ищеца е видно, че длъжника е извършил плащания на суми от 25 лв. за еднократна такса, както и 2,95 % комисионна върху отпуснатия кредит. Заплатена е и сума от 857,61 евро, която е покрила 274,77 евро-главница и 582,84 евро-договорна лихва.

От приложеното ч. г. д. 14885/2021 г. на ПРС е видно, че за притендираните вземания ищеца е подал заявление по чл. 417 от ГПК на 21.09.2021 г. Издадена е заповед за незабавно изпълнение срещу, която в срок 2 е постъпило възражение от ответницата.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед проведеното предхождащо заповедно производство мжду страните по чгд 14885/2021 г. на ПРС, по което е постъпило възражение от ответника е налице интерес у ищеца за предявяване на процесния иск и производството по него е допустимо.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит за сума от 740 евро, както и, че сумата е усвоена.

С оглед вида на възникналото между страните кредитор и длъжник правоотношение, от което произтича процесното задължение и отправените от ответника възражения за недължимост и задължението на съда да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи, нарушения на императивни правни норми уреждащи правовия ред, настоящия състав намира че на първо място следва да се обсъдят въпросите за съответствието на постигнатите в договора уговорки с разпоредбите на ЗПК, действал към момента на сключването.

Съгласно чл. 22 ЗПК Когато не са спазени изискванията на чл. 10, 11, 12, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по ч л . 23 - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид , а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Действително договорът е сключен в писмена форма и в няколко екземпляра, съобразно броя на страните по него, както и не се притендират задължения, които да не са уговорени.

На следващо място договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се 3 изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор кредиторът е посочен като абсолютна стойност ГПР, но не е налице яснота за определената методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита-кои компоненти включва и как се формира. Доколкото разпоредбите на ЗПК сочат, че годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, за да бъде същия ясен и разбираем за потребителя трябва да предоставя информация за всички включени разходи, които той ще направи по повод отпуснатия кредит. Такава яснота не е налице.

В случая липсва фиксиран лихвен процент. Определеният такъв е съвкупност от два компонента, единият от които е динамичен по своя характер. Също така е предвидено заплащане на разходи за такса по отпускане на кредита и комисионна, което налага участието им в ГПР, но липсва яснота дали същите са включени в изчисления такъв.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11 от ЗПК, което само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК. Това по аргумент на чл. 23 от ЗПК сочи наличие на предпоставки за връщане от длъжника само на чистата стойност на кредита без лихви или други разходи.

Доколкото се установява от представената справка от ищеца, че внесената сума надхвърля усвоената главница, то не е налице невъзстановена такава. Това налага извод за недължимост на притендираната сума за главница, както и на притендираните лихви, и съответно отхвърляне на предявения иск изцяло.

Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.

На ответника следва да се присъдят разноски съобразно представените доказателства за сторени такива и списък в размер от 500 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящето производство.

Водим от горното съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА”АД с ЕИК:831094393, със седалище и адрес на управление - гр.

София, бул. “Цариградско шосе" № 111П, представлявано от *** **** Ч. З. и С. П. чрез ***** Д. против И. Б. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. В., общ. М., област П., ул. „Т.“ № * и с к за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 465, 23 евро (четиристотин шестдесет и пет евро и двадесет и три евроцента) - главница, произтичаща от договор за банков кредит № ****** от 27.01.2014 г., обезщетение за забава в размер на 282, 95 евро (двеста осемдесет и две евро и деветдесет и пет евроцента)за периода 15.11.2015 г.- 12.03.2020 г. включително, лихва в размер на 20,60 евро (двадесет евро и шестдесет евроцента)за периода от 13.03.2020 г.13.05.2021 г. включително, обезщетение за забава 178, 77 евро (сто седемдесет и осем евро и седемдесет и седем евроцента)за периода 14.05.2020 г.- 20.09.2021 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.09.2021 г. до изплащане на вземането., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д.

14885/2021 г. на ПРС.

ОСЪЖДА

“ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА”АД с

ЕИК:831094393, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.

“Драган Цанков" № 37, представлявано от **** **** Ч. З. и С. П. да заплати на И. Б. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. В., общ. М., обл. П., ул. „Т.“ № * сумата от 500 (петстотин) лв. за адвокатско възнаграждение по настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5