Решение № 503 от 02.08.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001000460 по описа за 2021 година

С решение № 260 547 от 14.12.2020г., постановено по т.д.№ 1015/2019г. по описа на СГС „Екорепласт“ ЕООД е осъдено да заплати на Интертан А.Е. с пълно наименование „Интертан“ А.Е. Емборияс & Андипр/Сис Идон Диатрофис &Икакис Хрисеос Виом/Кон Тур/Кон Кти/ Кон Екмен/Он“, акционерно дружество със седалище в Гърция, Еввия, гр.Халкида, район Лиландия, Лавсакос, вписано в Генералния търговски регистър с №46139222000, ДДС №EL***, със съдебен адрес гр.***,бул. „***“ 12-16, ет.4, ап.20 сумата 44 100 евро, представляваща 50% авансово плащане по проформа фактура от 03.06.2014г., издадена от „Екорепласт“ ЕООД за доставка на стоки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 03.06.2019г. до окончателното плащане, както и направените разноски от ищеца в производството пред първата инстанция.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Екорепласт“ ЕООД, с която моли това решение да бъде отменено и съдът да постанови ново такова, с което претенцията да бъде отхвърлена. Поддържа се, че договорът между страните не е развален надлежно предвид нормата на чл. 47 и 49 от Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки.

На следващо място се прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че правото да бъде развален договора не е погасено по давност. Изтъква се, че процесната поръчка е част от рамково съглашение за множество еднотипни договори за периода от май до октомври 1

2014г.. Това означавало, че процесният договор е сключен през месец май 2014г.

Въпросната сделка също касаела м.май 2014г. и е трябвало да бъде изпълнена в рамките на времевия отрязък Това следвало от разпоредбата на чл.33,б.“б“, предл. 1 от Конвенцията.

Фактът, че сумата не е била платена навреме не можело да заличи датата на постигнатото съгласие. Ето защо петгодишната давност започнала да тече от последния ден на месец май 2014г-. и е изтекла също в последния ден на месец май 2019г.

Освен това страната се позовава и на приложение на Конвенцията за погасителната давност при международната продажба на стоки съгласно която давностния срок при международен договор за продажба е четири години.

Не са наведени оплаквания във връзка с релевираното с отговора на исковата молба възражение, че след рекапитулация на отношенията между страните се установява, че разликата между внесените депозити и доставените количества е 33 300 евро.

Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Изложени са доводи в подкрепа на това становище.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на същото настоящата инстанция намира следното:

Предявеният иск е с правно основание ч.55,ал.1, предл. трето от ЗЗД.

Ищцовото дружество Интертан А.Е. основа иска си на твърдението, че между страните е бил сключен договор за продажба на полиетиленови торби, който договор е част от трайно установени търговски отношения за продажба и доставка на такива стоки. При всяка отделна сделка ищецът правел поръчка на производителя и доставчик „Екорепласт“ ЕООД. Това дружество от своя страна издавало проформа фактура, с която се специфирала поръчката, определял се начина на плащане, срокът и мястото на доставка и се уточнявали и други детайли на търговската сделка.

2

В началото на месец юни била направена поръчка на артикули подробно описани в исковата молба на обща стойност 88 200 евро като условията на продажбата били отразени в изпратената от „Екорепласт“ ЕООД проформа фактура с дата 03.06.2014г. На 11.06.2014г. ищецът превел по сметка на доставчика 50% от тази сума. Поръчаната стока не била доставена в разумен по смисъла на чл.319 от ТЗ срок. Многократно били давани обещания, че задължението ще бъде изпълнено като последната дата, на която ответникът се задължил да направи това е 27.11.2014г. Представители на Интертан А.Е. многократно инициирали разговори със служители на ответника,но въпреки положените усилия не се стигнало до изпълнение на поръчката.

Ищецът заявява, че към датата на подаване на исковата молба вече няма интерес от изпълнението поради забава по причини зависещи от продавача и с поради това с подадената искова молба разваля договора за продажба. Претендира връщане на платената авансово сума.

С подадения отговор на исковата молба ответното дружество оспорва иска. Счита, че правоотношението между страните има характер на договор за периодична доставка на стоки и същият се счита сключен към датата на постигане на съгласието между страните, като това е станало през май 2014г. Именно тогава Интертан А.Е. чрез свой представител изпратило електронно съобщение, с което заявило, че потвърждава всички поръчки.

Предвид на този момент на сключване на договора, ответникът счита, че ищецът е изгубил правото си да развали договора- същото било погасено по давност.

Направено е и възражение за изтичане на кратката погасителна давност за предаване на дължимата стока- чували за смет.

На следващо място са наведени твърдения,че ищецът е неизправна страна по договора за продажба,тъй като същият не изпълнил задължението си да закупи минимални обеми от стоките,предмет на продажба,за да може производителят да оправдае генерираните разходи за подготвителните процедури за предстоящата изработка. При неизпълнение на тези ангажименти продавачът се принудил да насочи продукцията към трети лица, а и договорената цена била такава за съответните количества продукт.

На последно място претендирана сума се явявала недоказана и по размер, тъй като не отговаряла на счетоводното ведомост, оформена във връзка с отношенията за периодични доставки съгласно същата разликата между внесените депозити и доставените количества била 33 300 евро.

С допълнителната искова молба е изразено становище по отношение момента, от който е започнала да тече давността като се поддържа, че той е след 03.06.2014г. и дори след 12.06.2014г. когато е постъпило плащането. Поддържа, че правото на разваляне на договора е надлежно упражнено с подаване на исковата молба и преди изтичане на петгодишния давностен срок. Заявява, че става въпрос за конкретен договор за продажба, а не за 3 множество продажби в изпълнение на един правопораждащ факт с падеж на задълженията през предварително определени интервали от време.

В допълнителния отговор ответникът отново поддържа становището си, че става въпрос за договор за периодични доставки

По доказателствата:

По делото е представена проформа фактура от 03.06.2014г., издадена от „Екорепласт“ ЕООД и изпратена на Интертан А.Е. на стойност 88 200 евро. В същата са описани вида, количеството на стоките, предмет на продажбата и тяхната цена- единична и общо дължима сума.

Видно от приложеното потвърждение за плащане с дата 11.06.2014г. претендираната сума от 44 100 евро е преведена по сметка на ответното дружество. Този факт не е оспорен от същото.

Между страните не се спори, че стоките не са доставени.

Ищецът е представил копия от фактури и товарителници, от което става ясно, че преди процесната сделка са осъществени други такива и страните процедирали по същия начин, както в процесния случай – издаване на профорома фактура и изискване за плащане на 50% от цената и след това доставка и издаване на фактура.

По делото са налични разпечатани на хартиен носител електронни писма, изпратени от ищеца до ответника. От същите се установява, че по повод на стоките, за които е преведен посоченият по-горе аванс са изпращани електронни писма до доставчика с искане задължението за тяхната доставка да бъде изпълнено.

Ответникът от своя страна е представил на хартиен носител електронно писмо, от което е видно, че с писмо изпратено на 29.04.2014г. от лицето, което е водело кореспонденцията от името на ищеца е направено изявление, че се иска всеки месец от май до септември да бъде изпращана конкретна поръчка. Налице е и потвърждение на тази поръчка от „Екорепласт“ ЕООД с дата 05.05.2014г.

Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. С.. От заключението по същата се установява, че исковата сума от 44 100 евро е постъпила по сметка на ответното дружество на 12.06.2014г. за това плащане не издадена фактура. С част от постъпилата сума - 10 800 евро ответникът погасил задължение по фактура № 580/06.06.2014г., а останалите 33 300 евро са осчетоводени като приход от продажби без да има отразяване за предаване на стоки на тази стойност.

Няма данни сумата от 44 100 евро да е възстановена на ответника.

4

Изготвена е и допълнителна експертиза. Във връзка с поставената му задача вещото лице е посочило какво е основанието плащане записано в преводното нареждане, с което е преведена сумата от 44 100 евро. Същото е възпроизведено буквално и на английски език.

В него се съдържа цифрата 50 в началото и 3/6/14, както и наименованието на ищцовото дружество, изписано на латиница.

Съдът счита, че експертизата е компетентно дадена и следва да бъде ценена при преценката на основателността на твърденията и възраженията на страните.

Събрани са гласни доказателства – показанията на свидетелите А. Т. Г. и Г. Й. К..

Първата свидетелка е служител на ответника. Същата разказва, че през 2013г.- 2014г. между страните по делото е имало търговски взаимоотношения, свързани с доставка на полиетиленови чували. Кореспонденцията се извършвала по електронна поща. През първото четиримесечие на 2014г. имало съгласие за доставка по 5 камиона на месец, но това не се осъществило. Заявките били за по – малко количество, което направило сделките неизгодни за „Екорепласт“ ЕООД, защото цената била формирана на база очаквания по-голям обем продукция. В тази връзка управителят на дружеството потърсил купувача, но той не изпълнил ангажимента си и търговските взаимоотношения били прекратени. Свидетелката посочва, че страните първо се договаряли, а след това била издавана проформа фактура.

Вторият свидетел е служител в ищцовото дружество. Той заявява,че е запознат с търговските отношения между двете дружества. Посочва,че през 2014г. е имало две поръчки. Първата била направена по имейл, а втората е започната чрез имейл и е завършена по телефона. Първата поръчка била изпълнена,а втората – не. Платени били 50% капаро и доставката е следвало да бъде извършена в рамките на един месец. След като стоката не била доставена няколко пъти бил осъществен контакт по телефона и по имейл. Свидетелят посочва, че знае за описаните обстоятелства от г-н А..

Така събраните гласни доказателства са непротиворечиви и логични, а изложените от свидетелите факти не са в несъответствие с други доказателства по делото. Ето защо съдът намира,че показанията ще следва да бъдат ценени и взети предвид при изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така събраните доказателства градският съд е счел, че между страните е бил сключен международен договор за продажба и доставка на полиетиленови торби, който се урежда от Виенската конвенция за международната продажба на стоки. Прието е, че договорът се счита сключен с приемане на предложението, което в случая е оформено с издадената проформа фактура на 03.06.2014г. Изложени са съображения, че за ищцовото дружество е възникнало правото да развали договора за продажба и съответно – да получи обратно даденото по същия. Направеното възражение за погасяване по давност на правото да се развали договора е счетено за неоснователно.