Решение № 86 от 10.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. П., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101465 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.124 ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от М. К. К., ЕГН: **********, с адрес с. М., общ. П., чрез адв. М. Л. Л., САК, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В.Г.С., със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул. „Г. С.

Раковски“ 165, ет. 2 (вход от Неофит Рилски).

Сочи се в исковата молба, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, за който се твърди, че е недействителен, тъй като противоречи на конкретно посочени в молбата разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и че в процесния договор се съдържат нищожни клаузи. Поради нищожността на кредитния договор, съответно негови клаузи, се релевира, че ищцата, като кредитополучател, дължи връщане само на чистата стойност на кредита и доколкото същата е платила обща сума по договора в размер на 5 011,19 лв., при усвоена сума в размер на 3 000 лв., твърди, че сумата в размер на 2 011,19 лв. е получена от ответника без правно основание и същата следва да й бъде възстановена.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК 201127485 дължи на М. К. К. с ЕГН ********** сумата от 2 011,19 лв. - неоснователно платена от нея сума по Договор за потребителски кредит № 154479, сключен на 25.01.2022 г.

В рамките на едномесечния срок за това, от процесуалния представител на ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в който заедно с възраженията за нередовност на исковата молба се признава основателността на предявения иск. Сочи се, че претендираната с исковата молба сума, ведно със законната лихва, е заплатена в пълен размер по банкова сметка на ищцата, за което е приложено и съответно платежно нареждане. С оглед стореното признание на иска, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, прави искане разноските да се възложат изцяло в тежест на ищцата, тъй като ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска. Алтернативно прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и претендира размерът на адвокатското възнаграждение да бъде съобразен с правната и фактическа сложност на делото и съгласно практиката на СЕС.

1

В проведените по делото съдебни заседания страните не се явяват и представляват, от процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища, в които молят да бъдат присъдени сторените по делото разноски, респ. такива да не бъдат присъждани.

П.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Правната квалификация на иска чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Ищцовата страна е предявила срещу ответника установителен иск, касаещ конкретно посочена парична сума, неоснователно платена по договор за потребителски кредит сключен между страните.

За претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 30903 от 30.09.2024 г. по ч. гр. д. № 47305/2024 г. на Софийски районен съд, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК.

Ответникът в процеса е представил доказателства, че е заплатил процесната сума, предмет на настоящото производство. Моли да не бъдат присъждани разноски на ищцовата страна на основание чл.в 78, ал. 2 от ГПК.

Същото обстоятелство се установява и от приетите писмени доказателства – платежно нареждане от 23.04.2025 г. за сумата от 2 213,74 лева, преведена в полза на ищцата.

По делото е установено, процесната сума, предмет на настоящето производство е платена в хода на процеса.

Предвид горното искът следва да бъде отхвърлен относно дължимата главница, като заплатена в хода на процеса.

По разноските:

Ответната страна прави искане да не й бъдат възлагани разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Няма спор, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, сумите предмет на заповедното производство, са били дължими от длъжника.

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

При настоящата хипотеза сумата представляваща главница е изплатена в хода на исковото производство, като в образуваното заповедно производство по издадената заповед за парично задължение е подадено възражение. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди иницииране на съдебния процес. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай.

В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като извършеното плащане е след образуване на производството, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.

Ответната страна прави възражение по отношение на претендираното на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение.

2

В настоящето производство ищцата се представлява безплатно от адв. Михаил Л. Л. от САК поради затрудненото си материално положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ.

Ето защо, съдът като взе предвид вида и размера на иска, действащата Наредба № 1/09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 400 лева.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят сторените в настоящето производство съдебно-деловодни разноски в размер на 43 лв., представляваща заплатена държавна такса, както и сторените такива в заповедното производство в размер на 42 лева, за заплатена държавна такса.

Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ищцата в настоящето производство адв. Михаил Л. от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, във връзка с оказаната безплатна правна помощ, както и да бъде осъдена да заплати на адв. Красимира Билева адвокатство възнаграждение в размер на 400 лева /съгласно представен списък с разноски/, във връзка с оказаната безплатна правна помощ по заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва паричните притезания, предмет на предявените искове да бъдат посочени в евро в диспозитива на съдебното решение - при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съдът служебно, на основание чл. 12 от ЗВЕРБ превалутира дължимите искови суми, както и деловодните разноски от левове в евровата им равностойност.

Водим от горното и на основание чл.422 ГПК, РС-П.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. К. К., ЕГН: **********, с адрес с. М., общ. П., чрез адв. М. Л. Л., САК, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В.Г.С., със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ 165, ет. 2 (вход от Неофит Рилски), с която да се приеме за установено, че „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК 201127485 дължи на М. К. К. с ЕГН: **********, сумата от 1 028,31 евро - неоснователно платена от нея сума по Договор за потребителски кредит № 154479, сключен на 25.01.2022 г., поради погасяването й /плащането й/ в хода на процеса.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В.Г.С., със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ 165, ет. 2 (вход от Неофит Рилски), да заплати на М. К. К., ЕГН: **********, с адрес с. М., общ. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва: сумата от 21,47 /двадесет и едно евро и четиридесет и седем евроцента/ евро – заплатена държавна такса в заповедното производство /ч.гр.д. № 47305/2024 г. по описа на Софийски районен съд /, и сумата от 21,99 /двадесет и едно евро и деветдесет и девет евроцента/ евро, заплатена държавна такса за настоящето исково производство.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК:

201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап.

14, представлявано от В.Г.С., със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул.

„Г. С. Раковски“ 165, ет. 2 (вход от Неофит Рилски), да заплати на адв. М. Л. Л. от САК, с 3 адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 165, ет. 2, вход от Неофит Рилски, сумата от 204,52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента) евро, за осъществената от последния в полза на ищцата М. К. К., ЕГН: **********, с адрес с. М., общ. П., безплатна адвокатска помощ в настоящото производство по Гр.д. № 1465/2025 г. по описа на РС-П..

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК:

201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап.

14, представлявано от В.Г.С., със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул.

„Г. С. Раковски“ 165, ет. 2 (вход от Неофит Рилски), да заплати на адв. К. И. Б. от РАК, със съдебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, сумата от 204,52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента) евро, за осъществената от последната в полза на ищцата М. К. К., ЕГН: **********, с адрес с. М., общ. П., безплатна адвокатска помощ в заповедното производство по ч. гр. дело № 47305/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

След влизане в сила на съдебното решение - ч. гр. дело № 47305/2024 г. ДА СЕ ВЪРНЕ на Софийски районен съд, като към същото бъде приложен препис от решението по настоящето дело.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Благоевградския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4